Подполковник Гвоздев все така се стяга за ядрена война

преди 2 седмици

Светът невъзвратимо се свличаше към ракетно-ядрена война. Сблъсъкът бе предотвратен след отказа на СССР от глобалните си политически цели и от идеологията за световно господство.

Някъде в средата на 70-те години преподавателят във военната катедра на Ленинградския държавен университет подполковник Гвоздев шепнешком съобщаваше на студентите си най-голямата военна тайна: „Държавното ръководство не може да обяви публично, но трябва да знаем, че СССР първи ще нанесе ядрен удар срещу противника. Превантивно. Няма да чакаме те първи да ни ударят”.

Нищо секретно нямаше в реалната, а не в декларираната съветска военна доктрина, която бе описана в учебника „Тактика на съвременния бой”, по който преподаваха „професорите“ от военната катедра. В помагалото без заобикалки се говореше за бойни действия в условията на „масирана употреба на ядрено оръжие“ като характерна черта на „съвременната война“.

Неизброимо количество подполковник-гвоздевци сееха знание и убеденост, че бъдещата война непременно ще бъде ядрена, с което стряскаха граждански и хуманитарно настроеното население. В противовес на войнствените закани интелигентни люде измислиха иронични песнички, стихове и остроумни вицове. Помня шеговитите стихчета, припявани с мелодията на детска песничка от популярния анимационен филм за крокодила Гена:

Может, мы обидели кого-то зря,
Сбросив пару лишних мегатонн.
Но вы посмотрите, как горит земля
Там, где был когда-то Вашингтон.

Медленно ракеты улетают вдаль
Встречи с ними ты уже не жди
И хотя Америку немного жаль,
У Союза это впереди…

Тази политическа двойственост бе прилагана на фона на гръмките съветски декларации, че „мирът няма алтернатива”, че „мирната политика на съветското правителство произтича още от първите ленински декрети”, че „в ракетно-ядрената война няма да има победител” и т.н.  

Ала съветските генерали и маршали усърдно се готвеха да осъществят своя сценарий. Какво имаше предвид Генералният щаб на Съветската армия под „масирана употреба на ядрено оръжие“? Явно не ставаше дума за тотална размяна на удари до пълно взаимно унищожаване, а за някаква дозирана употреба. Дозирана, но доколко? Структурата на ядрените сили на двете свръхдържави бе разделена на „стратегически“ и „тактически“ средства без ясни граници. Предполагаше се, че стратегическото ядрено оръжие е предназначено за пълното и окончателно унищожаване на човешката цивилизация. Докато тактическото би трябвало да постигне частични, междинни военнополитически цели. За което съветските теоретици бяха въвели понятието „полево ядрено оръжие”.

Широко разпространена бе представата, че даже най-невинно, локално, периферно и случайно стълкновение между ядрените свръхсили би могло да предизвика неконтролируема ескалация. От употребата на конвенционално към тактическо ядрено оръжие и оттам – до размяна на удари със стратегически ракети. Значи те ни замерват с три ракети, а ние отвръщаме с пет. Те ни удрят с осем, а ние – с петнайсет. Докато двете страни взаимно не се унищожат. Заедно с живота на планетата.

И днес мнозинството от жителите на Земята смятат, че взаимното въздържане вследствие на осмисления огромен риск от пряк въоръжен сблъсък между СССР и САЩ е спасило човечеството от катастрофа.

Всъщност „стратегическата стабилност“ през Първата студена война е доста митологизирана. Светът постоянно бе на ръба на глобален сблъсък. Двете страни неуморно търсеха и използваха всеки удобен случай да си правят мръсотии, като участваха в борбата за власт в десетки държави от Третия свят, пращаха пари и оръжие на приятелски режими, командироваха „учтиви зелени човечета” да избиват войници и население в страни с неудобни правителства.

Двете противостоящи сили бяха твърдо убедени в „неизкоренимата агресивна същност” на противника, който, за да завладее ресурси, да постигне политическо господство, да наложи обществения строй, начина на живот и ценностите си на другите, е готов да унищожи по-голямата част от населението на планетата.

Тъй като и двете страни бяха сигурни в превъзходството на своя строй и в пълната несъстоятелност на обществената подредба на противника, смятаха за напълно вероятно решението на противника да започне война, ако почувства неизбежното си поражение. Тоест и двете страни смятаха военния сблъсък за неизбежен.

