Опитът за убийство на Навални; Кремъл се простреля

преди 3 месеца

Опитът да бъде убит най-изобретателният руски опозиционен лидер ни казва много за страховете и слабостите на президента Владимир Путин.

От Джонатан Ейл – публикация на RUSI

Всичко изглежда депресивно познато. Поредният противник на руския режим лежи отровен, борейки се за живота си в западна болница. Веществото, което е нанесло поражение на Алексей Навални, изглежда е Новичок, част от група висок клас невреопаралитични агенти, разработена от Съветския съюз. Същото вещество, използвано за отравяне на бившия руски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия по улиците на Солсбъри през март 2018 г.

Също така предсказуемо, Москва отрича каквато и да е отговорност. Отново непоколебимата Мария Захарова, говорител на руското външно министерство настоява да „види фактите“, с пълното съзнание, че истинският отговор на въпроса ѝ може да даде нейното собствено правителство. И отново, между западните правителства се разгаря спор за целесъобразността от налагането на нови санкции или други наказателни мерки на руски режим, който видимо отправя предизвикателства към всички международни норми.

Много неща може да се променят през следващите седмици, тъй като се появява допълнителна информация за епизода свързан с Навални. Но дори и на този ранен етап от тази драма могат да се направят определени заключения, свързани с политиката.

Cui Bono? (Кой има полза?)

Първото заключение е, че в контекста на руската политика и методите на управление на Владимир Путин отстраняването на Навални от сцената на този етап е напълно логично. Алексей Навални, който днес е на 44 години, придоби национална известност още преди десетилетие, когато Русия преживя най-голямата вълна от антиправителствени демонстрации след разпадането на Съветския съюз. През 2013 г. Навални беше набеден в присвопяване и получи дълга присъда. Оттогава е бил арестуван толкова много пъти, че твърди, че винаги си носи чантичка с най-важното за дълъг престой зад решетките.

Той също така преживя поне две сериозни физически нападения. Първото се случва през 2017 г., когато неизвестни лица обгарят очите му, като го пръскат с химически обработено мастило; второто нападение се случи миналата година, когато по време на арест в полицейски участък, той е откаран в болница тъй като му прилошава. Според него защото е бил отровен, въпреки че руските власти твърдят, че става дума просто за „алергична реакция“.

И все пак нищо не спира възхода на Навални до позицията на един от най-значимите руски опозиционни лидери. Тайната на успеха му е, че той е привлекателен публичен оратор с умение за закачливи фрази. Запомни се определението му за управляващата партия „Единна Русия“, политическото движение на Путин, като „партията на мошениците и крадците“.

Навални се оказа находчив политик. Използва модерни безпилотни летателни апарати за заснемане на огромните имения на руския политически елит в ограничените за посещениия зони в околностите на Москва. След това той публикува видеоклиповете онлайн и това силно ядосва властите. Така обикновените руснаци научиха, че Дмитрий Медведев, техният бивш президент и дългогодишен министър-председател, притежава дача, разположена на имот от 80 хектара, с изкуствено езеро и не по-малко от три площадки за кацане на хеликоптери.

Накратко, Навални не е дисидент, интелектуалец популярен в западните литературни салони, или просто „блогър“, както го определят някои по-малко информирани медийни коментари. Той е ключов опозиционен лидер, съобразителен активист, човек с много талант и – поне до сега изглеждаше, че ще бъде на сцената за много години напред.

Режимът на Путин не е диктатура от съветски тип. Той толерира несъгласие и позволява критики. Това, което режимът не би толерирал, е появата на обединяваща се опозиционна фигура, която да изглежда в състояние да формира алтернативен източник на власт. И също така знае, че такъв човек трябва да бъде елиминиран – политически, или, ако е необходимо, физически – много преди да стане световно известен. Защото, след като подобна опозиционна фигура стане твърде известна, е много по-трудно да бъде елиминирана – дори Съветският съюз не успя да заглуши напълно фигура като Андрей Сахаров.

Погледнато в перспектива, Навални напълно отговаря на изискванията на стратегията „този трябва да изчезне“. Може да се каже, че предишните атаки срещу него вече са повишили репутацията му до опасно ниво.

Времето на нападението срещу него също има напълно логичен смисъл: идва точно както демонстрациите в руския Далечен изток не показват признаци на отслабване, точно както руската икономика затъва в резултат на пандемията от коронавирус и точно когато ставаме свидетели на масови демократични протести в съседна Беларус. Това са все неща от които Путин се страхува най-много.

Всъщност ясна индикация, че Путин е особено притеснен от предизвикателството на Навални, дойде по-рано тази година, когато руският президент прокара промени в конституцията на страната си. Една от тези поправки постановява, че бъдещият кандидат за президент на Русия трябва да е живял в Русия непрекъснато 25 години и никога да не е притежавал чуждестранен паспорт или разрешение за пребиваване в друга страна. Тази любопитна разпоредба почти със сигурност е била съзнателно замислена, за да изключи Алексей Навални, който е учил в Йейлския университет.

