Подмазваха се на Костов, докато беше силен, днес същите “героично” го хулят

преди 4 седмици

Нито веднъж не съм участвал в “инструктаж”.с Филип Димитров или с Иван Костов. Присъствал няколко пъти на софри на столични медийни шефове с президента Желю Желев.

Както обикновено, дори и беглото споменаване на Иван Костов поражда противоречиви разсъждения и спомени. Читател в ivo.bg например избира да спомене, че премиерът Иван Костов събирал главни редактори да им обяснява “някакви неща”. Подобно на Тръмп, който в днешно време се кара на медиите, според този читател.

Този паралел, доколкото е легитимен изобщо (между Тръмп и Костов), не ми е познат от личен опит. Главен редактор съм бил два пъти, но дори като главен на в. “Демокрация” нито веднъж не съм участвал подобен “инструктаж”. Нито с Филип Димитров, нито с Иван Костов. Всъщност това беше най-големият упрек към мен, че страня от ръководството на СДС. Което си беше факт. Съобразявах се със собственото си разбиране как се управлява вестник и ме нарочиха, че го правя с някаква “подривна цел”.

За сметка на това като директор на БТА съм присъствал няколко пъти на ядене и пиене на софри на столични медийни шефове с президента Желю Желев. Той беше създал традиция всеки месец една медия да кани останалите “важни” медии в лицето на съответния началник в някой ресторант (обикновено това беше Червеният салон на ресторант “България”, но аз прекъснах този навик, като преместих домакинството на БТА на почивната станция на агенция в полите на Витоша – на снимката от личния ми архив)

Тъй като почерпката беше обилна и достатъчно добре напоена със съответните напитки, понякога се стигаше до комични ситуации. Добре почерпен, главният редактор на в. “Кооперативно село” Коста Андреев веднъж реши да блесне и да направи “ихтибар” на президента (на арабски значи уважение и на турски е същото). Изправи се и изпя гръмогласно песента за Желю хайдутин. Голям смях…

Който се е чувствал възмутен, например от Костов, е могъл да откаже да се среща с него. Аз направих точно това през есента на 1992 г. с писмо до президента Желев, в което декларирах, че отказвам да участвам в месечните му сбирки с шефове на медии, на които се опитваше да ни “спуска” приоритети. Ако писмото е съхранено, би трябвало да е някъде в съответния архив от септември същата година.

Това беше началото на моя край като директор на БТА, което катализирах като водещ на предаването “Още” по БНТ, изобличавайки Доган и обкръжението му по линия на агентурното им минало. Разкри го заместник-началникът на разузнаването Радослав Райков, изгонен от службата от Бриго Аспарухов, любимеца на Желев, защитаван на този пост до последната възможност, дори до началото на 1997 г.  Медиите вкупом се опитаха да потулят  интервюто с Райков за Констанца Анчева от “Отечествен вестник”. За ужас на статуквото аз го разгласих от екрана на БНТ.

Райков беше принуден да избяга от България след заплахи за живота му. А на моя милост депутатът от ДПС Иван Палчев изпроводи по репортерка на БТА заканата, че главата ми ще се търкаля по стълбите на БТА.

Споменавам тази вече споделена от мен история, за да (по)кажа, че винаги е възможно човек да върви срещу течението, но трябва да е готов да си плати цената. В този смисъл онези, които се мазнеха на всесилния по онова време Костов, днес са люти негови врагове. Нали падналият се рита лесно. А пишещият тези редове си запази взаимно уважителните отношения с него, без да се натрапва и фамилиарничи. Както съм споменавал, през целия период на Костовото управление останах журналист на свободна практика на хонорар в българската секция на радио “Свободна Европа”, отказвайки предложения да се завърна начело на БТА или да ставам член на СЕМ.

Материалът е от блога на Иво Инджев