Пенчовци, четете историята!

преди 10 месеца

Ако се е поучил от миналото, след като е казал „А“, сега Бойко Борисов е длъжен да каже не само „Б“, но и да продължи до края на азбуката

И най-новото в историята често се оказва добре забравено старо. Към тази максима ме върна критиката, която Бойко Борисов отправи към актива на ГЕРБ по време на националната среща в НДК в качеството си на партиен лидер.

В характерния си стил той разкритикува кметове, министри и депутати за проявените от тях слабости и пасивност, довели до сближаване на прогнозните резултати на БСП и ГЕРБ за предстоящите евроизбори. И докато анализаторите си чешат езиците какво е искал да каже Борисов с фразата „Ако не ви светне червената лампичка, аз ще ви светна синя“, реших да навържа няколко други изречения от доста разхвърляната импровизация на партийния лидер и да потърся отговора там.

„Най-корумпираните хора (разбирайте БСП) говорят за корупция в момента. Само като ги чуете, трябва след час да има реакция, защото знам, че сте по презумпция невинни. Ако има грешка…, казвате – да, мислехме го едно, излезе друго, ще го поправим… Ако някой се появи с лъскава кола, ако се качи в облаците – махайте го веднага… Да се обработват всички сигнали, за да няма корупция в партията… Ако не си почистите къщичките по места, това ще избие. Дали в суджук (случая с депутата Живко Мартинов), или в нещо друго, това ще падне върху партията и върху нас.“

Убеден съм, че Бойко Борисов говореше искрено. Убеден съм също, че присъстващите добре го чуха. Но никак не съм убеден, че го разбраха, а без разбиране трудно могат да се очакват адекватни ответни действия.

Това ме върна назад през годините към горчивия опит на славния СДС, най-мощната прогресивна и реформаторска за времето си партия, която промени България.

Президентът Петър Стоянов и министър-председателят Иван Костов в добрите стари времена Снимка Интернет

През 1998 година, успоредно с осъществяването на реалната приватизация в страната, на повърхността започнаха да избиват многобройни сигнали за корупция на различни места и равнища. През следващата година президентът Петър Стоянов се срещна няколко пъти с парламентаристите и актива на СДС. На една от срещите той казва на депутатите нещо от типа „И кажете на нашите лумпени по места да спрат да крадат“, защото особено в по-малките население места всеки знае всичко за всички и бързото възмогване и забогатяване на партийните активисти се следи под лупа. Та тогава депутатите му скочили като един, за да възнегодуват срещу завоалираните  обвиненията в корупция. В края на същата 1999 година премиерът Иван Костов без обяснения смени 10 от министрите в кабинета си и де факто на 21 декември направи ново правителство. През 2000 г. част от сменените министри подеха мощна атака срещу него, като самите те се оказаха най-гръмогласни по темата за корупцията.

Още през януари на Национална конференция на СДС Костов с категоричен тон заявява „Корумпираните да си ходят!“, но отново мълчи по въпроса защо са сменени министрите и конкретно – кой за какво.

Така се стига до знаменитата реплика на президента Стоянов

Иване, кажи им, хората ще те разберат!“ ,

произнесена на 19 април вечерта на аерогара София при завръщането му от Германия, но и до ден днешен тя се повтаря папагалски, извадена от контекста. И по-точно, че

в замяна на категоричната си подкрепа за правителството на Иван Костов срещу атаките Стоянов поиска цялата истина за случилото се да стигне до всички български граждани,

защото от това зависи съдбата на държавата. Костов отново замълча.

Как се разви историята по-нататък, е добре известно.

Затова, ако се е поучил от миналото, след като е казал „А“, сега Бойко Борисов е длъжен да каже не само „Б“, но и да продължи до края на азбуката. В противен случай,

рискува да предаде безславно властта на БСП,

а последното би било пагубно и за демокрацията, и за бъдещето на страната.

Колкото до „синята лампа“ – едва ли иде реч за метафорично намигане към старата десница. По-скоро ме навява мисълта за един милиционерски сериал от „времето на соца“.

И точно затова се съмнявам, че повечето активисти на ГЕРБ освен  чуваемост ще покажат поне желание за разбираемост към опасенията на собствения си лидер, но вече в качеството му на министър-председател.

Бележка на редакцията. Заглавието е по знаменитото стихотворение на Петко Р. Славейков за неговия син Пенчо, който въпреки бащините писания става един от най-големите поети на България.

Малък Пенчо

Пенчо бре, учи!

Пенчо си мълчи.

Пенчо бре, чети!

Муси се, сумти.

Пенчо бре, чети!

Пенчо не чете.

Пенчо, работи!

Пенчо пак не ще…

Пенча го мързи,

гледа да лежи –

ходи, та се май,

дири да играй.

Време се мина,

Пенчо порасна,

иска да яде –

няма откъде.

Етикети: * *