Кой го е направил?

Изкушени сме да предположим, че опитът за убийство на Навални не е нареден от самия Путин, а от някакви излезли от контрол негови подчинени, които искат да угодят на „шефа“ си. Това е обяснение по подобие на старата поговорка „Няма ли никой ли да ме освободи от това пощурял поп?“

СПоред друго тълкувание, опитът за покушение е част от дългата руска история на поръчкови убийства от различни мафиотски банди и следователно изобщо не е политически мотивиран. По този начин властите обясниха убийството на Анна Политковская, водещ опозиционен журналист през 2006 г., и на разстрела на опозиционния политик Борис Немцов през 2015 г.

Разбира се, в Русия интересите на политическия елит и организираната престъпност често се припокриват, така че не е изключено мнозина да искат Навални да умре, особено като се има предвид, че докато е бил в град Томск, опозиционният лидер е провеждал разследвания.

И все пак това, което знаем от резултатите от клиничното изследване, проведено от германското правителство – веществото, което почти убива Навални, е Новичок. Човек трябва да има богата фантазия за да повярва, че невропаралитичен агент от такъв висок клас, първоначално разработен от съветската армия и използван в миналото от руски държавни агенти, вече е попаднал в ръцете на недържавни участници. А като нещата стоят в момента, е крайно неправдоподобно да се предположи, че атака срещу такава високопоставена фигура е могла да бъде извършена без предварително разрешение от самия връх в Кремъл.

Жив или мъртъв?

Истински интересният въпрос е дали Кремъл е искал Навални да умре, или просто е искал да му напомни, че той е простосмъртен и че трябва да внимава с действията си.

На този етап не може да се даде категоричен отговор, но е напълно възможно, точно както в случая с баща и дъщеря Скрипал, намерението наистина да е било да се премахне Навални, но извършителите просто не са успели да вземат предвид всички променливи.

Първата непредвидена променлива за извършителите на това нападение би могла да бъде реакцията на пилотите на самолета,  с който Навални се завръща в Москва след пътуване до Сибир, когато става ясно, че той се нуждае от спешна медицинска помощ. Навални се разболява на борда и пилотите е можело да решат да продължат до Москва, като в това време пътникът им би се приближил много по-близо до смъртта. Но вместо това те кацат аварийно в Омск, град на повече от 2000 километра от руската столица, където Навални е откаран в болница. При друга реакция всичко е можело да се резвие по съвсем различен начин.

Втората непредвидена променлива са действията на лекарите в болницата, където Навални е изпратен. Впоследствие те създават объркване, като твърдят, че „не е открита отрова“ в тялото на Навални и настовяат, че състоянието му се дължи на предполагаеми ниски нива на захар. Но това се случва едва, след като положението на Навални привлича международно внимание и се намесват властите от висшия ешалон в Москва.  В ранните етапи след приемането му изглежда лекароте са му приложили правилното лечение.

Тогава идва предложението Навални да бъде транспортиран в Германия, нещо, което руските власти не биха могли да предвидят. Москва реагира с твърдението, че животът на Навални е извън опасност, но в същото време той е твърде слаб, за да бъде транспортиран. В крайна сметка Кремъл отстъпва, може би защото разбра, че ако задържи Навални и свтът види как той умира, това ще навреди прекалено много на репутацията на Русия. В Кремъл може да са предположили и че „Новичок“ вече няма да бъде проследим.

Така или иначе, може да се предположи, че операцията наистина е била предназначена да убие Навални, но че тя се е объркала, като извършителите не са изчислили, че полетът на Навални ще бъде много по-кратък от очакваното, а медицинското му лечение ще се проведе много по-рано, отколкото се е предполагало, както и че е възможно и международната реакция да е много по-изразена, отколкото Кремъл е очаквал.

Ако тази интерпретация се окаже вярна, тя ни предоставя и един единствен потенциално ободряващ резултат от тази мрачна история. А именно, че въпреки решимостта на Путин да унищожи опонентите си, въпреки авторитарното си управление и свободата на действие, на която изглежда се радват неговите убийци, руският лидер не контролира изцяло всичко в собствената си държава.

Възстановяването след такава атака ще бъде бавно и несигурно. А предстои да видим и дали Путин ще позволи на Навални да се върне в Русия, ако се приеме, че той е в състояние да пътува и ако пожелае да се прибере. Въпреки това най-лошият кошмар на Путин скоро може да се сбъдне. Той може да бъде изправен пред опозиционен лидер, който има достатъчно обществено доверие, талант и международно признание, за да представлява реална опасност за Кремъл.

Мненията, изразени в този Коментар, са на автора и не представляват тези на RUSI или на Приоритети.