Отговорът на Германия – Да реформираме Европа!

преди 2 седмици

"ЕС следва да получи постоянно място в Съвета за сигурност на ООН.".

От Анегрет Крамп-Каренбауер, лидер на управляващия Християндемократически съюз на Германия. Публикация на Welt

Анегрет Крамп-Каренбауер

Преди няколко дни френският президент Еманюел Макрон се обърна към гражданите на Европа. Крайно време е да се действа. Той е прав – изправени сме пред неотложни въпроси: искаме ли нашето бъдещето да бъде определяно от стратегическите решения, взети от Китай или Съединените щати? Или искаме и ние да играем активна роля в изработването на правилата на бъдещото глобално съжителство? Искаме ли да дадем единен отговор на руските власти, които очевидно се стремят да получат силна ръка благодарение на дестабилизацията и слабостта на съседите си? В крайна сметка искаме ли други да коват социалните и политическите идеи спрямо които живеем, или искаме категорично да отстояваме “европейския начин на живот”,  съчетаващ представителната демокрация, парламентаризма, върховенството на закона, индивидуалните свободи и социалната пазарна икономика  – както у дома, така и по света?

Има само отговор на този въпрос: Нашата Европа трябва да е по-силна.

Историята на Европа досега бе история на невероятен успех. Аз принадлежа на щастливото поколение, което никога не е преживявало война. Дължим това на Европейската общност, която си взе поуки от миналото и отправи смело погледа напред. Днес ние, европейците, живеем в един от най-богатите и най-безопасни региони в света, защото постигнахме решения на конфликтите помежду си на масата за преговори и изградихме силен трансатлантически съюз, който ни осигури защитна стена пред външните заплахи.

Въпреки това много хора гледат към Европа с безпокойство. Нека разберем какво мислят те. Днес подкрепата за европейската идея е по-силна от всякога. Това, което не достига на ЕС, в очите на неговите граждани е яснота, насоченост и способност за решаване на ключовите проблеми на деня. Те чувстват липсата на яснота, когато виждат как ЕС се нуждае от вечност, преди да постигне общо разбиране относно събитията във Венесуела. Те чувстват липса на целенасоченост от страна на ЕС, когато се сблъскват с бъдещето на дигиталната икономика и дигиталния пазар на труда. И те чувстват, че способността на институциите да действат е недостатъчна по отношение на решаването на важни въпроси като миграцията, промяната на климата, тероризма и международните конфликти.

Ето защо предстоящите избори за Европейски парламент не бива да се фокусират върху защитата на несъвършеното статукво на днешния ЕС срещу популистките обвинения. Повечето граждани не се питат дали са “за” или “против” Европа. Вместо това трябва да обсъдим различни концепции и да актуализираме идеите си. Трябва да се запитаме как ЕС може да подобри капацитета си, когато му се налага да решава ключови въпроси за бъдещето, и как ще продължи безпрецедентния си успех в променените глобални условия на утрешния ден.

Първият ни приоритет е да защитим основите, на които се крепи нашето благосъстояние. В европейския вътрешен пазар създаването предхожда преразпределянето. Постъпихме правилно, като създадохме Икономическия и валутен съюз и стабилизирахме Еврозоната. Ако искаме нашите предприятия в Европа да продължат да се финансират от европейски банки, трябва да създадем Общ вътрешен пазар за банкови услуги. В същото време трябва последователно да заложим на принципа на субсидиарността, на личната отговорност и на свързаната с това ангажираност. Ще направим грешка, ако заложим на европейски централизъм, европейски eтатизъм, обединяване на дълговете на отделните държави, прехвърляне на социалните системи на европейско ниво и на изравняване на минималното заплащане. И все пак трябва да се стремим към намаляване на разликите в условията на живот в държавите-членки. Затова се нуждаем от Европейска стратегия за насърчаване на сближаването, която интелигентно да координира националните и европейските подходи.

