Оскар Уайлд: Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него

преди 3 години

В добрите стари времена книгите са се пишели от писателите, а ги четели всички; сега книги пишат всички, но никой не чете.

На 25 май 1895 г. Оскар Уайлд е осъден от лондонския съд на две години каторжен труд за „крайно непристойно поведение с други лица от мъжки пол“.

Снимка Интернет

Оскар Уайлд е ирландски драматург, писател и поет. Той става един от най-популярните драматурзи в Лондон в началото на 90-те години на 19 век, по време на късновикторианска Англия. Неговата известност се дължи на епиграмите и пиесите му, романа му „Портретът на Дориан Грей“ (1890 г.) и обстоятелствата, свързани с лишаването му от свобода и ранната му смърт.

След университета Оскар Уайлд се премества в Лондон и след успеха си заживява в модерни, културни и социални кръгове. Хапливото му остроумие, безупречните му дрехи и блестящото му умение да води разговор го правят една от най-известните личности на неговото време.

Във викторианска Англия от всички мъже се очаквало да се оженят и да създадат семейство. Оскар бил принуден да скрие хомосексуалността си и през 1884 г. се оженил за Констанс Лойд. Не след дълго на двойката им се родили двама синове – Сирил и Вивиън. Въпреки това Уайлд продължава с екстравагантното си за времето поведение. През 1891 г. се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва интимна връзка. На 25 май 1895 г. писателят е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм.

След излизането си от затвора се установява в Париж, където живее под името Себастиан Мелмот с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Последните две произведения на „разкаялия се грешник“ са неговата изповед „De Profundis“ (1897) и поемата „Балада за Редингската тъмница“ (1898).

Оскар Уайлд умира на 46-годишна възраст от менингит на 30 ноември 1900 г., забравен от всички и беден като просяк. Останките му са положени в гробището “Пер Лашез“ в Париж.

Обичан или презиран заради своята хомосексуалност и хапливо чувство за хумор, Оскар Уайлд е емблема на своето време. По ирония на съдбата един от най-успешните драматурзи не само на Англия, но и в света умира на 46-годишна възраст в бедност, отхвърлен от лондонското висше общество и забравен от всички.

Снимка Интернет

Едно е сигурно обаче – авторът на „Портретът на Дориан Грей“ и „Колко е важно да бъдеш сериозен“ повече от сто години е цитиран и четен.

Предлагаме ви някои от знаменитите афоризми и сентенции на Оскар Уайлд.

•  Абсурдно е да има железни правила за това какво човек трябва да чете и какво не. Повече от половината от съвременната култура зависи от това, което човек не бива да чете.

• Амбицията е последното убежище на неудачника.

• В Англия не бих искал да се промени нищо друго, освен времето.

      
• Винаги, когато ми говорят за времето, съм сигурен, че имат нещо други предвид.

•В днешно време младите хора си въобразяват, че парите са всичко, а когато остареят, вече го знаят със сигурност.

• В добрите стари времена книгите са се пишели от писателите, а ги четели всички; сега книги пишат всички, но никой не чете.

• Винаги, когато човек прави някоя абсолютна глупост, се ръководи от най-благородни подбуди.

• Винаги се отнасям много дружелюбно с тези, които са ми безразлични.

• Всеки в края на краищата се оказва някой друг.

• Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му.

• Всички велики идеи са опасни.

• Всички мъже са чудовища. На жените не им остава нищо друго, освен да ги хранят по-добре.

• Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите.

• Въпросите никога не са нескромни. За разлика от отговорите.

• Да се влюбиш в себе си е началото на една доживотна любов.

• Да си естествен е поза, която дразни хората повече от всички други.

• Действията са първата трагедия в живота, а думите – втората. По-жестоката е на думите. Те нямат милост.

• Днес висшето общество изцяло се състои от красиви глупаци и остроумни психопати. Точно както подобава на едно общество.

• Днес всички сме тъй безпарични, че единственото, което можем да сипем щедро, са комплиментите.

• Днес хората знаят цената на всичко, но не и стойността на каквото и да било.

• Добрите хора принасят много вреда в живота… И главно, защото придават такова огромно значение на лошите.

• Душата се ражда стара и постепенно се подмладява. Това е комичната страна на живота. Тялото се ражда младо и постепенно остарява. Това е трагичната страна на живота.

