Първоаприлски избори? Да си спестим баналностите

преди 8 месеца

Някой би трябвало да обясни на Зеленски, на Тимошенко и на просветената публика, че с каймани и алигатори не бива да се водят преговори. Както и да си отваря устата крокодилът, той никога не се усмихва. Просто чака удобен момент, за да ти налапа някой крайник.

Снимка Радио „Свобода“

„Изя, ти как смяташ: ако победи Зеленски или Тимошенко, Путин дали ще върне Крим и ще се изтегли от Донбас?“
„Не, разбира се. В такъв случай Украйна направо ще се присъедини към Русия.“ 
(одески виц)

Кой спечели от 39-те кандидати? Отговори от типа на „демокрацията“ и „всички украинци“ формално са верни, но далеч не дават изчерпателна информация за обстановката. Така че не ги предлагайте.

Какво показа вчерашното волеизявление на украинския избирател?

Първо. Че Н. В. Избирателят не вярва, уморен е от демагогията и импотентността му и вече не крие презрението си към досегашния политически елит. Не Зеленски, а магаре да се бе изправило срещу втръсналите муцуни на киевските политици, около 30% от избирателите щяха да дадат гласа си за еднокопитното. Мнозинството украински избиратели в момента има емоционалната и волева нагласа, която показаха протестиращите 404 дни срещу камуфлажното правителство на Орешарски. Тогава един интелигентен преподавател от Художествената академия формулира общата ни идея така: „Не съм платен. Мразя ви безплатно.“

Второ. Недоверието срещу сегашните политически имитатори е толкова силно, че избирателят предприема необмислен риск само и само да се отърве от сегашните въжеиграчи. Този неоправдан риск обаче може да го заведе от трън на глог, като му натресе непрофесионален, некомпетентен и зависим президент, който да нанесе повече вреди, отколкото Петро Порошенко и Юлия Тимошенко, взети заедно. Някой украински Жорж Ганчев или Румен Нинов-Решетников, в сравнение с които доскорошната политическа помия ще изглежда като вода от рилските езера.

Трето. Поддръжниците на Владимир Зеленски се хвърлиха да го сравняват с Роналд Рейгън, който също бил актьор, а какъв принос даде за рухването на комунизма. Би трябвало да бъдат по-скромни. Не всеки комедиант, който играе ролята на президент, става за държавен глава. Трезвите умове би трябвало да надигнат глас до следващия тур. Или поне да припомнят на сънародниците си печалния грузински опит, когато напълно демократично за президент бе избран Гвиад Гамсахурдия, който се оказа прикрит диктатор и се наложи да бъде гонен с улични вълнения и преврат от латиноамерикански тип.

Четвърто. В момента „газовата принцеса“ и стара политическа чанта Юлия Тимошенко води пазарлъци със Зеленски да му прехвърли гласовете си на втория тур срещу гаранции за парламентарно представителство на партията й „Баткившчина“ (“Татковина“). Опасността в случая идва от предварителната нагласа и на двамата, че биха могли да преговарят с Путин и да разчитат на някакви отстъпки. Уж в името на мира и на просперитета на украинската държава. Лейди Юлия Т. се гласяла за поста вицепремиер в бъдещо правителство след евентуалната победа на Зеленски. Някой би трябвало да обясни на тях и на просветената публика, че с каймани и алигатори не бива да се водят преговори. Както и да си отваря устата крокодилът, той никога не се усмихва. Просто чака удобен момент, за да ти налапа някой крайник.

Пето. Руският фактор. Русия продължава нагло да се меси в украинските избори, да обсъжда най-удобните за путинския режим кандидати, да влияе върху нагласите на избирателите, да им размахва моркова и тоягата на мними преговори и газово-нефтени отстъпки. Химера. Хибридното влияние на руските служби и медии върху украинското общество стана още по-интензивно през последния месец и не без основание някои наблюдатели обявиха, че досегашният победител се казва Владимир Путин. Руската заплаха остава в най-висока степен.

Шесто. Факторът САЩ повиши потенциала си след заключителния доклад на специалния прокурор Мълър, който не отправи обвинения и развърза ръцете на президента Тръмп да бъде по-активен в европейската си политика. Украинците в Канада и САЩ ще имат думата в задъхания диалог, който предстои до началото на балотажа.

Седмо. Умората от войната. Обикновените хора въздишат: „Бих гласувал за онзи,  който ще спре войната и конфронтацията с Русия.“ Няма такъв, бедни добри хора. Путин започна войната не за да я спре и да води мирни преговори във ваш интерес, а за да постави Украйна на колене, да пресече европейския й път, да я разфасова и вкара в евразийската кошара. Ако приемате тези условия, подпишете „мир“ с Путин. Ала подобен мир ще бъде по-страшен от военен разгром.

Във времената на Чингиз хан ордите на завоевателя се изправили пред стените на силно укрепен, цветущ и културен град, какъвто азиатските диваци нивга не били виждали. След продължителни сражения и обсада ханът започнал преговори. Подписал договор, че гарантира живота и имуществото на всички жители и се задължава да си тръгне, след като получи откуп от няколко товара злато, съпроводен с оказването на почести като на победител. В уречения час портите на непристъпния град се отворили и в цялото си великолепие се изсипали жреци и патриции, военачалници и заможни граждани. Момичета в национални носии предложили на Чингиз хан леген с вода, сапун да си измие ръцете и чиста кърпа да избърше ръцете и лицето си. Такъв бил обичаят.

Ханът взел сапуна, отхапал парче от него, изплюл го и рекъл:

„Това гадно нещо е отрова! Тези предатели се опитват да ме отровят. Изколете ги!“

Рано е да отваряте портите пред хан Путлер, украински приятели!

Етикети: * * *