Операция „Овърлорд” – 75 години от десанта в Нормандия

преди 2 месеца

Върховния главнокомандващ генерал Дуайт Айзенхауер пред парашутистите от 101 въздушнопреносима дивизия часове преди началото: „Пълна победа и нищо друго. Очите на цял свят са вперени във вас”!

На 6 юни 1944 г. започва операция „Овърлорд” на Съюзниците от Великобротания, САЩ и Канада. Те извършват един от най-големите военноморски и въздушни десанти в историята – на брега на Северна Франция, в област Нормандия. Така се открива втори фронт срещу нацистка Германия в Европа. Сроковете за операцията „Овърлорд” са определени на Техеранската конференция през 1943 г. между Сталин, Рузвелт и Чърчил.

Снимки Уикипедия

Операция „Овърлорд” е общото кодово название на поредица военни действия на съюзниците, целящи масирано настъпление по Западния фронт в посока към Германия. Кампанията започва с десанта в Нормандия на 6 юни 1944 г. и завършва на 25 август 1944 г. с превземането на Париж от Съюзниците.

Повечето участници в операцията „Овърлорд“ са били млади – някои дори под 20 години, мнозина не са имали никакъв боен опит. За най-опитни били смятани тези от Първа американска дивизия, които участвали преди това във военни кампании в Северна Африка и Италия.

D-day

6 юни 1944 г. е  известен още и като D-day – Деня „Д“. Денят „Д“ (D-day) настъпва в полунощ на понеделник срещу вторник, 6 юни 1944 г. Но Часът „Ч“ (H-Hour) идва в 07.30, точно час след началото на барабанния артилерийски огън по бреговата линия на Нормандия от съюзническите бойни кораби. Плавателните съдове с войници и техника, скупчени в английските пристанища, чакат напрегнато цяло денонощие заповедта на върховния главнокомандващ генерал Дуайт Айзенхауер, която идва в ранната утрин на Деня „Д“. Пред парашутистите от 101 въздушнопреносима дивизия Айзенхауер дава заповедта на деня: „Пълна победа и нищо друго. Очите на цял свят са вперени във вас”!

Генерал Дуйт Айзенхауер
Снимка Уикипедия

И огромната армада от десантни кораби тръгва към силно укрепените плажове на френското западно крайбрежие.  

Така е открит вторият фронт срещу хитлеристка Германия, който ускорява края на Втората световна война. В десантната операция участват около 7000 кораба и десантни съдове и близо 11 000 самолета.  Близо 160 000 войници преминават Ламанша през първия ден. Лошото време сериозно затруднява прехвърлянето на подкрепления за войските на брега, но въпреки това средно по 37 500 души на ден минават Ламанша. Към 20-ия ден след Деня „Д“ съюзниците вече имат армия от 1 милион човека на континента, до края на август броят им нараства до 3 милиона.

Подготовката

Десантът в Нормандия е триумф на разузнаване, координация, секретност и планиране. Атаката също е била огромен риск и успява благодарение на невижданата храброст на войниците. Десантни войски не са прекосявали опасния и непредсказуем Ламанш от 1688 г. и веднъж сформирана, за огромната съюзническа армия няма връщане назад. Армада от 7000 плавателни съдове се разпростира докъдето ти виждат очите, пренасяйки над 150 000 войници и почти 30 000 бойни машини през Ламанша до плажовете на Франция. Шест парашутни подразделения с над 13 000 бойци са спуснати от 800 самолета, излетели от 9 английски летища. Повече от 300 самолета хвърлят 13 000 тона бомби на бреговете на Нормандия и така подпомагат десанта.

Германците добре са знаели, че съюзниците готвят десант. Но двата фундаментални въпроси са били:  къде и кога ще ударят британци, американци и канадци.

