Помирението между македонците и българите

преди 8 месеца

Анализ на първия външен министър на независима Македония.

От Денко Малески. Публикация на сайта Окно.МК

Денко Малески

До помирение между македонците и българите ще се стигне, когато ние започнем да празнуваме заедно с тях общата ни история, а те празнуват нашата отделеност като нация. Едновременно. Всичко останало ще доведе до пропиляването на нашия (национален) капитал. Помирението трябва да бъде искрено и всеобхватно. Само така се постига помирение между народи.

Хитростите на македонските историци да говорят така, както са говорели досега, и да чакат политиците да решат проблема с политически средства, няма да минат. Нито за едната страна, нито за другата. Това важи както за помирението с България така и за помирението с Гърция. Историческата мисъл трябва да поеме отговорността на собствените си плещи. Но как?

Разтревоженият и объркан македонски историк не можа да разбере, че трябва да изостави линията на мислене, чрез която е произвел стотици и стотици научни изследвания от 1945 г. до днес.

Той така и не забеляза как в областта на македонската политическа и правна мисъл още в началото на деветдесетте години колегите му изоставиха всичките си фундаментални произведения, за да приемат новата политическа мисловна конструкция, в която марксизмът и ленинизмът останаха само една глава. Никой не се интересуваше от това колко изследвания за  самоуправлението и „съвместния труд“ (икономическата идеология на Титовия комунизъм – б. ред. „Приоритети“), с които бяха придобили научни титли и политически повишения, се оказаха изхвърлени на бунището. Промяната беше наложителна, за да станем част от демократична Европа. Наистина състоянието на македонската демокрация е показател доколко  учените и политиците успяха да се откажат от старото в полза на новото.

Повечето от професорите и учените, прекалено стари, за да започват да учат отново, и прекалено млади, за да обявят края на своите научни и други кариери, ядосани от това, което им бе сервирал животът, формално и с много цинизъм се хванаха за демокрацията и за нейната правна и политическа мисловна рамка. И за да бъде бедата по-голяма, тези циници си намериха последователи сред социолозите от новото поколение, които станаха добре платени демократи. Сега всички те се снимат с Приебе (италиански борец срещу организираната престъпност).

Ето, че дойде ред и на македонската историческа мисъл да бъде прочистена.

Какво не е наред с нейната интерпретация и откъде да започнем?

Не успях да намеря писмени документи по този въпрос в полемиката между моя баща Владо Малески и един македонски историк и академик от първите десетилетия на създаването на македонската държава и съвременната македонска нация, но помня неговия коментар, че процедурата на академика,

като пише нашата история, да изтрива думата „българин“ и да я заменя с думата „македонец“, е неприемлива.

Очаква се от историците да направят повече, настояваше татко.

Особено днес, когато историците не  са защитници на националната кауза, а трябва да търсят истината.

Истината! Спомням си обширно проучване на средновековните Балкани от американски учен, чийто труд прочетох едно лято, някъде през осемдесетте, тук, сред Езерските лозя край Струга. Авторът решително защитаваше обективната историческа истина за съществуването на македонската нация и държава. Но в същото време той я поставя сред групата от нации, които нямат своите корени в Средновековието. От южнославянските освен македонската той споменава и словенската нация, която не може да се позове на средновековна държава. Чудна работа! Като гледам, не им е зле в НАТО и ЕС.

А ние? Сега, в търсене на обективна историческа истина, трябва да изминем отново пътя от Александър Велики, цар на елините, през Самуил, цар на българите, та до началото на създаването на нашата млада и смела нация и държава: Мисирков, партизаните, АСНОМ (форумът на обявяването на македонската държава в рамките на Югославия).

Ето така ще се помирим с нашите съседи.

Етикети: * * *