Пречупеният кръст на Паметника на Съветската армия обслужва пропагандата на съветофилите

преди 4 седмици

На 78-та годишнина от Хитлеристкото нападение над Съветския съюз, някой направи неоценима услуга на феновете на Сталин

На годишнината от нацисткото нападение над Съветския съюз, някой направи неоценима услуга на феновете на Сталин.

Тази нощ някой е направил подарък на (про)руската пропаганда с провокативна изява на Монумента на окупационната Червена армия (МОЧА). Върху изписаните със златни букви думи на благодарност за съветската окупация неизвестна ръка е изрисувала не друго, а свастика. Случва се като по поръчка след разгласената информация за предстоящо обществено обсъждане и гарантирано след него приемане на законодателни мерки в Русия, с които да бъдат защитавани съветските паметници в чужбина.

Употребата на нацистка символика като алтернатива на съветската окупационна монументална пропаганда у нас обслужва изцяло интереса на примитивите в Москва и тук, според които всяко оспорване на съветското “освобождение” на България е не просто вандализъм, но именно “надигане на неофашизма” в нашата страна.

Типична е безнаказаността за този род провокации, които хранят омразата на петата колона на Москва у нас към законното искане на българите позорните жалони на робството (както ги нарече проф. Любомир Далчев, автор на централната скулптурна група с тържествуващия на столичния център червеноармеец) да бъдат премахнати. Например в Пловдив на 10 ноември 2017 г. върху съветския каменен герой “Альоша” бяха изписани антисемитски лозунги и надраскани свастики. Не се намериха виновни, но пък в лагера на съветолюбците у нас настана истински празник на реваншизма.

Можем да очакваме и сега основателните настоявания за демонтиране на МОЧА и неговите подобия в България да бъдат заклеймени като проява на “фашизъм”. Пречупеният кръст дава “чудесен” повод да се изявят точно онези нашенци, които и без това винаги са готови с чупки в кръста да демонстрират своята лоялност към колониалните ни владетели.

Материалът е публикуван на блога на Иво Инджев

Етикети: *