Планът на Съюзниците включва дълга и мащабна дезинформационна кампания, в която най-важни са операция „Бодигард” и операция „Фортитюд”. „Бодигард” цели да внуши на германците, че съюзниците смятат да извършат инвазия в някоя от следните зони: Па дьо Кале, Южна Франция, Балканите или Норвегия. С напредването на подготовката за десанта в Нормандия се преминава към изпълнението на операция „Фортитюд”, която цели да внуши на немското разузнаване, че точките за десант ще са Па дьо Кале (Фортитюд Саут) и Норвегия (Фортитюд Норт), като основният удар уж ще е срещу Па дьо Кале. Съществуването на напълно измислената Първа американска армейска група под командването на ген. Лесли МакНеър и ген. Джордж Патън е внушено на германците чрез използването на двойни агенти и фалшив радио-трафик. Фалшиви танкове, някои от които надуваеми, камиони, самолети и войнишки лагери са разположени около пристанищата на Източна и Югоизточна Англия, така че Луфтвафе да може да ги заснеме. Междувременно Съюзниците дори бомбардират Па дьо Кале като подготовка за фиктивния десант. Като допълнение в Шотландия се действа по Операция „Скай”, която чрез фалшив радиотрафик цели да убеди германците, че измислената Четвърта британска армия с щаб в замъка Единбург (Фортитюд Норт) се готви да навлезе в Норвегия.

Танк за заблуда на противника, направен от гума
Снимка Уикипедия

Съюзниците измислят невероятни неща, за да убедят германците, че десантът ще бъде при Па дьо Кале. Например те „построяват” голямо летище срещу Па дьо Кале  с хиляди самолети …. от дърво и боядисани стоманено сиво. Имало също и танкове и камиони – „манекени”.

От разузнаването си Съюзниците имали информация, че германците вярвали, че генерал Джордж Патън ще води десанта срещу териториите, завладени от нацистите. На Айзенхауер  му идва блестящата идея как да се възползва от това, за да заблуди германците, че десантът ще бъде в Па дьо Кале.

Патън започва да бъде представян в Англия като героя на деня.  Седмици  преди десанта в Нормандия генералът дава много изявления като командир на несъществуващата Първа американска армейска група, която трябвало да  нападне Франция през Па дьо Кале. Това е част от операцията за дезинформация „Фортитюд”.  Три дни преди „D-Day“ на прием в лондонския хотел „Риц” генерал Патън се провиква през посетителите към командира на парашутистите генерал Джим Галвин: „Ще се видим в Па дьо Кале, Галвин”! Това хваща дикиш, тъй като съобщения за придвижване на немски войски от Нормандия били засечени и дешифрирани в Англия.

За щастие нито един германски шпионин не могъл да разгадае тези трикове. Въздушни снимки показвали само гигантската военна подготовка точно срещу Па дьо Кале. Германците се хванали на въдицата и концентрирали доста техни сили, главно танкове, северно от града. Това дава голямо предимство на Съюзниците. В самия ден на десанта танковете са били далеч от Нормандия на такова разстояние, че да не могат да достигнат областта в необходимото време, за да бъдат използвани ефективно.

Така чрез тези добре планирани диверсии на Съюзниците германците били сигурни, че целта на десанта е Па дьо Кале, разположен само на 25 мили от британския град Дувър. Немците слагали Нормандия доста по-назад като възможност, областта е на 100 мили от бреговете на Великобритания.  Наистина Па дьо Кале е най-близо до Британия, но той е и най-добре укрепеното пристанище. Нормандия е по-отдалечена и биха възникнали логистични проблеми; единственото дълбоководно пристанище в района – Шербур, е добре защитено, но не колкото Па дьо Кале. В крайна сметка е избрана Нормандия.

Поемайки огромен риск, Айзенхауер успява да заблуди германците в отговора и на втория въпрос – кога ще бъде десантът. В началото на  юни 1944 г. се извива голяма буря в Ламанша, която продължава цяла седмица, задавала се и втора. На Айзенхауер му е било съобщено, че ще има малък „прозорец” между двете бури на 6 юни. На самия „D-Day“ метеорологичните условия били ужасни, но не и невъзможни за десанта. Иначе е трябвало да се изчака още един месец. И Айзенхаеур дава заповед за началото на операция „Овърлорд”.

Командирите

Върховен командващ на съюзническото настъпление е ген. Дуайт Айзенхауер (САЩ) със заместник маршал Артър Тедър (Великобритания); командващи на отделните родове войски : фелдмаршал Бърнард Монтгомъри (Великобритания) – командващ сухопътните сили, маршал Трафърд Лий-Малори (Великобритания) – командващ въздушните сили, адмирал Бъртрам Рамзи (Великобритания) – командващ морските сили, ген. Хари Крирър (Канада) – командващ Първа канадска армия, ген. Омар Брадли (САЩ) – командващ Първа американска армия, ген. Майлс Демпси Великобритания) – командващ Втора британска армия, ген. Джордж Патън (САЩ) – командващ Трета американска армия.