Доколкото не вярваха в добрите намерения на другата, двете страни постоянно търсеха нови средства и начини напълно да неутрализират или поне да минимизират способността на противника да нанесе мощен „удар на възмездието” след началото на въоръжен сблъсък. Затова до началото на Горбачовата перестройка опитите дори за частично разоръжаване бяха напълно безплодни. Всички съветско-американски договори преди 1985 г. са само частични споразумения за ограничаване на темпа на надпреварата във въоръжаването.

Светът невъзвратимо се свличаше към ракетно-ядрена война. Сблъсъкът бе предотвратен след отказа на СССР от глобалните му политически цели и от идеологията за световно господство. От вярата в превъзходството на комунистическия строй. От амбицията да го налага на своя и на други народи. От параноята да третира Запада като заплаха, агресор и враг. Да му съперничи във всички области. Едва тогава стана възможно да бъдат съкратени до 80% от ядрените арсенали на двете страни. Което бе наречено от руските империалисти „геополитическа капитулация”. Но алтернативата бе ядрена война.

Руската федерация (РФ) се върна към глобалното съперничество със Запада, след като организирана престъпна група (ОПГ) завзе властта в Кремъл, изфабрикува собствена идеология и руските политически еднодневки се почувстваха „избрани от историята” да изхвърлят на боклука „западния проект“ с „лъжливата“ му демокрация, „лъжливия“ му хуманизъм и „лъжливите“ човешки права. Но този процес не бе директно връщане към корените на болшевишката идеология. Съветската империя претендираше, че именно тя представлява истински и законен наследник на Ренесанса и на Просвещението, на революцията от 1789 година, провъзгласила „свобода, равенство и братство“ за народите и за човеците. Че само тя се бори за човешки правдини, за хуманизъм и демокрация.

Путинската ОПГ твърди, че няма и никога не е имало човешки права, хуманизъм и демокрация. Че в света господстват само мангизи и груба сила. И вечните, универсални закони на бандитския свят. Путинската ОПГ не претендира за наследството на 1789. Защото напълно го отрича. Както Адолф Хитлер.

Днес идейната бездна, която разделя путинската полуимперия от Запада, е далеч по-дълбока от идеологическата пропаст между Запада и съветската империя. Връщането към идеологическо съперничество със Запада неминуемо наложи рестарт на политиката на „ядрена заплаха”, „ядрено превъзходство” и надпревара във въоръжаването.

Но и тук съществуват специфични различия. Путинската ОПГ, която за всичко и за всеки съди по себе си, не вярва, че западните елити могат да притежават някакви морални ориентири. Но разбира, че НАТО няма никакви причини при въоръжен сблъсък първа да прибегне към употреба на ядрено оръжие. Поради пълното превъзходство на Алианса в другите видове оръжие. Именно затова путинската ОПГ не може да не знае, че нито една от страните не разполага и не би могла да разполага с надежден щит срещу масираното изстрелване на старите ръждясали ракети от времето на Първата студена война. Такъв щит няма да има още поне десет години. Както е невъзможно която и да е от страните да унищожи целия противников потенциал за „удар на възмездието”, преди той да бъде нанесен.

И няма никакъв смисъл да бъдат търсени нови супероръжия за запазване на фактора „гарантирано взаимно унищожение”.

Рейтингът на Путин се срина до 32%, а 15 000 души протестираха в центъра на Москва срещу проектозакона за изолиране на руския Интернет от световната комуникационна мрежа

Тогава кому са необходими свръхновите суперракети, с които кремълският главатар плаши света? Всичко, което демонстрират анимационните клипчета на Путин, няма нищо общо с оръжието, предназначено да нанесе масиран ядрен удар и напълно да унищожи противника. Тези оръжия са предназначени за първи, но ограничени ядрени удари.

Путин се готви не за цялостно взаимно унищожение, а за ограничена ядрена война, в която се надява да бъде победител. Да диктува условията за прекратяване на военните действия. Защото е сигурен, че „разглезеният” и „изнежен” Запад до последния момент ще се бои от ескалация на конфликта.

Както през Първата студена война, и сега хлъзгането към световен конфликт може да бъде спряно единствено чрез отказа на Русия от противоборство със Запада. Чрез отказ от нарушения на международния правов ред. Отказ от защита на „суверенни“ людоеди, които си позволяват произвол и насилие в своите държави и на международната арена. Отказ от борбата срещу западната демокрация.

Днешна Русия не разполага с вътрешни сили, способни да спрат и да върнат страната от опасния й курс. Времето за появата и за узряването им може да не стигне. Ето защо наша първостепенна задача е да изградим мощна международна антипутинска коалиция, която осъзнава цялата дълбочина на заплахата, идваща от Кремъл, която е готова да посрещне и да отвърне на удара от Путиновата ОПГ.

Александър Скобов
Етикети: * *