„Прави каквото трябва и да става каквото ще!”

преди 7 месеца

Да си десен човек не е индулгенция за нищо!

Снимка Нина Денева

Както винаги, преди и около избори се активират едни „силно загрижени за чистотата на десните идеи“ личности, които съзнателно или не, просто рушат или поне активно се опитват да рушат всяка току-що родила се възможност за някакво обединение или поне разбирателство в дясното пространство.

За онези, които го правят съзнателно, е безсмислено да пиша каквото и да е. Те просто са от другата страна на реката и разговорът с тях е безсмислен. Но вероятно има и такива, които искрено вярват в това, което пишат, искрено мразят произхода на Христо Иванов например, или на всеки от обществено известните български личности като Евгени Дайнов, Огнян Минчев, Евгени Михайлов. Ако искате, добавете и собствените си имена, защото искам да ви кажа нещо важно!

Да си десен човек не е индулгенция за нищо! Първото и много важно условие за всеки, който иска да се определи като десен, е да бъде достатъчно умен! Най-малкото, защото наистина умен човек никога не става ляв!

И на второ място, да има достатъчно капацитет в черепната кутия, за да знае, че едно общество може да победи собствената си глупост само ако се обедини около нещо наистина важно.

Кое е онова, най-важното за българското общество в момента, питате ли се? А отговаряте ли си? Не е ли пълната институционална немощ на държавата? Не е ли пълната липса на вяра в правосъдието, пълната липса на доверие в законотворчеството? Не е ли пълното разминаване и във времето, и в пространството между нуждите на гражданите и действията на полицията? Не е ли същото разминаване и в здравеопазването, образованието, социалната защита на хората в нужда, пълното държавно безхаберие (или нещо още по-лошо!) към националната сигурност, отбраната, задълженията ни към ЕС и НАТО?!

Та в България, в Добрич, един от най-известните журналисти и писатели бе подложен на унизителни обиди, квалификации, физически тормоз и изречени заплахи за убийство от шайка престъпници според действащия Наказателен кодекс, но няма кой да приложи този кодекс!…

Да сте виждали някога някъде вицепрезидент на държава от НАТО и ЕС да целува нещо на руски поп-полковник?
Снимка Васил Милев.

Всеки благоволил да ни посети руски емисар, без значение Гундяев, Решетников, Медведев или Путин, е посрещан в България от официалните представители и говорители като дълго чакан жених от стара мома. Падат му на колене, разни тъпи копеленца на мощни (западни, не руски!) мотоциклети в прашки под кожените гащи се чувстват по-българи от теб и от мен… Ето в такава предадена и продадена бивша държава живеем!

Днес една госпожа ми каза, че всичко, което пиша, е вярно, но какво да правим? Как да се преборим с тази миязма? Ами не знам! Ние, десните, нямаме единен център, за да ни казват оттам какво и кога да го направим, като копринковците.

Остава ни всеки от нас да прави каквото му е по силите, каквото и колкото може. Аз мога това и го правя. Всеки от нас може по нещо! Да говори с децата и с приятелите си. Да им каже за кого ще гласува и защо ще го направи убедено, с чиста съвест. Да чете и да разпространява прочетеното.

И да не се поддаваме на простотиите, които с всеки следващ ден ще стават все по-големи!

Няма по-страшно, обидно и убийствено нещо за простаците от това да не им обръщаш внимание!

Имаме си цел, имаме с кого да я гоним, имаме си достатъчно акъл, за да не се поддаваме на простотии – просто този пит да си свършим работата по-добре от предишния!

Следващия път – по-добре от сегашния!

Това мога да кажа по въпроса.

Етикети: * * * *