Около деня на десанта  157 германски дивизии са разположени в Съветския съюз,  6 във Финландия, 12 в Норвегия, 6 в Дания, 9 в самата Германия,  21 на Балканите,  26 в Италия и 59 във Франция, Белгия и Холандия. 

От немска страна защитата на Нормандия е поверена на известните пълководци фелдмаршал Герд фон Рунщедт, фелдмаршал Ервин Ромел, генерал Хайнрих Ебербах, SS-оберстгрупенфюрер Йозеф (Сеп) Дитрих, ген. Фридрих Долман. Ключов елемент в немската защита е т.нар. Атлантически вал – система от стоманобетонни бункери и фортификационни съоръжения, строени през 1942 – 1944 г. и простиращи се от френско-испанската граница до Норвегия. Първоначално са били укрепени само пристанищата. След като инспектира Атлантическия вал през ранната 1944 г.,  Ромел отчита факта, че бреговите ивици между пристанищата не са достатъчно защитени и че оттам могат да проникнат Съюзниците, които да превземат пристанищата откъм сушата. Построени са допълнителни укрепителни съоръжения по уязвимите места, в които са разположени картечници, антитанкови оръдия и лека артилерия; по плажовете и в крайбрежните води са разпръснати множество мини. Ромел е вярвал, че евентуален съюзнически десант трябва да бъде спрян още на брега, в противен случай Германия може да бъде победена. В действителност Атлантическият вал не е бил изцяло завършен – както поради съюзническите бомбардировки над френските жп линии, така и поради факта, че германците са се поддали на съюзническата дезинформация относно възможните места за десант.

Изненада

Момент от десанта
Снимка Уикипедия

Десантът на съюзниците в Нормандия на 6 юни 1944 г. е бил абсолютно неочакван за хитлеристкото командване, което гарантира от самото начало успеха на операция „Овърлорд“. Германското командване е било напълно изненадано, тъй като изобщо не е очаквало атака на 6 юни, и то в Нормандия, разчитайки на непристъпността на Атлантическия вал. Влошените атмосферните условия са добре дошли за германците, които са убедени, че в такова време десант едва ли ще има. Някои от висшите офицери изобщо ги няма – например Ромел заминава при жена си по случай рождения й ден.

Операция „Нептун”

Операция Нептун е истинският план за десант в Нормандия. В утрото на 6 юни започва морският десант на пет участъка от френското крайбрежие Във въздуха действа съюзническата авиация, която през деня извършва над 11 000 излитания. Бреговата ивица между Шербур и Льо Хавр е разделена на пет части с кодовите названия „Юта“, „Омаха“, „Голд“, „Джуно“ и „Суорд“. Британците трябва да извършат въздушен десант над река Орн, а пехотата им с морски десант да атакува Суорд и Голд. Между тези два участъка се намира плажът Джуно, който поемат канадците. Американците чрез въздушен и морски десант трябва да овладеят участъците Омаха и Юта.

Юта

Участъкът Юта е едно от най-слабите места в немската отбрана. Американските войници дебаркират благополучно и за по-малко от 3 часа овладяват предвидения по план участък от крайбрежието. Тук жертвите са най-малко – 197 от 23 000 десантчици.

Суорд

В участъка Суорд британската пехота излиза на брега, давайки малко жертви, и напредва в дълбочина до 8 километра в края на деня, но една от основните и цели – град Каен, остава в немски ръце чак до 8 август.

Джуно

Канадските сили в участъка Джуно се натъкват на тежък картечен огън, добре укрепени бункери и морска дига, два пъти по-висока от тази на плажа Омаха. Въпреки това канадските части са единствените, които изпълняват всичките си задачи за Деня „Д“.

Голд

В участъка Голд жертвите също са доста, тъй като германците добре са укрепили крайбрежното градче. Все пак 50-та Нортъмбрийска пехотна дивизия преодолява трудностите и достига почти до покрайнините на Баийо в края на деня.

