Първанов с нови провокации към българо-македонското сближаване

преди 6 месеца

Не можем да очакваме от македонците да преосмислят своята история, ако ние отказваме да преосмислим нашата!

Георги Първанов

Броени дни след като премиерът на Северна Македония и кандидатът на неговата партия за президент направиха безпрецедентен жест, като посетиха честването на 11-та годишнина от създаването на Българския културен клуб в Скопие, бившият лидер на партия АБВ и президент (2002-2012 г.) отправи нови провокации, целящи да минират трудните българо-македонски отношения.

По време на дискусия, озаглавена „Чий е Гоце Делчев?“, проведена по повод на представянето на документалния сборник „Илинденско-Преображенското въстание през погледа на европейските дипломати“, чийто предговор е дело на Първанов, той предпостави, че съвместната българо-македонска комисия няма да постигне резултати.

Първанов не спомена, че ръководителят на македонската делегация в комисията Драги Георгиев преди няколко години публикува документален сборник под заглавие „Амнистираните илинденци“, в който османските документи също посочват българската идентичност на въстаниците.

Може би ще е добре да се изследва какво правят всички оцелели илинденци по време на Балканските и особено на Първата световна война.

Разбира се, комисията извърши капитална грешка, когато започна да разглежда отделните събития и личности „на парче“. Това не е истинският научен метод. Науката е дисциплина на изграждане на теории, които да обясняват нашите наблюдения. Научната мисъл приема тази теория, която най-елегантно и по най-прост начин обяснява нашите наблюдения.

Един от основателите на модерната наука Николай Коперник утвърждава своята хелиоцентрична теория и опровергава геоцентричната  теория на Птоломей  с думите:

“В никакво друго подреждане няма да намерим такава сигурна хармонична връзка между размера на орбитата  и нейния период.”

Когато разглеждаме историята на България и на Македония можем да обясним това, което наблюдаваме, с две теории.

Според „българската“ историческа теория част от българския народ, формиран в рамките на средновековната българска държава, на сравнително ранен етап на трансформацията от „племенно“ етническо към съвременно гражданско самосъзнание е била силово откъсната от чужди сили и в условия на потисничество, гражданска война и облагодетелствано положение след Втората световна война е изградила своя национална идентичност.

Втората „македонска“ теория предпоставя, че в съседство на българския народ е живял друг различен македонски народ, (формиран в древността или при миграцията на славяните), който имал своя идентичност, говорел свой език, а българите, както и други народи  се опитвали да го окупират и асимилират, но той успял да устои.

Първата теория елегантно обяснява всички факти, до които имаме достъп. Втората трябва да се подпира на „обяснения“ като „българи не значело българи“, Българската екзархия побългарявала македонците, съзнанието на хората било повлиявано от пропаганди, имало много предатели…

Строго научна комисия без съмнение ще отчете, че на базата на данните, с които разполагаме за миналото на нашите страни, „българската“ теория е безспорно по-адекватна като модел за разбиране на миналото.

Но също така е очевидно, че за повечето от македонците научната теория видимо е неприемлива.

Въпросът, който трябва да си зададем, е защо?

Причините сигурно са много.

Преди всичко македонците, израснали с македонска национална идентичност, се страхуват, че приемането на историята, каквато е била, може да доведе до нейното разклащане.

За съжаление България и най-вече националисти като Георги Първанов и присъствалият на дискусията академик Георги Марков отказват да подкрепят реално съществуващия модерен македонски „идентитет“, а напротив, не крият желанието си да го унищожат.

Дали ако през последните трийсетина години официална България не беше подкрепяла правото на македонците да се наричат македонци и да наричат съвременния си език македонски, те нямаше да са по-склонни да приемат очевидното: Че преди 100 години не е имало нито македонски народ, нито македонски език.

Друга причина за отказа на македонците да приемат историята такава, каквато е била, е, че макар България да стана член на ЕС и на НАТО, тя далеч не е тази подредена и уважавана страна, с която те биха искали да се идентифицират по какъвто и да било начин. А Георги Първанов носи значима вина за препъването на прехода.

Още по-голяма е вината на бившата му партия БКП.

Крайно време е като българи  да признаем, че основният фактор за легитимирането на различна от българската идентичност в Македония е деградацията на България зад Желязната завеса по време, когато Тито изведе (иначе недемократична и комунистическа Югославия) в „предверието на свободния свят“. Време, когато тези македонци, които симпатизираха на България, ни съжаляваха, а мнозинството, горди, че са част от Югославия, ни се подиграваха.

Не можем да очакваме от македонците да преосмислят своята история, ако ние отказваме да преосмислим нашата!

Утре, на Цветница в Северна Македония ще се проведат президентски избори. Вероятно победител ще бъде кристално прозападния Стево Пендаровски. Приемането на Северна Македония в НАТО – организация, на която Сърбия заяви, че никога няма да стане член, може само да спомогне за постигането на разбирателство между София и Скопие. Това няма да се случи от раз, но е факт, че след като Заев и Пендаровски уважиха БККС, стана легитимно край Вардара да отстояваш „българската“ теория.

Ако двете страни са твърди съюзници в НАТО и партньори в ЕС, дискусията за историята ще се измести от спор между София и Скопие във вътрешномакедонска дискусия.

Но ако отново се окажем в „различни светове“? Ако Македония се утвърди като сигурен съюзник в НАТО, а България продължи да гледа с едното око към Москва, напълно е възможно да се създадат нови условия за продължаване на разделението и противопоставянето!

Етикети: * * *