Особената Коалиция „Кремъл“

преди 2 години

За БСП и „Атака“ априорно приоритетни са интересите на путинова Русия, а българските остават от кумова срама, ако не нарушават драстично руските

След гласувания от парламента мандат на правителството за преговори със САЩ за евентуалното закупуване на многоцелеви изтребители F16 „Вайпър“ е любопитно да се види от какви мотиви са се ръководили привържениците, но още повече противниците на сделката.

Коалиция „Кремъл“ е против

За ГЕРБ нещата са ясни. Като водеща политическа сила във властта партията беше длъжна да се съобрази с реалностите и да защити максимално държавните интереси през призмата на националната сигурност и на съюзническите ни ангажименти.

По-интересна е мотивацията на ДПС за безусловната (на първи прочит) подкрепа за взетото решение. Според едни тя е продиктувана от икономически съображения – последният пример е уязвимата от морална гледна точка сделка на Ахмед Доган за ТЕЦ „Варна“. Според други досега ДПС никога не е поставяло под съмнение евроатлантическата ориентация на страната, за да се очаква, че точно сега ще измени на позицията си. Но онова, което мнозина пропускат, е, че с това си гласуване ДПС затваря устата на всички, които твърдят, че етническата по същество партия е креатура на Москва, създадена като противовес на националистите от Атака и като „спяща клетка“ за предизвикване на етническо напрежение, ако се наложи.

От другата страна на барикадата в пленарната зала на парламента се наредиха обичайните заподозрени, но с някои интересни особености. За БСП и Атака нещата са ясни – за тях априорно приоритетни са интересите на Путинова Русия, а българските остават от кумова срама, ако не нарушават драстично руските, както е в случая. Прави впечатление една фина тактическа маневра на БСП, която от тотална защита на решение в полза на „Грипен“ се ограничи в крайна сметка до придържане към първоначалните параметри на бъдещия договор със САЩ. Изобщо при БСП и Атака не можем да говорим за изненада, защото те едновременно отговориха на очакванията и на Кремъл, и на преобладаващата част от своите избиратели.

По-различна изглежда мотивацията на Веселин Марешки и Воля. Те заложиха изцяло на популизма с оглед на предстоящите през годината избори. По-добре да не се дават пари за железария, а за социални нужди, за здравеопазване, образование и пр.

Колкото до позицията, изразена от Валери Симеонов, малко неочаквана за мен, там има и доза експертен камуфлаж. По-ефективно за националната сигурност би било закупуването на ракетни противовъздушни системи, отколкото на самолети. Това би означавало и инсталиране на модерни радарни системи, каквито Румъния примерно прие с радост на своя територия, а България традиционно се сниши, без да поеме солидарна отговорност. За необходимите средства – нито дума, но за сметка на това имаме индиректно натриване на носа на коалиционния партньор министър Каракачанов.

И така картинката придобива по-завършен вид. БСП и Атака залагат на сигурния си електорат, без да се интересуват, че по същество оформят нова националсоциалистическа коалиция. Популисткият вектор е предоставен на Воля, а на останалите националисти са оставени няколко свободни валенции, неизвестно докога. Постига се покриване на целия спектър център-ляво. Погледнато в перспектива, политическият хоризонт на противниците на сделката със САЩ е отвъд предстоящите европейски и местни избори, което ще рече, че целта им са парламентарните избори и новото прегрупиране след тях.

Но точно така отново се увеличава тежестта на ДПС и може да се очаква нов натиск от страна на управляващите върху насипната автентична десница. Изводите се налагат сами.

Етикети: * * * *