Омаха

Към Омаха бийч
Снимка Уикипедия

На участъка Омаха американските десантчици срещат ожесточена съпротива на ветераните от немската 352-ра пехотна дивизия. Омаха е най-добре укрепеният бряг и много от десантните части не успяват да достигнат до обозначените им места. Първата вълна от десантчиците е напълно унищожена от противниковия огън. Но въпреки това към брега продължават да прииждат нови и нови катери. Американците понасят огромни загуби, загиват над 2000 бойци от 7800-те, които участват в първите атаки. Но към средата на деня група техни бойци успяват да заобиколят крайбрежните скали, да се доберат до шосето и да овладеят едно рибарско селище, независимо от това че огънят на противника продължава да бъде ефикасен.

Първоначалните задачи за Деня „Д“ в сектора Омаха са изпълнени впоследствие като „D+3“.

Равносметката

Планът е предвиждал още през първия ден да бъдат превзети градовете Карентан, Сен Ло, Баийо и Каен, бреговата ивица да бъде напълно овладяна и да бъде оформена фронтова линия от 10 – 16 километра навътре в сушата. Никоя от тези цели не е изпълнена в Деня „Д“. До вечерта на 6 юни съюзниците успяват да овладеят три плацдарма, на които се настаняват 8 дивизии и бронетанкова бригада с обща численост 150 хиляди души. Загубите на американците са 6603 човека, в това число 1465 убити, при англичаните  и канадците – около 4 хиляди убити, ранени и безследно изчезнали.

Към френския бряг
Снимка Уикипедия

За операцията са използвани 7000 десантни съда и кораби, а с помощта на 3500 самолета в тила на немците още през първия ден са спуснати около 50 000 морски пехотинци. Десантчиците се приземяват близо до градчето Сент Мер Еглиз, в което сега живеят около 2500 души. По време на десанта един от парашутистите се закачил за купола на местната църква. И до днес парашутът стои там, като на всеки няколко години е сменян. Съюзниците успяват да решат блестящо и редица технически проблеми около десанта. За снабдяването им с горива по дъното на протока Ла Манш бил прокаран специален тръбопровод. В град Ароманш набързо било изградено временно пристанище от бетонни блокове.

Чърчил и Рузвелт
Снимка Уикипедия

Уинстън Чърчил, министър-председател на Великобритания, вечерта на 6 юни 1944 г. :

Имам също да обяви пред Камарата, че през нощта и ранните часове на тази сутрин огромна армада от повече от 4000 кораба, заедно с няколко хиляди по-малки плавателни съдове прекоси Ламанша. Масирани въздушни нападения са били успешно осъществени зад вражеските линии. Огънят на противниковите батареи на брега до голяма степен е потушен. Командирите докладват, че всичко протича по план. И то какъв план! Тази огромна операция несъмнено е най-сложната и трудната, провеждана някога, далеч по-голям от всичко, което е наблюдавано досега в света.

Вече има надежда, че действително тактическата изненада е била постигната. Битката, която сега започва, ще нараства постоянно в мащаб и по интензивност в продължение на много седмици напред. Пълно единство преобладава в съюзните армии. Има братство по оръжие между нас и нашите приятели от Съединените щати. Има пълно доверие между върховния главнокомандващ генерал Айзенхауер и неговите заместници.

Благодаря на Бога, ние влизаме в тази битка с най-великите ни съюзници!

Франклин Рузвелт, президент на САЩ, радиобръщение на 6 юни 1944 г.

Всемогъщи Боже, нашите синове, гордостта на нацията, днес влязоха в битка да запазят нашата република, нашата религия, нашата цивилизация и да освободят страдащата човещина.

Води ги напред, дай сила на техните оръжия, сила на техните ръце, смелост в техните сърца и вяра.

Те се нуждаят от Твоята благословия. Пътят ще бъде дълъг и труден. Врагът е силен. Той може да отблъсне нашите сили. Успехът може да не дойде веднага, но ние ще се връщаме отново и отново, докато нашите синове триумфират.

Те не ламтят за завоевания. Те се бият, за да спрат завоеванията. Те се бият да освобождават. Те се бият, за да се върне законността, добрата воля и толерантност при Твоите хора.

Някои няма да се върнат никога. Приласкай ги, Господи, и приеми тях, Твоите героични слуги, в Твоето царство.

Дай ни вяра, Господи, в Теб, в нашите синове, вяра между самите нас, в нашите обединени сили.

С Твоята благословия ние ще надделеем над врага. Помогни ни да победим силите на алчността и арогантността. Поведи ни към спасението на нашата страна и с другите страни – наши сестри, да дадем на света мир, който ще позволи на всички да живеят свободно.

Етикети: * *