Отдавна изпреварихме сърбите, г-н Енчев!

преди 10 месеца

Кога ще ги стигнем сърбите?

Това написа ехидно бившият посланик в Загреб и Белград и горд „разузнавач“ от времето на комунистическия режим Велизар Енчев в статия, публикувана в Afera.bg

Путин дошъл в Белград и го посрещат като цар. Той обаче донесъл царски подаръци на сърбите и в енергетиката, и в газопреносната мрежа, и в транспорта, и в инфраструктурата, и във въоръжението…

„Сърбите са царе на двойните игри, от които рядко губят“,

заключава Енчев.

„Вучич го играе русофил и инкасира руски инвестиции за милиарди. Премиерката Бърнабич пък е заклет евроатлантик и вече има колекция от еврооферти“.

С една дума,

Брюксел моли Белград да влезе в ЕС, а ние се молихме на ЕС като просяци. Каквито сме и днес“.

След това Енчев продължава да манипулира с и без това объркания български исторически спомен.

„Преди 35 години Югославия играеше същата геополитическа игра със Запада и Изтока по рецептата на Йосип Броз Тито. Въпреки ултиматума на Сталин не скъса със Запада. Въпреки милиардите западни заеми остана партньор на Москва. В резултат на което сърби, хървати, словенци, босненци, даже и кръвните ни братя в Македония имаха стандарта на западноевропейците и свободата да работят и пътуват по света“.

В заключение бившият дипломат недипломатично нанася тежка обида за мислещите българи със заклинание, което, уви, звучи като музика в ушите на повечето наши комплексари:

„За сърбите държавният интерес и националната чест са над всичко, българите сме царе по раболепие и продадени каузи. Народ, който търпи като вол, мълчи като риба и избира слуги, е обречен да вегетира.

Като начетен човек Енчев едва ли вярва в това, което проповядва.

Не може да не знае, че Тито къса със Сталин, не за да запази връзките си със Запада, а по точно обратната причина. Конфронтирал се е прекалено със Запада в конфликта за Триест и с намесата си в Гръцката гражданска война, а Сталин иска „передишка“ – намаляване на напрежението! Едва година след като Тито е сам срещу Сталин, Западът му идва на помощ! Но какво тук значат някакви исторически факти!

Разбира се, няма никакво съмнение, че преди 35 години

„сърби, хървати, словенци, босненци, даже и кръвните ни братя в Македония имаха стандарта на западноевропейците и свободата да работят и пътуват по света.“

Но защо ние нямахме тези свободи и възможности?

Не си ли отговорим на този въпрос, винаги има опасност да се окажем в същото положение. А българският национален интерес е то никога да не се повтаря.

Отговорът е, разбира се, защото през септември 1944 година Съветският съюз ни нападна напълно извън контекста на Втората световна война. Глупавата политика на предишни правителства след 1913 г. беше направила така, че България да изгуби излаза си на Егейско море, а с това – своята стратегическа стойност за „морските“ демокрации, и стана лесна жертва на Сталин.

И все пак след времето на последните издихания на управлението на БКП – когато бе въведена купонна система, а бензин се продаваше от туби на „Магурата“ и много българи използваха новополучената си свобода да пътуват, за да прескочат до Сърбия да заредят автомобилите си, ние, „просяците“, се справихме значително по-добре от сърбите. Брутният ни вътрешен продукт вече е $163,0 млрд., или  $24,577 на човек от населението, което ни поставя на 62-то място в света, докато Сърбия с нейните $118,1 милиарда, или  $17, 076 на човек от населението, се нарежда на 83-то място.

Така че, господин Енчев, отдавна изпреварихме сърбите.

Ще е невярно, ако не признаем, че има области, в които сърбите все още са по-добре от нас и по-добри от нас!

Но повечето от тях са печално наследство от „съветския опит“. В Сърбия селото не беше „кооперирано“. Както навсякъде по света, много селяни мигрираха към градовете, но тези, които оставаха, ставаха все по-богати и предаваха любовта към земята на идните поколения. Дребният бизнес си остана частен и обслужването продължава да е по-добро.

Но фактът, че въпреки тези незараснали рани нашето общество изпревари сърбите, трябва да е повод за изключителна гордост.

И ако не искаме да се завърнем в незавидното положение отпреди 30 години, основният ни императив трябва да бъде никога повече да не се оказваме в руската зона, докато Сърбия е между Изтока и Запада.

Като историк Енчев трябва да знае, че Русия никога не ни е давала подаръци. Последният подарък, който ни поднесе в Сан Стефано – земите на юг от линията, определена от Цариградската конференция две години по-рано, ни излезе през носа.

Днес сърбите, които според Енчев „рядко губели“, се намират в състояние на национална катастрофа. Вече близо три десетилетия правят грешки, но не искат да платят за последиците от тях, заради което правят нови грешки, с нови негативни последствия, и т.н.

Ден преди властите и техните поддръжници да посрещнат Путин като цар, хиляди сърби демонстрираха срещу пагубната политика на Вучич, а във Войводина се събудиха сепаратистките настроения.

Ако Вучич, а и самият Путин водят своите страни към катастрофа, значи ли това, че трябва да „връзваме България за тяхната кола“!

В едно отношение Енчев може би е прав. Вучич „го играе русофил“. Надява се, че в съюз с Русия ще ревизира някои от загубите на Сърбия от последните три десетилетия. Може би само в България има русофили, които за да угодят на Москва са готови да жертват своите национални интереси!