От БЗНС призовават за промяна на политиката по отношение на Р.С. Македония

преди 1 месец

Правителството и особено премиерът да положат всички усилия за постигане на споразумение със Скопие до края на председателството на Германия.

България по силата на Лондонския договор за мир (17 май 1913 г.)

Политиката на БЗНС по „Македонския въпрос“ винаги е била далновидна. Повече от сто години България търпи провал след провал по „Македонския въпрос”. Нека направим последно усилие и да сложим край на тази черна серия!БЗНС сме горди, че политиката, която сме предлагали, винаги е била далновидна и историята го доказва.

Още през 1913г. БЗНС призовава към сдържаност и търсене на дипломатическо решение по този въпрос. Това обаче не се случва – започва Междусъюзническата война, която завършва с поражение и дългосрочни последици, довели до първата национална катастрофа за страната ни.

Когато избухва Първата световна война, на България е предложена ревизия на загубите понесени от първата национална катастрофа срещу запазването на неутралитет. Лидерът на БЗНС Александър Стамболийски полага всички усилия за да предотврати влизането на България във войната, за което е осъден на доживотен затвор.

Поколение по-късно БЗНС се обявява най-категорично против всякакво сътрудничество с Хитлер, но отново без резултат. Заради действията си в подкрепа на тази значима цел един от лидерите на Съюза д-р Г.М. Димитров е принуден да избяга от страната, като задочно е осъден на смърт. Тогава с установяването на българска администрация в части от Македония с благословията на Хитлер се поставя тежко клеймо на българската кауза.

След съветската окупация комунистическата власт започва политика на отчуждаване на Пиринска Македония. И отново тогавашният лидер на БЗНС Никола Петков застава твърдо в защита на българите, обитаващи тези земи, които са принуждавани да се откажат от своята националност, от своя език, от своята история. От редиците на БЗНС се заражда горянското движение, особено силно в Пиринския край, където освен от земя и свобода българите са лишени и от национално достойнство.

България постъпи смело и решително, когато през 1992 г. първа призна независимостта на Македония и неколкократно оказа помощ на новата държава. За жалост възроденото у нас ВМРО беше оглавено от агенти на Държавна сигурност, които се сдобиха и с медиен монопол по темата. Така в нашето общество се създаде една изкривена представа за най-новата история на Македония и това отдалечи още повече двата народа.

Последователен в политиката си по този въпрос БЗНС обаче нямаше съмнение, че преодоляването на травмите от дългата насилствена раздяла, от пропагандата и от фалшифицираната история може да се случи само когато двете страни станат равноправни членове на НАТО и на ЕС.

Затова подкрепихме „Илинденския” Договор за добросъседство и приятелство от 1 август 2017 г. с ясното съзнание, че тежките негативни натрупвания няма да бъдат изчистени бързо и лесно. По-късно изразихме и своето дълбоко безпокойство, когато партията на Георги Първанов и приближените на Румен Радев се обявиха срещу Договора и поискаха „анекс”. Техните действия доведоха до т.нар. Рамкова позиция по отношение на европейската перспектива на Македония, която блокира започналия процес на сближаване между двете държави.

За радост на Кремъл България не одобри преговорната рамка за присъединяване на Северна Македония към ЕС, което силно разочарова македонците, включително тези с осъзнат български произход. Нанесен беше удар и върху традиционно добрите ни отношения с Албания и Косово. Антибългарската кампания, която заля Северна Македония, доведе от отстъпление от вече декларирани признания относно общата ни история, направени от македонски политици като премиера Заев и президента Пендаровски. Позицията на България нямаше как да бъде подкрепена от нашите европейски партньори и страната ни изпадна в тежка изолация.

Макар ясно да осъзнаваме, че преосмислянето на фалшифицираната история и в двете държави ще отнеме време и за мнозина ще бъде болезнено, ние от БЗНС призоваваме правителството и особено премиера да положат всички усилия за постигане на споразумение със Скопие до края на председателството на Германия. В него трябва да бъде включена и пътна карта за инфраструктурна свързаност, за икономическо сътрудничество, за културен обмен.Проблемите между България и Северна Македония са плод както на дългогодишните интриги на Белград и Москва, така и на цял един век, изпълнен с погрешна политика от страна на София. Но сме длъжни да вървим по пътя на демокрацията, на евроинтеграцията и на взаимното зачитане и да не позволим да бъдем отклонявани от него. Другото би било още една тежка катастрофа за България!ПП на БЗНС