Днес имаме нужда от европейска стратегия по следните въпроси: Какви технологии да използваме, за да защитим климата и едновременно с това да го управляваме добре? Кои интелигентни системи искаме да използваме, за да нахраним милиарди хора и да защитим всички създания? Кои наши научни разработки ще доведат до нови лекарства и терапии, за да победим болестите? Как да постигнем мобилност, която е едновременно благоприятна за климата и отговаря на индивидуалните потребности?

Бюджетът на ЕС за иновации трябва да финансира съвместни изследвания, разработки и технологии, които да носят етикета „Бъдеще, произведено в Европа“. Новите европейски стратегически способности и бъдещи технологии не бива да пренебрегват правилата ни за лоялна конкуренция. Тези способности трябва да позволят на Европа да бъде конкурентоспособна в световен мащаб, където други страни налагат протекции или оперират държавни монополи.

Европа се ангажира с глобалната защита на климата. Подобно на финансовата стабилност, и тук става въпрос за условията на живот на бъдещите поколения. Въпреки това амбициозно поставените европейски цели и гранични стойности не са постигнати. Този път може да бъде извървян само с широко одобрение от населението и само ако успеем да вземем предвид икономическите и социалните аспекти по такъв начин, че да се запазят заетостта и икономическата сила и да се създадат нови шансове за развитие.

Ето защо ни е необходим Европейски пакт за защита на климата, който ще бъде договорен съвместно между бизнеса, работещите и обществото, с участието на европейски и национални, демократично легитимирани участници.

Трябва най-накрая да приложим нашите общи усилия, за да сложим край на нарушаването на конкуренцията в Европа чрез избягване на данъци. За тази цел трябва да затворим вратичките в данъчната област в Европа и да въведем цифрово данъчно облагане по модела на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Само по този начин международните корпорации ще имат също толкова справедлив принос към нашата социална пазарна икономика в Европа, колкото нашите малки и средни предприятия.

Съгласна съм изцяло с Еманюел Макрон – чувството ни за общност и сигурност в Европа се нуждае от сигурни външни граници. Трябва да усъвършенстваме Шенген. За тази цел ние в ЕС се нуждаем от споразумение за безпроблемно управление на границите. Външните граници не могат или не трябва да бъдат защитени само с национални средства, Frontex трябва бързо да стане оперативна гранична полиция. Искане за убежище, статут на бежанец или други основания за влизане трябва да бъдат разглеждани и решавани директно на шенгенската граница. Това изисква регистър за влизане и излизане и разширяване на Шенгенската информационна система, така че властите да могат да използват Единна обща система за данни на национално и европейско равнище.

Европа стои зад хуманитарната си заявка за защита на жертвите на политическо преследване и бежанци от гражданска война. Европейските решения, към които се стремяхме по отношение на приемането на бежанци и отхвърлянето на икономически мигранти досега, бяха невъзможни за изпълнение. Опитите за чисто национални решения обаче няма да бъдат успешни, без в крайна сметка да се постави под въпрос самото съществуване на Шенген. Затова в бъдеще трябва да реорганизираме общата миграционна политика на ЕС съгласно принципа на скачените съдове. Всяка държава-членка трябва да даде своя принос за борбата с причините за миграцията, защитата на своите граници и приемането на мигранти. Колкото повече държавата-членка прави в една област, толкова по-малък ще трябва да бъде нейният принос в другите области.

Европейският съюз трябва спешно да подобри способността си да действа в сферата на външната политика и политиката на сигурност. Трябва да останем трансатлантически и в същото време да станем по-европейски. В бъдеще ЕС следва да получи постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. В същото време трябва да постигнем общи позиции по въпросите на външната политика в евентуален Европейски съвет за сигурност, включващ Великобритания, и трябва да действаме съгласувано по въпросите на политиката за сигурност. Между другото Съветът за национална сигурност в Германия за разработването на стратегически насоки, както и за координацията на външната политика, сигурността, отбраната, развитието и външнотърговската политика също е идея, която трябва да се обмисли.

