Преди да възкръсне „старото голямо синьо дясно“

преди 5 месеца

ДБ е в Европарламента, защото достатъчно хора в страната и в чужбина гласувахме по милост.

Радан Кънев ще бъде по-скоро добър български евродепутат. Изключението сред шайката мазници и некадърници, които българският избирател отново излъчи на тези избори. Не ме е срам да представлява моя глас, макар че преференцията ми не бе за него. Добре е, че отива в Европарламента, където може да вкара в действие силните си качества. Защото не мисля, че може да обнови демократичната общност тук, на българска почва. 

Причини за еуфория няма. ДБ е в Европарламента, защото достатъчно хора в страната и в чужбина гласувахме по милост. Просто няма адекватна алтернатива. Политическият изразител на демократичната общност продължава да бъде дълбоко несъстоятелен, но всичко друго от демократичния спектър и „автентиното дясно“ е нелепо на квадрат.

Потенциал за действително протестен вот няма. Хора, които не са готови да нарушат личния си комфорт и да преминат към ефективни протестни действия заради заобикалящата ни свинщина, няма да си направят и труда дори да гласуват протестно.

Това го пиша с разбиране към емоцията на хората, подкрепили Иванчева. Но рационално нямаше как да бъда убеден да гласувам за нея.

Добре е ДБ да бъде в Европарламента и защото там ще се окажат и грухтящите „войводи“ на ВМРО. Младоконсервативните лекета, които имат минимален принос за резултата на групичката на агент „Иван“, но пък му позволиха да си лепне етикета „консерватор“, просто нямаше да си затворят устата за „маргиналната градска десница“ и за това как те „истинските народни дясноконсервативни сили“ ще спасят Европа, защото са единствената алтернатива.

Добре е, че ДБ прескочи трапа и с оглед на това, че от неживото-немъртво „старо голямо синьо дясно“, което също бе залепено като лепенка върху миризливия анцуг на ГЕРБ, щяха да претендират, че са единствените представители на българските демократи. А това щеше да направи подмяната пълна.

Естествено има и минуси. Някои симпатяги от демократичната общност, чиито рефлекси познавам твърде добре, сега ще се пръснат от самодоволството. А място за такова няма. Положението е трагикомично. Алтернатива на престъпния модел на управление няма. Съмнявам се тези евроизбори да дадат импулс за такава. Но пък и „колкото по-зле, толкова по-добре“ едва ли ще проработи тук.

Съмнявам се, че лидерчетата на демократичната общност щяха да разпуснат партийките си при провал. По-скоро щяха да продължат да си гният. 

Пътят към обществено обновяване на България не преминава през избори. Тукашната политическа култура не предполага подобен курс. Тъй че нека все пак оценим, че най-лошото бе избегнато и в Европарламента от българска страна няма да има единствено аутсайдери. А промяната, която може да измъкне България от блатото, е между изборите. Продължавам да съм убеден, че тя може да се извоюва преди всичко извън партиите.

Поне засега.

Етикети: * * *