Парламентите в Лондон и Атина може да определят съдбата на Европа

преди 10 месеца

Брекзит, с или без спогодба и провал на ратификацията на Договора от Преспа може да послужат като сигнал, че отсега нататък всеки в Европа е сам за себе си.

Както е известно, античната демокрация е родена в Гърция, а съвременната – във Великобритания. Но демокрацията не е единствено управление по волята на мнозинството. Често диктатори са се ползвали с повече доверие от лидери избрани в честна изборна надпревара и политиката им на преследване на инакомислещите е получавала страстна подкрепа от мнозинството.

Демокрацията предвижда процедури за вземане на решения, които трябва да се спазват, и права, които трябва да се съблюдават въпреки императивите на целесъобразността, или инстинктите на мнозинството.

Тази седмица в двата края на Европейския съюз, в люлките на демокрацията, ще се проведат важни гласувания, чийто резултат ще има огромни последствия далеч извън границите на Великобритания и Гърция.

И в двата случая избраните народни представители ще трябва да потърсят изход от ситуация, създала се от нерационални настроения, обхванали значими малцинства или дори мнозинството от гражданите на тези страни.

Във Великобритания тази „народна воля“ бе изявена преди две години и половина на референдум, на който едно малко мнозинство поиска Брекзит. В Гърция мнозинството граждани не желаят в името на северната им съседка да се съдържа терминът „Македония.“

Преди да стане премиер, Тереза Мей агитира вяло за оставане в ЕС, но след референдума, когато се настани на Даунинг Стрийт 10, се зарече да „спази волята на народа“ и да договори такава спогодба с ЕС, при която Великобритания да запази колкото се може повече от благините, които вече над четири десетилетия черпеше от членството си в ЕС, като същевременно възстанови пълния контрол над своите граници, пари и закони.

След дълги преговори се оказа, че това е невъзможно.

Спогодбата, която Мей договори, по мнението и на тези, които са за оставане в ЕС,  и на онези, които настояват за Брекзит, е по-лоша както от оставането в Съюза, така и от напускането му без сделка. Затова се очаква парламентът да го отхвърли, а  това може да сложи край и на кариерата на Мей.

По-важното е ще се стигне ли до Брекзит?

Премиерът заплашва привържениците на напускането, че ако не подкрепят нейната спогодба, Брекзит ще се провали. Това щяло да е тежък удар върху британската демокрация, защото волята на народа нямало да бъде изпълнена. Ако се проведе втори референдум и се стигне до вот за оставане в ЕС, привържениците на Брекзит със сигурност ще се почувстват измамени. Разделението в обществото ще се засили. Средностатистическият британец едва ли лесно ще приеме, че съдбата му е завинаги обвързана с тази на българите и румънците и че за да благоденства Британия, трябва да благоденства целият ЕС.

И все пак в парламента съществува категорично мнозинство, че напускане на ЕС без договор ще доведе до икономически и социален трус и при провал на „лошата“ сделка е по-добре да се остане в Съюза. Народът има право и да промени мнението си, твърдят привържениците на оставането. Още повече че при напускане няма да е възможно да се запази безконтролна граница между Ейре и Северна Ирландия, а това от своя страна може да взриви трудно постигнатия мир. Не е изключено и в Шотландия настроенията за независимост да вземат връх.

Депутатите от парламента в Уестминстър са изправени пред трудна дилема.

Не по-малко объркани изглеждат нещата в Атина. Близо 30 години Гърция отказва да признае правото на своята северна съседка да се нарича Македония, но нито едно правителство в Скопие не даде и най-малък знак, че е готово да приеме име на страната, в което да не се съдържа този термин. Всеки път когато двете държави се приближаваха до решение, всичко се проваляше и топката се връщаше в изходна позиция. И все пак след дълъг дипломатически маратон на 17 юли 2018 година край Преспанското езеро беше подписан договор, съгласно който Република Македония ще се прекръсти на Република Северна Македония, но народът и езикът ще продължат да се наричат „македонски“, като за езика се подчертава, че той е „славянски“ и няма общо с гръцката македонска култура. (Според някои български националисти това е ловко пренасочване на македонския национализъм единствено срещу България.)

Въпреки всичко спогодбата остава неполулярна в Гърция и министърът на отбраната  Панос Каменос подаде оставка.

Правителството на Алексис  Ципрас заяви, че ще поиска вот на доверие от парламента. Гласуването ще се проведе в сряда.

Гръцкият премиер се надява да получи подкрепата на някои малки опозиционни партии и дори на някои от депутатите от партията на Каменос. Наблюдатели дори намекват, че оставката на военния министър е договорена с Ципрас и цели единствено да му осигури политическо бъдеще на парламентарните избори през октомври.

Както във Великобритания, така и в Гърция народните избраници трябва да вземат парламентарно решение, което е дълбоко неприемливо за поне половината от съответните общества.

Но отговорността на британските и гръцките депутати е изключително голяма. В случай на Брекзит посоката, по която ще тръгне Европа, е неясна. Без Британия тежестта на „центъра“ около Германия и Франция ще нарасне, а заедно с това и опитите за „хармонизиране“ на (високите) данъчни ставки, за намаляване на „социалния дъмпинг“, който прави икономиките на Източна Европа конкурентоспособни, и т.н. ЕС все повече ще се централизира и бюрократизира. Не е изключено центробежните сили да се завихрят. Възможно е трансатлантическата връзка да отслабне. Русия без съмнение ще се опита да заиграе с отделните членове на ЕС…

Евентуалното падане на правителството на Ципрас и/или провал на ратификацията на Договора от Преспа може да провали бързото приемане на Македония в НАТО, да доведе до нагнетяване на национализма на Балканите и до намеса на външни играчи в и без това обърканата картина на региона.

Спирането на Брекзит и ратификацията на Договора от Преспа ще покажат, че в люлките на демокрациите, а и не само там отговорни политици могат да преодолеят нерационални страсти, дори когато те обладаят значими малцинства и дори мнозинството. Ще е знак, че отговорните фактори от Лондон до Атина са осъзнали, че всички в Европа сме в една лодка. Или заедно ще отплаваме към благоденствието, или заедно ще потънем.

Брекзит – с или без спогодба, и провал на ратификацията на Договора от Преспа може да послужат като сигнал, че отсега нататък всеки в Европа е сам за себе си.

Етикети: