Оставката на министъра на отбраната тласка Израел към избори

преди 11 месеца

Израелският министър на отбраната Авигдор Либерман внезапно подаде оставка в сряда знак на протест срещу ново примирие с бойците на Хамас в Газа.

Джоузеф Федерман, Асошиейтед прес

Израелският министър на отбраната Авигдор Либерман внезапно подаде оставка в сряда знак на протест срещу ново примирие с бойците на Хамас в Газа. По този начин той предизвика хаос в правителството и тласна страната към предсрочни избори. Решението на Либерман привидно беше проява на гняв заради неофициалното примирие от вторник с израелските врагове от Хамас. Но в много отношения то беше начален етап от нова политическа кампания.

Неговото дезертиране оставя министър-председателя Бенямин Нетаняху с най-крехкото парламентарно мнозинство – едва 61 от 120 места в парламента.

На теория Нетаняху може да управлява до парламентарните избори, които по план трябва да бъдат след година. Но след като друг коалиционен партньор – Нафтали Бенет, заплаши да напусне коалицията, ако не получи министерството на отбраната, дните на
правителството на Нетаняху изглеждат преброени.

Да погледнем по-внимателно събитията.
Примирието на Нетаняху

Решението на Нетаняху да приеме договореното с египетско посредничество примирие след двудневни интензивни сражения не беше просто победа на здравия разум.

Дългогодишният израелски лидер знае прекалено добре, че съществуват ограничения пред всяко военно решение. Израел поддържаше парализираща блокада върху Газа и проведе три войни срещу Хамас, откакто ислямистката въоръжена групировка завзе властта там през 2007 г.

Това нанасе тежки поражения на тази малка ивица земя, но тези действия консолидираха властта на Хамас. За да бъде изгонена групировката, ще е необходима военна операция, която може да отнеме месеци и да струва живота на хиляди цивилни палестинци и на много израелски войници. Затова Нетаняху, който няма желание да плаща подобна цена, изглежда предпочита да обуздае и отслаби Хамас.

Израелският премиер може също така да преследва и други, скрити цели. За него е от полза палестинците да останат разделени, под властта на две правителства – това на Хамас в Газа и това на ползващата се с международна подкрепа Палестинска автономия на Западния бряг.

Докато палестинците са слаби и разделени, Нетаняху няма да е подложен на особен натиск да прави отстъпки, а това му позволява да разширява селищата на Западния бряг, като така увековечи израелския контрол върху територията.

Палестинският президент Махмуд Абас многократно е обвинявал Израел и САЩ, че сътрудничат зад гърба му и подготвят мирен план, предлагащ на палестинците мини-държава в ивицата Газа и малки автономни райони на Западния бряг. Това не задоволява искането му за напълно независима палестинска държава, включваща двете територии в тяхната цялост.

„Не е вярно, че Нетаняху няма политика. Има: той твърдо вярва в увековечаване на статуквото“

написа израелският коментатор Нахум Барнеа.

Охранителят на Биби Либерман е бивш сътрудник на Нетаняху и през годините е бил Както негов съюзник, така и съперник. В момента той оглавява малката ултранационалистическа партия „Израел бейтену“, която се бори за гласовете на имигрантите от бившия Съветски съюз.

Либерман е бивш сътрудник на Нетаняху и през годините е бил Както негов съюзник, така и съперник. В момента той оглавява малката ултранационалистическа партия „Израел бейтену“, която се бори за гласовете на имигрантите от бившия Съветски съюз.

Роденият в Съветска Молдова Либерман – як бивш охранител в нощни
клубове, известен с острия си език и с това, че говори иврит с отчетлив руски акцент, се стреми да си изгражда имидж на суров политик, който не е готов на отстъпки. Той си позволява да критикува арабското малцинство в Израел, либералните опозиционери и дори единствения арабски съюзник на Израел – Египет. Веднъж, докато беше в опозиция, той заплаши, че ако стане министър на отбраната, ще убие лидера на Хамас Исмаил Хания. Като министър на отбраната обаче Либерман не постигна почти нищо, а Хания си е жив и здрав в Газа.

Наричайки примирието „капитулация пред тероризма“, Либерман даде да се разбере, че е крайно неудовлетворен. Той вече се бе противопоставил на неотдавнашно решение да се разреши на Катар да достави помощ за 15 милиона долара на Газа, както и на отмяната на планирано разрушаване на бедуинско село на Западния бряг, която Израел направи след силен международен натиск. „Ние си купуваме спокойствие в краткосрочен план за сметка на сериозни щети за нашата сигурност в дългосрочен план“, каза той. „Слабостта, която показахме, се разпростира и в други области.“

Заплашен ли е Нетаняху?

Ако Нетаняху свика предсрочни избори, социологическите проучвания прогнозират, че неговата партия „Ликуд“и твърдолинейните му партньори, включително Либерман ще постигнат голяма победа. Със своята оставка Либерман, изглежда, се готви за избори.
Така той представя Нетаняху като мек, а себе си като „ястреб“ по отношение на отбраната.

Друг бивш сътрудник на Нетаняху – оглавяващият религиозната партия „Еврейски дом“ Бенет – вероятно ще използва подобна стратегия. Бенет като Либерман подкрепяше по-твърди военни действия срещу Хамас.

И тримата политици се борят за подкрепата на сходни избиратели. Макар че Нетаняху вероятно ще излезе начело, отклоняването на гласове може да засили неговите съперници и да им даде по-големи лостове за влияние.

Съперниците на Нетаняху горят от желание да се възползват от обществения гняв заради примирието. Жители на засипаните с ракети градове в Южен Израел, които по традиция са крепости на „Ликуд“, протестират срещу примирието.

Либерман може само да спечели от създалата се ситуация. Неговата партия има само пет места в Кнесета и едва прескача бариерата, необходима за влизане в парламента.

От своя страна Нетаняху вероятно ще представи себе си като отговорен зрял човек в стая с неопитни деца. „Аз виждам голямата картина на израелската сигурност, която
не мога да споделя с обществеността“, каза той в сряда, защитавайки примирието. „Във времена като тези за ръководството няма лесни решения. Прави това, което е правилно, дори да е трудно и сме залети от критики.“

Съществува и един непредвидим фактор: полицията препоръчва Нетаняху да бъде обвинен по редица разследвания за корупция. Ако главният прокурор на Израел реши да повдигне обвинения, Нетаняху може да бъде отслабен или дори принуден да подаде оставка, което би разтърсило евентуална предизборна кампания. Ако обаче той бъде
преизбран, преди да бъде взето решение, ще бъде по-трудно да обвинения срещу лидер, спечелил нов мандат. Главният прокурор Авишай Манделблит не е казал кога ще вземе решение.

Щастливата Хамас

В Газа Хамас обяви победа в последните битки и се похвали, че се е противопоставила на силната израелска армия. Големи тълпи поддръжници празнуваха по улиците.

„Съпротивата изпраща ясно послание на окупатора, че може да го нарани“, похвали се говорителят на Хамас Исмаил Радуан.

След като прахът се слегне, Хамас отново ще трябва да се справя с управляването на територия, където безработицата е над 50 процента, икономиката е съсипана, а хората не могат да пътуват в чужбина.

„Трябва да имаме предвид, че популярността на Хамас се е увеличавала при подобни случаи в миналото“, каза анализаторът от Газа Мхеймер Абусада. „Но за кратко. След това хората се сблъскат със суровата реалност на безработицата и бедността.“

Хамас отново ще насочи вниманието си към посредничеството на ООН и Египет, за да облекчи парализиращата израелска блокада в замяна на гаранции за спокойствие.

/БТА/