Победата на Александър Вучич унищожи демокрацията в Сърбия

преди 2 седмици

Ще помогне ли изборната победа на Вучич, за да реши както иска косовския въпрос? Как ще балансира между Вашингтон и Москва и ще извлече ли максималното за Сърбия от бъдещата сделка за Косово?

Въпреки многото протести през последните десетилетия Сърбия вече не може да се нарече демократична страна.

Сръбските парламентарни, регионални и местни избори са вече факт. Малко над 3 500 000 избиратели в съседна Сърбия излязоха и дадоха гласа си в тях. Без никаква изненада сочената за фаворит в тях Сръбска прогресивна партия /СПП/ получи гласовете на 2 000 000 избиратели или на над 62% от избирателите, което ще и даде възможност да разполага с приблизително 189 депутата в новата Скупщина на Сърбия от общо 250. Дори лидерът ѝ и президент на страната Александър Вучич беше изненадан от този изборен резултат. От 2014 година когато СПП влиза убедително във властта, това е най добрият резултат, които тя осъществява. И при втората политическа сила нямаше особена интрига, Социалистическата партия на министъра на външните работи Ивица Дачич успя да задържи изборните си резултати и дори скромно да ги разшири в сравнение с 2016 година и да получи с 3-ма депутати повече , като разполага с 32 депутати. Всъщност това е партията на югодиктатора Слободан Милошевич, а Ивица Дачич бе нейн говорител през 90-те години.

След свалянето на режима, партията беше в опозиция до 2008 г., когато бавно, но сигурно започна нейния поход към властта. Трета сила в новоизбрания парламент е Сръбският патриотичен съюз „Спас“ на Александър Шапич, който е сравнително непознат играч на политическия терен в съседна Сърбия, защото е общински кмет на едната от големите белградски общини Нови Београд . В новия парламент влизат и няколко формации на националните малцинства в страната – на унгарците, албанците и бошняците. На ръба да влезе е ѝ монархическата партия, но все още близо 0.50 % я делят от парламентарните банки. Ето такъв парламент получи западната ни съседка.

Според оценките на независимите анализатори новоизбраният сръбски парламент ще бъде повече десен, дясно-националистически и в голяма степен популистки, което може да се превърне в проблем за гражданите на страната след време. Бойкотът , който обявиха лидерите на една част от опозицията даде своите частични резултати и се отрази върху общата избирателна активност, която е най ниската , в сравнение с всички избори от 2008 година насам близо 48%. Ниската избирателна активност поставя под въпрос легитимността на управляващата формация и тази на президента Александър Вучич.

В Белград пред урните отидоха едва 35-36%, което означава, че призивът за бойкот стигна до голям брой от избиратели в Сърбия. Бойкотът успя, но бойкотиращите загубиха и заедно с тях в миналото си отиде едни важен политически период от най новата история на Сърбия. Целият спектър от демократични партии, които помним от 05.10.2000 година когато беше свален режима на Слободан Милошевич, днес не получи нито един глас подкрепа… Защо се стигна до тук ли, вероятно ще попитате?

Заради липсата на харизматични лица сред лидерите на опозицията , както и точна преценка за необходимостта да се обединят в навечерието на вота , което доведе до този тежък удар за тях. Въпреки масовите протести на опозицията „1 от 5 милиона“ от края на 2018 година продължили до лятото на 2019 година , опозицията не успя да изгради точна и ясна стратегия как да преодолее различията помежду си и да постигне надмощие над управляващата Сръбската Прогресивната Партия.

За първи път в най-новата история на Сърбия, Александър Вучич като цунами успя да помете всичко пред себе си и да елиминира почти всички политически субекти, дори и този от който влезе преди 27 години в сръбската политика – крайнодясната Радикална партия на Войслав Шешел.

Но, победител ли е всъщност Вучич? Изборните резултати на практика очертават, че Сърбия ще има еднопартиен парламент, като единствено представителите на националните малцинства в него ще бъдат реалната опозиция. Повечето независими анализатори в страната са категорични, че демокрацията в Сърбия загуби, което е най тежката последица от управлението на Прогресивната партия .

От ЕС и САЩ идваха ясни сигнали , че в Сърбия демокрацията не работи добре и няма необходимите условия за провеждането на честни изборите в западната ни съседка. Най – голямото притеснение на Запада, бе липсата на възможност на опозиционните партии да бъдат чути от всички в Сърбия, защото нямаха достъп до Сръбската национална телевизия RTS / Radio I televizije Srbije/, както и натиска, които се оказва върху малкото останали независими медии от страна на управляващите. Натискът върху четирите национални телевизии в Сърбия осигури победата на Александър Вучич в изборите. Според опозицията управляващите са използвали безпроблемно целия административен ресурс , което доведе до тази безпрецедентна победа на Вучич.

Протестите на опозицията пред сградата на медията през пролетта на 2019 година, бяха предизвикани от това, че тя не отразяваше протестите им и не даваше възможност на нейните лидери да участват в публицистичните й предавания, а действията им не намираха място в централните информационни емисии. Група недоволни граждани се опита насила да влезе в сградата , което напомни в голяма степен за 05.10.2000 година, когато протестиращите срещу режима на Слободан Милошевич паралелно с превземането на Скупщината заради опита да им бъде открадната победата в президентските избори се насочиха към RTS, за да сложат край на пропагандата, която се лееше от нея повече от 11 години в подкрепа на Милошевич.

Днес времената са други, но във вътрешнополитически план ситуацията в Сърбия много напомня на последните месеци от управлението на Слободан Милошевич с изключение на факта, че на негово място е Александър Вучич, които в онзи момент бе министър на информацията в СР Югославия.

