Паради вместо истини. Дневничето на Таня Савичева – обвинителен акт и срещу сталинизма

преди 6 месеца

Ленинград. Безименни мъртви
Снимка Б. Кудояров.

Навършиха се 75 от края на Ленинградската блокада (8 септември 1941-27 януари 1944 г.), донесла смърт за 1 милион мирни жители и за близо 1 100 000 съветски войници. Загубите на 18-та германска армия, атакувала града и затегнала блокадния обръч, възлизат на 67 991 убити и безследно изчезнали.

С типично сталински размах в Русия честват юбилея като „велика” победа – с пищен прарад, с фойерверки и напудрени речи. Зад хвалебствията за „непобедимата и легендарна” Червена армия остават скрити истините за некадърната военна политика на Сталин, за оядените генерали и съветски партийни водачи, оставали стотици хиляди деца, жени и възрастни да стигнат до канибализъм и да гинат в страшни мъки от глад и болести.

Федерална Република Германия, без да бие барабани, отдели 12 милиона евро за последните останали живи жертви и герои от Блокадата.

1940 г. Таня (вдясно) е на 10 години, но изглежда по-голяма.

От ранни години помним дневничето на Таня Савичева – девет покъртителни реда, хроника на гибелта на голямо и дружно семейство, символ на ужаса и болката, преживени от милиони ленинградчани.

Знаете ли защо няма музей на Таня Савичева? Защото е от „неподходящо” семейство на заможни хора преди болшевишката революция. Баща й е лежал в затвора. Защото в СССР и в Русия обичат измислени панфиловци вместо истинските герои и мъченици, в чиито биографии може да заблестят искрици от голямата истина за войната.

Савичеви са били „врагове на народа”, засегнати от „мероприятия на съветската власт”. Днес върху стена от дома на ъгъла между Болшой проспект и Втора улица е поставена мемориална плоча с името им. Преди 1917 г. притежават сладкарница и закусвалня. Произвеждат сладкиши и закуски, хранят хиляди хора, но умират от гладна смърт. Елена Молоховец, авторка на кулинарни книги, също умира от гладна смърт.

Бизнесът на Таниния баща и на двамата му братя върви толкова добре, че семейството купува и кино „Съвет“ на Суворовоския проспект. Вечер сем. Савичеви организират домашни концерти. Момчетата свирят на банджо и на пиано, а момиченцата пеят.

След революцията имотите им са отнети и възрастните са лишени от избирателни права като „нетрудови елементи”. НКВД ги изселва на 101 км от града, където бащата на Таня заболява от туберкулоза и умира през 1936 г. Майката остава с пет деца. Други три са починали от скарлатина скоро след раждането си.

С молби и мъки успяват да се върнат в родния град и да се настанят в част от предишното си жилище. В две стаи и кухня живеят майката, бабата на Таня и четири деца.

На снимката от 1940 г. Таня е на 10 години, но изглежда на повече. Пише дневничето си на 11 години и умира на 14. Съветската пропаганда обикновено прилага към покъртителните думи на детето снимка от 6-годишната му възраст, когато Таня не е могла да води записки. Сигурно съветските агитатори са смятали, че страданията на Савичеви се недостатъчни и са искали да разплачат повече хора с малолетната снимка.

Рядко някой пише за последните дни на Таня Савичева. След като умира последният човек от семейството й, тя отива при съседите, които погребват майка й. „Погребват” означава, че са закарали трупа, увит в одеяло, в огромен хангар отвъд моста над р. Смоленка, където събират мъртви тела от целия Василиевски остров.

На другия ден отива при далечна роднина, която през деня е на работа и я оставя сама. После я пращат в детски дом. Не пускат никого при нея, защото е болна от туберкулоза. Само медицинска сестра идва да й бие инжекции. Движи се мъчително, като се подпира по стените. После ослепява. „Остана само Таня”, както завършва дневничето й. Болничният коняр я погребва в местното гробище сред безкръстните гробове на безпризорните.

Таня на 6 годинки

До началото на 60-те години никой не си спомня за нея и за другите 999 999 загинали в блокадата. Не е прието. Хората, заселени в жилището им, през 1975 г. се опитват да поставят паметна плоча до входа на сградата, но бдителните власти не разрешават.

През 1965 г. са започнали плахи опити да говорят и да пишат за воински подвизи и за героите. За първи път по телевизията дават кратък сюжет за трагедията на Таня Савичева. Чак през 2005 г. се осмеляват да сложат паметна плоча.

На 23 януари Таня Савичева би могла да навърши 89 години. Сестра й Нина умира през 2013 г. на 94.

Не е вярно, че дневничето на Таня е използвано като обвинителен материал на Нюрнбергския процес. Възкресението на името и на съдбата й дължим на Лев Раков, създал Музея на блокадата. Той превръща страничките от дневника в музейни експонати. Но това е друга история, не по-радостна от сегашната.

Всъщност, имало ли е радостни моменти в историята ни?

Етикети: * * *