Пирова победа, представляваща капан

преди 2 месеца

Досега в Донбас са загинали около 32 500 сепаратисти и войници от редовни руски части. Украинската армия е дала само 4 129 жертви.

Пет години от началото на агресията срещу Украйна

„Главнокомандващият“ войските на ДНР Стрелков-Гиркин

Преди пет години 52 руски диверсанти начело с полковника от КГБ (днес ФСБ) Игор Стрелков (Гиркин) превзе Славянск, стратегически железопътен и шосеен възел, от който се разкрива оперативен простор към Харков, Мариупол и Днепро (Днепропетровск).

В онзи момент новото украинско  правителство, избрано след Революцията на достойнството, се опитваше да постигне компромис с донбаските олигарси, тясно свързани със сваления президент Виктор Янукович, които бяха обещали да признаят Евромайдана.

Новият министър-председател Арсений Яценюк и временно изпълняващият длъжността президент на Украйна Александър Турчинов се надяваха да постигнат нещо в преговори с Кремъл. Затова руската окупация на Крим и анексирането на полуострова не срещнаха съпротива. В Киев наивно смятаха, че Путин няма да се полакоми да заграби и Донбасс.

Но кремълските агресори решиха, че след като не срещат съпротива в Крим, властта е доста слаба и могат да играят ва-банк, като разпарчетосат Украйна под флага на фалшива федерализация.

Замисълът бе да създадат проруски „народни републики“ във всички южни и източни украински региони от Харков до Одеса. После тези „независими републики“ да се обединят в Украинска федерация, която изцяло да парализира правителството в Киев, като го лиши от възможност да води самостоятелна външна и вътрешна политика.

Освен политическия инженеринг кремълските стратези планират пълзящата агресия да навлиза все по-навътре в украинската държава, като малки групи от специални сили (спецназ) да продължат да превземат административни сгради според кримския сценарий. В Москва са сигурни, че след пагубната политика на Янукович украинската армия е в толкова окаяно състояние, че няма как да противодейства.

Но след рейда на стрелковските главорези Киев започна антитерористична операция (АТО) срещу сепаратистите, в хода на която бяха прочистени Харков и Днепропетровск. Първата операция бе осъществена под ръководството на министъра на вътрешните работи Арсен Аваков, а втората – от губернатора на Днепропетровска област олигарха Игор Коломойски. И в двата града не се намериха руски патриоти, които да застанат срещу украинските военни подразделения и полицията.

След като силите на сепаратистите се оказаха твърде мизерни, КГБ и руското Министерство на отбраната започнаха да формират „корпус“ от доброволци, които да се бият в Донбас. Първите кандидат-герои бяха криминални типове и ултранационалисти без военна подготовка, дисциплина и координация. Още при първите сблъсъци с редовни войски и с украински доброволци путинистите понесоха огромни загуби. Сепаратистите нямаха полеви лазарети и достатъчно санитари, което рязко повиши броя на жертвите им.

След избора на Петро Порошенко за президент през юни 2014 г. украинските войски преминаха в настъпление и сепаратистите съвсем го закъсаха. През юли Кремъл бе принуден да изпрати два руски мотострелкови батальона, а след 10 август започна широкомащабно нахлуване на тежковъоръжени руски части в Украйна според сценария, който Кремъл всячески се стремеше да избегне.

На 23 август близо 20 000 руски войници и офицери преминаха в контранастъпление, с което украинските войски бяха изтласкани от Донецк и Луганск. Но руските окупатори и сепаратистите нямаха сили дори да удържат територията на  Донецка и Луганска област, поради което господарите им в Москва бяха принудени да сключат компромисните и неизпълними Мински споразумения.

Ето какво пише бившият руски депутат и шовинист Виктор Алкснис във връзка със сраженията при Дебалцево: „Време е да осъзнаем, че преди година Украйна наистина бе провалена държава с неподготвена, небоеспособна армия. В онзи момент за Русия нямаше никакви проблеми да реализира какъвто и да е проект от вида на Новорусия, Малорусия или други.

Но днешните кремълски лидери, които никога не са се отличавали с особена прозорливост и политическа воля, след успешната операция в Крим решиха, че няма смисъл от активни действия, че Украйна сама ще се разпадне, а Русия просто ще събере отломките.

Това не стана. Украинското общество се консолидира под лозунга „Отечеството е в опасност!“ и днес сме принудени да признаем, че мнозина украински граждани смятат Русия за агресор. Което означава, че са готови да воюват срещу нея. Така мислят не само чистокръвните украинци, но и руснаците, които живеят в тези области.

Само за година украинската армия придоби облика на сериозна въоръжена сила, научи се да води бойни действия по съвременен образец и в момента представлява реален противник. Надеждите, че украинските граждани няма да се бият за страната си, не се оправдаха.

Украинската армия показа порасналите си възможности в боевете при Дебалцево, където успя да изведе повечето си войници от чувала на обкръжението и нанесе тежки загуби на бойците от Новорусия. Малцина признават, че при Дебалцево са загинали 1126 опълченци от Луганска област, а общите загуби на ДНР и ЛНР достигат 3000 души. Като имаме предвид човешките ресурси на двете републики, подобни загуби са катастрофални и представляват пирова победа…“

По косвени демографски данни само през 2014-2015 г. в Донбас са загинали около 32 500 сепаратисти и войници от редовни руски части. Жертвите само от руската армия са не повече от 2000 души. Като се има предвид, че от началото на бойните действия до 23 февруари 2019 г. украинската армия е дала само 4129 жертви. Броят на загиналите украински цивилни граждани надхвърля 3000 човека.

Граждани на Донецка „народна“ република отиват да пазаруват във „фашистка“ Украйна

Руският агресор попадна в задънена улица. След като изби или прогони повечето от популярните сепаратистки  командири, Кремъл не знае какво да прави с марионетните „републики“ в Донбас. Няма как отново да ги набута в състава на независима Украйна, за да ги изхранва тя и да си троши главата с тях. А за РФ излиза твърде солено да ги издържа от собствения бюджет. Не по-евтино от Кримска област. Да ги анексира формално или да ги „признае частично“, както направи с Абхазия и Южна Осетия, е твърде опасно заради острата международна реакция. Докато ползата от тях е никаква.

След като не допусна украинските войски да превземат Донецк и Луганск, Путин сам се напъха в капан, който му изглеждаше победа.

Която се оказа пирова.

Етикети: * * * * *