Първият , който честити победата на Александър Вучич и неговата партия, бе премиерът на Унгария Виктор Орбан, който е доста близък негов съюзник през последните години. Два дни преди вота в Белград на посещение (не)случайно бе министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров. Повечето от времето си в Белград Лавров проведе със своя сръбски домакин Ивица Дачич, с което Москва му помогна в предизборната надпревара а и в обтегнатите отношения с президента Александър Вучич.

По време на визитата си Лавров предупреди Белград, че Запада готви масиран натиск върху Сърбия, за да признае независимостта на Косово.А между редовете, той каза че някой не защитава добре в Белград интересите на Сърбия. Той дори коментира, че

„ не е дошъл моментът да се настоява за намирането на всеобхватно решение за Косово“.

Москва обаче ще подкрепи всяко, решение за Косово, което е приемливо за Сърбия, бе категоричен Сергей Лавров. Разговорът между Вучич и Лавров продължи повече от планираното, по време на него руският първи дипломат ясно е предал посланието от Москва, че не може да има търговия с Косово заради евроинтеграцията на Сърбия и признаване на Косово като международен субект от страна на Белград.

На последвалата пресконференция Александър Вучич каза многозначително следното:

„Ако е необходимо да бъда недвусмислен, нашият отговор е голямо „НЕ“, но не разбрах , какво това има общо с нашите руски приятели . Но хайде…“

Русия даде сигнал, че ще попречи в Съвета за сигурност на ООН за приемането на евентуална договорка за подялбата на Косово, каза още Сергей Лавров в навечерието на срещата във Вашингтон. Лавров каза още, че Москва няма да позволи и ревизия на Дейтънското споразумение , което постави край на най- кървавия конфликт в Босна и Херцеговина преди 25 години, разиграл се на постюгославското пространство през 90-те години.

Кое кара днес Русия да даде заден по отношение на плановете за размяна на територии между Сърбия и Косово?

Отговорът е многопластов започвайки с глобалното противопоставяне между Русия и САЩ и напрежението, което съществува между тях в Сирия, и стигайки до регионалните процеси . В същото време специалният представител на САЩ за диалога между Белград и Прищина Ричард Гренел организира във Вашингтон , зад гърба на ЕС среща между президентите на Косово и Сърбия Хашим Тачи и Александър Вучич в опит да се постигне окончателно решение за Косово. Тя трябва да се проведе в събота на 27 юни. Въпросът е как Сърбия да „получи нещо“ в замяна на започналото договаряне за признаването от Белград на Косово. Сега започва голямото наддаване за Косово и Сърбия ще се стреми добре да продаде своето признание за „южната си провинция“, както все още пише в конституцията на страната. Президентът Вучич обяви, че в багажа си за Вашингтон е подготвил не бяло знаме , а трибагреника на Сърбия. Вашингтон се надява да убеди Вучич, че сега е моментът да се реши косовския въпрос, като в замяна на това Белград получи възможност за по бързо влизане в ЕС и пакет от икономически инвестиции.

Вучич от една страна иска да постави точка на този отворен въпрос за Сърбия, но това става все по сложно. Въпросите, които стоят пред Александър Вучич, е как да калкулира по малко загуби за имиджа си, на предстоящите през 2022 година президентски избори. От една страна е администрацията на Белия дом, която е най-близка до разбирането на Белград за размяна на територии, докато от другата страна е не само сръбската опозиция, която е против, но и влиятелната Сръбска православна църква, както и по голямата част на хората в страната, които не са съгласни с подобен ход. Против е и част от ЕС, които сам ще трябва на терен да участва в реализацията на тази идея. Форсирането на косовския въпрос съвпада с напрежението между САЩ и Германия. Докато Вашингтон е за намирането на решение за Косово, то Германия е против, защото всяка размяна на територии между Белград и Прищина ще доведе до нова вълна от напрежение не само на Балканите , но и на други места на Стария континент и може да се стигне до хаос. В тази сложна ситуация виждаме, че Париж иззема ролята на Берлин по отношение на Косово, подготвяйки се да домакинства бъдеща среща на върха между Белград и Прищина във френската столица през юли.

Вучич е поставен пред много сложен избор дали да стигне до край в намирането на окончателно решение за Косово , както той го определя и да балансира в сложна шахматна партия между Вашингтон , Москва, Брюксел и Берлин. Въпросът е той да не бъде матиран от някой от играчите? Кой е полезният ход за Александър Вучич? Сърбия може много скоро да се окаже в задънена улица с водената от Белград косовска политика, която преди 10 години стартира с формулата „и Косово и ЕС“, за да стигне днес до „или Косово или ЕС“.

През следващите 8-9 дни на Вучич му предстои доста сложна външнополитическа обиколка, която започва с посещение в Москва на 24 юни, за парада на победата , посветен на 75- годишнината от края на Втората световна война. Там ще се види с президента на Русия Владимир Путин, след което ще посети Брюксел и Вашингтон, за да участва в разговорите с Хашим Тачи, под покровителството на Белия дом и Ричард Гренел.

Победата, която получи Александър Вучич на парламентарните избори , едва ли ще му осигури необходимия комфорт за решаването на косовския въпрос, както би му се искало, защото в него се пречупват множество глобални и регионални интереси.

Ще се подхлъзне ли Вучич по еуфорията от невижданата изборната победа в Сърбия предстои да видим, но следващите месеци и години ще бъдат доста сложни не само за Сърбия, но и за неговото лично политическо оцеляване. А, за разединената опозиция това ще бъде време да намери сили да изгради нещо ново, за да може да бъде реална конкуренция на управляващите в западната ни съседка, когато настъпи разочарование от управлението на Вучич и начало на стабилизиране на политическата картина в западната ни съседка.

Етикети: * * *