Предизборната дилема

преди 6 дни

Чудотворното еманципиране на "Продължаваме промяната" от ментора им Радев предостави на неочаквана възможност. Ще се възползваме ли от нея?

В последните дни на 27 НС Христо Иванов определи двете основни предизвикателства пред България като ограничаване на корупцията и запазване на евроатлантическата ориентация. Двете са свързани по множество начини. Неотдавна премиерът Кирил Петков констатира, че корупцията е едно от оръжията на Кремъл за влияние в България. А самият Христо Иванов посочи, че България трябва да отстоява евроатланточеския си избор, за да съхрани своя начин на живот.

Проблемът обаче е, че в България има много хора, които са фундаментално недоволни от начина си на живот, което от своя страна подхранва възхода на партии като „Възраждане”, които оспорват целия Преход и „евроатлантическия” избор на страната. Казано просто, за да запази своя евроатлантически избор, България трябва да преодолее руското влияние и да ограничи корупцията. Това са все неща, които е по-лесно да се кажат, отколкото да се постигнат. Когато говорим за корупция, често си представяме как едни лоши хора използват служебното си положение за лична изгода и срещу заплащане обслужват не общото благо, а определени частни интереси. Идеята, че тези лоши хора са членове на определени партии и могат да бъдат „изчегъртани”, е доста наивна. За ограничаване на корупцията са нужни силни институции, които да са неподатливи на корупционен натиск. Казано просто, предизвикателството, донякъде обрисувано от Христо Иванов е как България да се утвърди като държава от Първия свят и да членува в организациите на държавите от Първия свят.

Какво е държава от Първия свят?

Бившият анализатор от ЦРУ Патрик Кенън ни дава най-точната дефиниция. Това е държава, в която частният бизнес се конкурира за печалби, държавната администрация предлага на своите служители кариерно израстване базирано на компетентност, която се ползва, независимо кой е на власт и политическият сектор се бори за обществено доверие, с цел да постигне някакви обществени промени, но частният сектор и държавната администрация не му позволяват да завива прекалено наляво или прекалено надясно. Трябва да си даваме сметка, че частният сектор, държавната администрация и политическата класа са съставени от човешки същества. А хората, в по-голямата част са егоисти, За да работят по правилата, те трябва вярват, че ако спазват изискванията ще постигнат добър живот за себе си и за своите семейства, а ако се отклонят от тях, рискуват да изгубят много. Ако се върнем към дефинициите на Кенън ще видим, че държава от Втория свят е тази, в която силен политически сектор, с помощта на силна държавна администрация, подтиска и маргинализира частния сектор. А Държава от Третия свят е тази, при която политическият сектор, свързан с безброй нерегламентирани връзки с частния сектор паразитират държавната администрация.

Кенън предсказва, че ако държава от Втория свят се опита да стане държава от Първия, е по-вероятно тя да пропадне в Третия свят. Трябва да признаем, че въпреки големите успехи на България по време на Прехода, в някои отношения тя придоби характеристиките на страна от Третия свят.Много български политици се опитват да представят тези характеристики в партиен отенък. Днес ги наричаме „Модела ГЕРБ’, макар преди да ги наричахме „Модела КОЙ”, „Модела Орешарски”, а преди това „Модела Тройна коалиция”, още по-рано „Модела Софиянски в СОС” итн.Различни сегменти на обществото привиждат два метода за излизане от капана на Третия свят. Единият метод е „некорумпираните партии” да спечелят избори, да вземат властта, да изолират „партиите на корупцията” и да променят модела по който функционира разпределянето на ресурсите в обществото.

Вторият метод е завъртане към модела на Втория свят. Да дойде един силен лидер, който няма да се церемони с корумпираните, а ще се грижи за народа. Малцина го казват, но това е като да победим мафията с моделите на Мусолини. Доскоро герой на адвокатите на завръщането към Втория свят беше Путин. Днес предвид чудовищните престъпления на неговия режим, те призовават за режим тип Орбан, който си гледа националния интерес и не се съобразява със санкциите наложени на Русия.

Ако този метод на излизане от Третия свят е изключително опасен, методът „изчегъртване” и изолиране на партиите на „корупцията” се доказа неефективен. Изолацията на ГЕРБ и ДПС в45-то и 46-то НС, не създадоха работно мнозинство и доведоха до превръщането на „Възраждане” в парламентарна сила. Проф. Антоний Тодоров наскоро припомни как честите предсрочни избори в Германия в началото на 30-те години на 20 век довеждат Хитлер на власт, и макар той никога да не получава абсолютно мнозинство в свободни избори, бързо превръща страната в тоталитарна империя. И с ужас трябва да признаем, че режимът му за дълго се ползва с голяма популярност! Едва ли България е заплашена от идването на някакъв фюрер. У нас ако някой се обяви за месия, обикнвено десет други кандидати за тази роля го осмиват и „скромно” предлагат себе си. Но както забеляза Константин Мишев, за разлика от Волен д други „шутове”, Константинов е ефективен и опасен. В България призива за завръщане към Втория свят получава допълнителен бонус от липсата на емоционално обвързване на повечето българи със Западната цивилизация. Западът продължава да се схваща като нещо различно, някъде там. Не е необходимо да оправдаваш агресията на Путин. Достатъчно е да подхвърлиш, че и Украйна има вина за конфликта, щото не спазили т.н. Мински споразумения. Или, че Украйна трябва да се съобразява с волята на Русия, защото нямало вариант тя да стане член на НАТО – по скоро ще се стигне до ядрена война… и много българи ще започнат да кимат многозначително с глава. От тук до внушението, че Западът не ни мисли доброто и че България има варианти различни от „цивилизационния избор” от 1999 г. остава само една крачка.

Повечето нации има свои „големи цикли”. Професор Евгений Дайнов описва българския. Всеки път когато се освободим от поредното „робство” приемаме демокрацията с голям ентусиазъм. Сменяме правителства, избираме си лидери… Но понеже ни е трудно да възприемем капиталистическата рационалност, скоро откриваме, че демокрацията поражда само партизанщина и корупция. И идва поредния 19 май. Последва известно икономическо оживление, но то е последвано от поредната катастрофа. А тя обикновено е свързана с Македония…Излизането от порочните практики на Третия свят и запазването на мястото на България в организациите на Първия свят е наистина огромно предизвикателство най-вече пред Демократичната общност.

Чудотворното еманципиране на „Продължаваме промяната“ от ментора им Радев предостави на неочаквана възможност. Създаване на голяма демократична коалиция, надхвърляща ПП и ДБ. Някакво подобие на ОДС от края на 90-те. Тази коалиция може да прерасне в единен политически субект, който да предложи на страната механизъм за селектиране на политици, чиято основна задача е да отстояват интересите на избирателите, а не да преследват някакви поръчки на спонсорите си.

Етикети: * * *