• Единствената утеха за глупостите, които човек прави, е че винаги се хвали, след като ги е извършил.

• Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш.

• Една идея, която не е опасна за никого, не заслужава да се нарича идея.

• Ергените вече не са на мода. Те са пропаднало общество. За тях се знае прекалено много.

• Жената с минало няма бъдеще.

• Жените никога нямат какво да кажат, но го казват по очарователен начин.

• Жените се защитават, като атакуват, и техните атаки се състоят от странни и изненадващи капитулации.

• Жените се отнасят към нас, мъжете, така, както човечеството към боговете си: те ни се кланят и ни досаждат, постоянно искайки нещо.

• Жените трябва да бъдат обичани, не разбирани.

• Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.

• За да се запазят здравите отношения в семейството, бащата не трябва нито да се вижда, нито да се чува.

• За критика дадена книга е само повод да създаде свое собствено произведение, което въобще не е задължително да има нещо общо с обсъжданата книга.

• Зад всяко изящно нещо, което е съществувало, е имало нещо трагично.

• Извинете, че не Ви познах, но толкова съм се променил!

• Има нещо фатално в добрите решения – те винаги идват твърде късно.

• Има само едно нещо на света по-лошо от това да говорят за теб и то е да не говорят за теб.

• Имам най-прости вкусове. Задоволявам се само с най-доброто.

• Истината рядко е чиста и никога проста.

• Книгите, наричани от хората безнравствени, са онези, които им представят собствения им позор.

• Когато бедността се промъква през вратата, любовта с едно плясване на крилата изхвръква през прозореца.

• Когато един мъж е обичал една жена, той е готов да стори всичко за нея. Освен да я обикне отново.

• Когато някой е съгласен с мен, винаги имам впечатлението, че грeша!

• Когато сме щастливи, винаги сме добри, но невинаги когато сме добри, сме щастливи.

• Който се бои от нападки срещу собствените си убеждения, сам се страхува от тях.

• Красотата е чудо на чудесата. Само повърхностните хора не съдят по външния вид.

• Любовта и лакомията оправдават всичко.

• Малкото искреност е опасна, а многото искреност е абсолютно пагубна.

• Модно е това, което носим ние, а старомодно е онова, което носят другите.

• Моралното чувство у човека на изкуството е непростима маниерност на стила.

• Мъжете се женят от скука, жените от любопитство. И едните и другите остават разочаровани.

• Мъжът може да е щастлив с всяка жена, стига да не я обича.

• На ергените трябва да се налагат тежки данъци. Не е справедливо някои хора да са по-щастливи от други.

• На света съществуват само две трагедии – едната е да не получиш каквото си искал, другата е да го получиш.

• Най-страшното нещо на света е скуката.

• Не е страшно, че грешим. Страшното е, че повтаряме грешките си.

• Невежеството е като деликатно цвете – докоснеш ли го, цветът се разпада.

• Никога не бива да се доверяваме на жена, която не крие годините си. Жена, която казва на колко е години, може да каже всичко.

• Никога не отлагам за утре онова, което мога да свърша вдругиден.

• Никой не е достатъчно богат,за да откупи миналото си.

• Никой не среща два пъти идеала си. Малцина го срещат дори и веднъж.

• Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане

• Нищо, което си струва да бъде научено, не може да бъде преподадено.

• Обожавам простите удоволствия, те са последно убежище на сложните личности.

• Обществото често прощава на престъпниците. Но не и на мечтателите.

• Опит е името, с което много хора наричат грешките си.

• Оптимизмът започва с широка усмивка и завършва със сини очила.

• По-скоро бих загубил най-добрия си приятел, отколкото най-лошия си враг. За да имаш приятели, трябва да бъдеш единствено добродушен, но ако останеш без врагове, значи си истински сиромах.

• Приятелите си избирам по хубавата им външност, познатите си – заради доброто им име, а враговете си – заради техния ум. Човек трудно може да подбира съвсем точно враговете си. А сред моите врагове няма нито един глупак. Всички са достатъчно интелигентни и затова ме ценят.

• Работата е проклятието на пиещата класа.

• Разликата между каприза и „вечната любов“ е само тази, че капризът трае малко повече.

Етикети: * *