Германия и Франция вече работят заедно по проекта за бъдещи европейски бойни самолети, а други страни са поканени да участват. Следващата стъпка може да бъде да започнем със символичния проект за изграждане на общ европейски самолетоносач, за да изразим глобалната роля на Европейския съюз като сила, гарантираща сигурност и мир.

В същото време трябва да създадем допълнителна нова перспектива със и за Африка. В интерес на хората там, но и в наш собствен интерес, ние се нуждаем от стратегическо партньорство на равни начала. Но това може и да означава по-конкретно отварянето на нашия пазар за африканските селскостопански продукти и премахването на нашите обширни регламенти и субсидии в тази област да не бъде вече табу.

Никоя европейска супердържава не може да гарантира ефективна и действена Европа сама. Работата на европейските институции не може да претендира за морално превъзходство над съвместните усилия на националните правителства. Нова Европа не може да бъде създадена без националните държави – те осигуряват демократична легитимност и самоопределяне. Държавите-членки формулират и обединяват собствените си интереси на европейско равнище. Това е, което дава на европейците международна тежест. Европа трябва да се съсредоточи върху субсидиарността и индивидуалната отговорност на националните държави и в същото време да бъде в състояние да действа в общ интерес. Ето защо нашата Европа трябва да застане на два равни стълба: междуправителствения метод и общностния метод. В същото време е необходимо да вземем и много закъснели решения, за да премахнем анахронизмите. Последните включват концентрацията на Европейския парламент в Брюксел и облагането на доходите на служителите на ЕС.

Много държави-членки са изправени пред предизвикателството да поддържат заедно едно общество, което е станало по-разнородно в резултат от имиграцията. Това е особено вярно с оглед на някои течения в исляма, които са несъвместими с нашите идеи за отворено общество. Ето защо един от основните въпроси относно бъдещето е дали Европа може да предостави стимули, за да позволи форма на ислям, която да е съвместима с нашите ценности. За тази цел трябва да създадем европейски образователни институции, основани върху традицията на просветление и толерантност, в които да обучаваме нашите имами и религиозни учители в този дух.

След падането на Берлинската стена преди почти трийсет години милиони хора от Централна Европа станаха нови членове на тази общност и други биха искали да се присъединят. По отношение на държавите-членки от Централна и Източна Европа трябва да уважаваме техните подходи и специфичния им принос към общата ни европейска история и култура. И все пак не трябва да има никакво съмнение относно ядрото на ценности и принципи, което не подлежи на преговори.

Ако сега имаме смелостта да говорим конкретно за изменения на европейските договори, нито „брюкселският елит“, нито „западният елит“, нито така нареченият проевропейски елит трябва да останат в окопите си. Ще спечелим демократична легитимност за нашата нова Европа само ако включим всички.

Не трябва да се страхуваме от тези дискусии. Привлекателността на нашия “европейски начин на живот” за целия свят е видна от наплива на туристи, заливащи европейските столици, от усилията, които съседни страни полагат, за да се присъединят към ЕС, както и от многото чуждестранни студенти и новосъздадени фирми „стартъпи“, които искат да бъдат в Европа. Европа е място, за което много хора по света копнеят. Дори гражданите на Путинова Русия желаят да живеят живота си според “евростандарта”.

Светът се променя и Европа е изправена пред избор. Моят е ясен – трябва да реформираме Европа сега. Нуждаем се от стратегически решения за нашата промишленост, за технологиите и иновациите. Трябва да вдъхнем чувство за сигурност на нашите европейски граждани. Нуждаем се от общи отбранителни способности, за да осигурим външната си сигурност и да защитим интересите си.

Трябва уверено да се заловим за работа, а не да се поддаваме на страха, всяван от “популистите”.

Етикети: * *