„Парижката Света Богородица“ е преживяла революции, окупации, а вече и пожар!

преди 4 месеца

Париж Парижката Света Богородица Стогодишна война Виктор Юго

Парижката Света Богородица

Пожарът от 15 април 2019 година е едно от многото премеждия, които е преживяла „Парижката Света Богородица“. Все още не е обявен точен анализ какво е оцеляло и какво е унищожено в този уникален шедьовър на средновековната и по-късна архитектура. Не знаем каква част от невероятните витражи ще бъдат запазени за поколенията. Известно е, че стъклото се разпада при 650о С, а по време на пожара температурата може да е достигнала между 1700 и 1900о , както е споделил Венкатеш Кодур – професор по строително инженерство към университета в Мичиган в „Live Science“.

Според Sky news  все още не е сигурно дали органът на катедралата – един от най-старите и най-големите в света, подлежи на възстановяване.

Строителството на Notre Dame de Paris е започнало през 1163 г. по нареждане на архиепископ Морис дьо Сули и е завършено през 1345 година. За гредите на покрива е била изсечена цяла една гора от 13 000 дъба и точно те изгоряха за няколко часа в нощта срещу 16 април.

Някои елементи като островърхата кула, която се срина пред погледите на зрителите и пред камерите на световните медии, са били изградени едва през 19 век – при реставрация на щетите, нанесени на катедралата по време на Френската революция.

По време на Стогодишната война англичаните завземат Париж  и през 1431 г. английският крал Хенри V е коронован за крал и на Франция именно в Notre Dame. Това обаче не му осигурява легитимност в очите на французите, защото по традиция френските крале са били короновани в Реймс.

Катедралата е значително преобразена при царуването на краля-слънце Луи XIV.

По време на Френската революция статуите на 28 френски крале, разположени в катедралата, са „обезглавени“. Унищожени са и статуи на Света Богородица. Революционерите се опитват да преобразят Notre Dame в „Храм на богинята на разума“. Наполеон първоначално я използва за склад, но по-късно доминираният от него Конкордат я връща на католическата църква. Когато през 1804 година се самопровъзгласява за монарх, той настоява, че е много повече от крал на Франция. Мечтата му е да стане модерен „римски“ император. Затова коронацията му се провежда именно във възстановената катедрала на Париж, замислен като столица на новата империя. Папата е доведен от Рим, но по време на церемонията Наполеон взима короната от ръцете му и сам я слага на главата си.

По-сериозна реставрация и преустройство са извършени в периода  1843 – 1863 година, след като незабравимият едноименен роман на Виктор Юго от 1831 г. привлича вниманието на френската общественост към рушащата се сграда. Тогава са поставени и прочутите гаргойли по нейната фасада.

По време на Втората световна война Париж е окупиран от нацистите. Малко преди освобождението на града, на 8 август 1944 г. Хитлер назначава генерал Дитрих фон Холтиц за комендант на Париж и му дава стриктна заповед да разруши града преди завземането му от съюзниците. Генералът отказва да извърши това посегателство и на 25 август се предава заедно с целия си гарнизон.

„Парижката Света Богородица“ продължава да бъде най-посещаваният туристически обект в Париж въпреки конкуренцията с Айфеловата кула и Лувъра. Около 13 милиона посетители годишно се възхищават на този неповторим шедьовър.

Само за един ден множество френски и международни милиардери обещаха да дарят над 600 милиона евро за възстановяването на катедралата. Сред големите дарители е и съпругът на актрисата Селма Хайек Франсоа Анри Пино.

Все още не са известни причините за пожара. В медийното пространство циркулират всякакви внушения – от терористичен акт до Божия поличба.

За щастие пожарът не взе човешки жертви, но нанесе тежка загуба за световното културно наследство.