Пеевски, Йончева, Иванчева: скритият избор зад вота на 26 май

преди 4 седмици

Днес старият патриотичен лозунг "България на три морета" е сведен до "България на три партии".

Всеки в България е чувал за високите заплати на евродепутатите, но малцина знаят какво вършат те. За Брюксел се готвят Йончева, Пеевски, Иванчева… Осъзнава ли обаче българинът какво се крие зад този вот? Коментар на Георги Лозанов в Дойче веле.

Един от законите на представителната демокрация гласи: докато гласуваш за едно, неизбежно гласуваш и за друго. И то обикновено без да си даваш сметка за това. Зад всеки политически вот се крият и други скрити вотове. Особено пък когато се гласува за депутати в Европейския парламент (ЕП), чиято роля масовият човек почти не познава. А и сякаш не вижда смисъл да я опознае по-добре (освен размера на заплатата).

За вота, Цветанов и Иванчева

Когато българският избирател гласува за евродепутати от ГЕРБ, разбира се, подкрепя и оставането на партията на власт в страната. В присъщата си спортна стилистика Бойко Борисов гледа на политиката като на състезание, а на властта – като на трофей от победите в него, нещо като временна купа. И гледа да си върне купата, ако я загуби. Неведнъж го е правил. Твърде вероятно е да го направи и сега. Ако партията му не спечели евроизборите, той би могъл да предизвика предсрочни парламентарни избори. Но при едно условие: ако в режим на голяма изненада, евровотът не извади реална алтернатива на ГЕРБ и не накара Борисов, Цветанов и сие да пазят властта си до последно. БСП не е такава алтернатива – тя е удобният му спаринг партньор.

Гласуването за ГЕРБ е равносилно и на подкрепа за Цветан Цветанов, който след „Апартаментгейт“ получи „червен картон“, но остана на партийния терен. За него успехът на ГЕРБ в евроизборите (макар че самият той не е в листата) би бил нещо като оправдателна присъда, произнесена лично от народа. Точно това е и една от странностите на родната демокрация: политическият вот отменя другите системи на легитимация и делегитимация в обществото, а не обратното – той да е резултат от тяхното действие.

Всъщност, по същия ред с „оправдателна присъда“ иска да се сдобие и бившата кметица на „Младост“ – като се кандидатира за независим евродепутат. Шансовете ѝ биха били равни на нула, ако не беше превърната в политически герой – както с начина ѝ на арестуване, така и с битовите условия в затвора, а и особено с 20-годишната присъда, каквато не получават дори убийци.

Пеевски – евродепутат?

Тук някъде се нарежда и Делян Пеевски – втори в листата на ДПС. Опитите му за медийна, политическа и институционална легитимация вътре в страната водят до незавидни резултати. А някои от тях – като назначението му за шеф на ДАНС, предизвикаха мощни протести. Ето, че сега той търси легитимация отвън, от ЕС. В негова полза е правилото на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), към чието партийно семейство принадлежи ДПС, да не коментира състава на кандидатските листи.

И за Александър Йорданов от СДС, излязъл сякаш направо от музея на прехода, тези евроизбори представляват двоен тест. Той е на шесто място в общата листа на ГЕРБ и СДС. Успехът на тази коалиция на изборите би могъл да се тълкува по следния начин: в страната има достатъчно разочаровани от актуалната политика гласоподаватели, готови да гласуват за спомените си. (Отделен въпрос е доколко точно Александър Йорданов предизвиква най-светлите седесарски спомени.)

Какво се случва в БСП?

При гласуването за БСП избирателят също прави няколко избора, скрити зад същинския вот. Още при съставянето на листата на тази партия на повърхността изплува въпросът за проевропейската и антиевропейската (прокремълска) ориентация на партията. Фактът, че Сергей Станишев бе включен чак на пето място в листата, въпреки че е председател на ПЕС, хем даде право и на двете ориентации, хем показа предпочитания към втората. Те се потвърждават и от превръщането на президентски човек в кандидат за евродепутат на БСП (Иво Христов), поставен на четвърто място в листата. Същевременно президентът Румен Радев се позиционира в прокремълската ниша – както с актуалните си позиции (за санкциите срещу Русия, анексията на Крим и пр.), така и с политическата си генеалогия (подозренията са за „хибридна намеса“ при избора му). Подозренията за прокремълска ориентация се потвърждават и от включването (макар и на неизбираеми места) в листата на трима отдавна огласени сътрудници на ДС. Кому е нужно това, освен като заявка за лоялност по линията ДС-КГБ-Путин?

Какво ни казва листата на ДБ?

Какво ни казват първите места в листата на коалиция Демократична България (ДБ)? Радан Кънев от ДСБ и Стефан Тафров от „Да, България“. Те нямат политически и персонални противоречия – напротив, демонстрират взаимните си симпатии. Различни са обаче символичните капитали, с които разполагат. Радан Кънев превърна в своя биография трудната съдба на историческото дясно през последното десетилетие, когато изглеждаше, че всяко решение е грешно. Тази безизходица го извади от партийната орбита и присъствието му в листата може да се приеме за своеобразно завръщане, за израз на оптимизъм, че идват по-добри времена.

Стефан Тафров създаде своето име и компетентност главно като дипломат. Усърдната предизборна кампания, която води, показа, че той вероятно е най-подготвеният кандидат по дневния ред на ЕС. И това не е само медиен образ, а е потвърдено и от убедителния му резултат в предварителните вътрешнопартийни избори, каквито бяха проведени единствено в „Да, България“.

Изборът между Кънев и Тафров, а той донякъде е и между митологичния и експертния аспект на политиката, ще е в плана на преференциите. Може да се окаже и излишен, ако ДБ вкара двама евродепутати. Засега това изглежда малко вероятно. Но ако въобще отнякъде може да дойде изненада на тези евроизбори, то е именно от ДБ.

Не харесват ЕС, но искат да са в ЕП

Патриотите, както обикновено, искат да печелят евроизбори с евроскептицизъм, поднесен под различни форми, с различна степен на истеричност и в перспективата на различни зависимости. Паралелният избор в случая не са съдържа в листите им, а между тях, доколкото не успяха да се споразумеят. Днес старият патриотичен лозунг „България на три морета“ е сведен до „България на три партии“.

Етикети: *