Площад Желю Желев – едно достойно решение

преди 1 година

Когато прие да участва в предварителни избори, за да може демократичната общност да има единна кандидатура за президент д-р Желев прояви смелост и далновидност, която липсва толкова много на днешните политици.

През лятото на 1993 г. участвах в масовите протести в подкрепа на гладната стачка на Едвин Сугарев. Нещо повече, спомням си, че от подиума край „Двореца” прочетох няколко сатирични стихотворения, които бях написал за тогавашния президент, като в едно от тях го свързвах с Живков и Жириновски.  Гневът от „Боянските ливади” заливаше всички ни. Без никакви особени основания вярвахме, че сме едно малцинство будни българи и можем да променим не само съдбата на България, но и разбиранията на целия български народ.

От тогава измина повече от четвърт век и е добре да направим равносметка и да дадем заслуженото на първия пряко избран държавен глава в нашата история.

Д-р Желев заслужава да му бъде кръстен площад в идеалния център на столицата защото:

  1. Той е първия пряко избран държавен глава и символизира съвременната българска демокрация.
  2. Той пръв безусловно осъди пуча в Москва през 1991 г.
  3. Той бе сред първите, които се обявиха за разпускане на Варшавския договор.
  4. Той бе сред първите, които се обявиха за членство на България в НАТО.
  5. Той подкрепи смелото решение на правителството на Филип Димитров за признаване на Македония и положи усилия за нейното международно признаване.
  6. В качеството си на действащ държавен глава, той прие да участва в предварителни избори за постигане на единна кандидатура на демократичната общност за президент и вицвпрезидент и призна резултатите от тези предварителни избори.

Президентът Желев допусна и грешки. „Боянските ливади” спънаха развитието на демократична България. Изказванията, че признаваме държавата Македония но не признаваме съвременната македонска нация и език, създадоха проблеми, които едва ли скоро ще можем да преодолеем. Но всички знаем, че който не работи, само той не греши. Спомням си как тогава проф. Екла Константинова се обърна към протестиращите с думите: „Д-р Желев е мой приятел. Но той се обърка”.

Тогава президентът разочарова много от хората гласували за него, но нима по-късното поведение на Едвин Сугарев не разочарова много от протестиралите в солидарност с неговата гладна стачка?

Погледнато от дистанцията на времето виждаме, че президентът Желев осъзна своите грешки. Призова за възстановяване на „старото” парламентарно мнозинство и за продължаване на реформите, за да не се допусне връщането на БСП на власт. Създаде приятелства в Скопие и прояви разбиране и гъвкавост, каквито в момента за жалост ни липсват. Не на последно място, д-р Желев се опитваше да помири нашата тежко разделена нация. Днес най-добре чувстваме колко ни липса такъв президент!

Решението на президента Желев да участва в предварителни избори, за да може демократичната общност да издигне единна кандидатура за президент, бе може би най-важното и най-съдбоносното решение в неговата кариера. Тогава той прояви смелост и далновидност, която толкова много липсва на днешните политици.

Площад в центъра на София, залят с толкова много имена свързани с чужда държава, ще носи името на първия български пряко избран президент. Това трябва да е повод за гордост. Ще е добре да се помисли и за паметник.

Етикети: * * *