Парадоксът на македонската политика спрямо България

преди 4 седмици

От Георги Станковски, активист в политическа партия „Обединени за Македония“

До какво ниво на парадоксалност достигна македонската политика през 2019 година? Настоящото правителство ръководено от СДСМ подписа Договор за приятелство и добросъседство с България, а ВМРО-ДПМНЕ остро се противопостави на този договор и го окачестви като „предателски“.

Хайде да отворим старите вестници и да хвърлим един поглед към „Златното правителство“ на ВМРО-ДПМНЕ, което започна процедурата за „помирение“ с България.

Условията за „помирение“ между двете близки земи започна със замяна на старото „белградско“ СДСМ с тогавашната антикомунистическа ВМРО-ДПМНЕ през 1998 година. Още през 1999 година, тогавашните премиери Любчо Георгиевски и Иван Костов подписаха осем договора за сътрудничество и една двустранна декларация на конституционните езици на дветете държави. По този начин изкуственият проблем за езика беше преодолян и започна сближаването между двете земи.

Тогавашната опозиционна СДСМ (голяма част от чиито тогавашни функционери и членове днес са членове на ВМРО-ДПМНЕ) твърдо се противопостави на тези нови отношения, от страх, че ще се „ребългаризира“ Македония, тоест, ще се „разсипят отношенията със съседна Сърбия“.

Този период символизира „помирението“ и с акта на съвместно честване на българската и македонската делегации на Свети Кирил пред неговия гръб в базиликата „Сан Клементе“ в Рим. Десетилетия наред делегациите на двете страни „се надпреварваха“ кой пръв ще стигне на въпросното честване в Рим. От 1999 година тази „традиция“ бе преустановена в знак на добросъседство и приятелство и се даде начало за преосмисляне и потвържаване на общата история между двете земи. В края на хилядолетието изглеждаше, че най-накрая веднъж и завинаги ще се отървем от „старите навици“.

Някои активисти на ВМРО-ДПМНЕ в този период започнаха открито да призовават за преразглеждане на националната история, азбука и език, използвани в Македония. Дори тогавашният лидер на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски с памфлета „Кой со кого ке се помирува“ отговори на академика Иван Катарджиев и на другите скопски учени по няколко исторически въпроса и тези, и оставя послание „да престанете да тровите македонския народ с тази историческа фата моргана, в която само вие вярвате за последните петдесет години“.

На края на този памфлет Любчо Георгиевски направи заключението, че „ако ние самите искаме да затвърдим идеята за самостоятелна Македония, македонски език, македонска нация или македонска църква, ни трябва тъкмо храбростта, да се изправим пред някои недвусмислени исторически истини без да търсим виновници в две или три личности, за да можем да си създадем фалшиво алиби, а напротив – по точно този начин ние сами ще си помогнем да излезнем от кьор-сокака, в който се намираме сега“.

И накрая, македонският политически парадокс!

Новото правителство на СДСМ подписа Договора със съседна България. Единствените десни партии в Македония, които го поддържаха бяха Обединени за Македония и ВМРО-Народна Партия (Любе Бошкоски и Любчо Георгиевски). Разбира се, лидерите на тези партии са бившии функционери в тогавашното ВМРО-ДПМНЕ – министър и премиер.

За Договора, лидера на Обединени за Македония дори изтъкна, че живеем във време на Обединена Европа и затова са неприемливи тенденциите, които ни връщат към мрачните времена на комунизма, където България трябваше да бъде представяне като наш враг. „Кому е нужен договор за приятелство с Република България и българския народ, ако не на моя македонски народ и на моята Македония? С изграждането на моста на приятелство, сами и по естествен път ще осъзнаем истинското минало, извън пропагандата, фалшивите конструкции и историци.“

И накрая – ПАРАДОКСЪТ!

ВМРО-ДПМНЕ като антикомунистическа партия в 21 век, жестоко се противопоставя на Договора, докато СДСМ, като наследник на Македонската комунистическа партия, го поддържа и приема да участва в дебати относно историята.

Остана въпросът, който ще оставя за отговор на днешните модерни „радикални вмровци“: дали структурите които работят против бъдещето на Република Северна Македония и искат тя да остане заробена под оковете на червеното, югославско минало, днес не са инфилтрирани в партията, която беше най-твърдо антикомунистическа?

Публикация на македонския сайт Татковина

Етикети: * *