Още преди да се пробудя за театъра

преди 3 месеца

Световното послание и посланието на един българин.

Едно от най-древните изкуства театърът (на гръцки  θέατρον – място за зрелища) има своя ден – 27 март. Той е избран на IХ конгрес на Международния театрален институт към ЮНЕСКО по повод откриването на сезона на Театъра на нациите в Париж през 1962 г. От същата година е и традицията на Международния ден на театъра световноизвестна личност да поднася на всички почитатели на изкуството размислите си за театъра. Автор на първото официално обръщение от 1962 г. е големият френски творец Жан Кокто. Тази година посланието е на професор Карлос Селдран от Куба – режисьор, драматург и театрален педагог.

Карлос Селдран

То започва с думите: „Още преди да се пробудя за театъра, моите учители вече бяха там. Бяха съградили свой дом и поетика върху останките на собствения си живот. Голяма част от тях са непознати или почти никой не ги помни – работеха притаени в смирението на своите репетиционни зали и в пълните с публика салони. И бавно, след години на работа и изключителен успех, отстъпваха и изчезваха. Щом разбрах, че и моята работа и съдба ще следват техните стъпки, разбрах и че съм наследил от тях сърцераздирателната и неповторима традиция да се живее в настоящето, без да се очаква друго освен постигането на прозирността на неповторимия миг. Миг на срещата с другия в мрачината на театъра и под крилото на истинността на жеста и оскъдността на словото.“

Любовта, с която говори проф. Карлос Селдран за театъра, кара всеки човек да поиска да се докосне до това изкуство. Да помечтае и да се пренесе там, в илюзорния свят, създаден от отдадените и творящи хора. 

Народен театър „Иван Вазов“

Щом разбрах, че театърът е страна – огромна територия, разпростряна по целия свят, в мен се зароди решение като проявление на свободата – не е нужно да се отдалечаваш или да се местиш от мястото си, да бягаш или да се движиш. Там, където съществуваш, е и публиката. Необходимите ти колеги са до теб. А там, извън дома, е непроницаемата, непрогледна и ежедневна действителност. И затова работим в тази очевидна неподвижност, за да поемем към най-значимото пътешествие, за да повтаряме Одисея, пътуването на Аргонавтите. Всички ние сме неподвижни пътешественици, които непрестанно ускоряваме плътността и твърдостта на съществуващия свят. Пътуваш към моменталното, към мига, към неповторимата среща пред колегите си. Към тях, към сърцето им, към субективността им. Пътуваш вътре в тях, в емоциите им, в спомените им, които разбуждаш и задействаш. Това пътешествие е шеметно, неизмеримо и ехтящо. Но и неосъзнато в своята пълнота. Пътешествие през въображението на твоя народ, покълнало семе в най-отдалечения край – на гражданското, моралното и човешко съзнание на твоите зрители. Затова аз не се движа, оставам у дома, при близките, в очевидна неподвижност, работя ден и нощ, защото притежавам тайната на скоростта.“

Поезията лъха от всеки ред, поднесена с много финес чрез превода от испански на актьора Сава Драгунчев.

Пълният текст на обръщението беше разпространен още вчера. Също вчера се появи едно друго обръщение – отворено писмо, диаметрално противоположно като послание.

Като обратното на изкуството!

Навярно продиктувано от лична болка, неразбиране и обида, то изля върху всички нас озлоблението на един български творец. На фона на първото това наше, родно обръщение отрази много ярко тесногръдия свят, в който сме се затворили и си мислим, че творим и правим изкуство. Явно неспособни да осъзнаем ролята на  неподвижните пътешественици, ние все още оставаме в света на мразещите и ненавиждащите. На тези, които отричат всичко и всички и признават само собствената си гениалност. Оставаме непробудени за театър!

Остава ни единственото утешение, че тази вечер, в Световния ден на театъра, от сцените по целия свят, включително и в България, ще прозвучат думитe на истинския, обичащия и отдаден на изкуството творец Карлос Селдран.  

П.С. Думите, с които започва първото обръщение за Деня на театъра на Жан Кокто, са: „Величието на театъра се състои в това, че на финала покойниците стават, за да се поклонят.“

Последната дума е на зрителя!

Етикети: *