Г-н Пендаровски, нужни са не преговори, а търсене на истината!

преди 3 години

Съвместната комисия не е място за преговори. Тя трябва да се бори като екип срещу заблудите.

След като беше нападнат жестоко за признанието, че Гоце Делчев се е определял като българин, който се е борил за независима Македония, президентът на Северна Македония заяви в интервю пред Свободна Европа, че със своите изказвания е подобрил позицията на македонския екип в преговорния процес.

Но нима срещите на историците в Съвместната комисия са преговори?

Можем ли да си представим Айнщайн да преговаря с поддръжниците на Нютоновата физика и да стигнат до някакъв компромис?

Делегациите в смесената комисия не бива да гледат на себе си като на преговарящи, още по-малко като на отбори, излезли на състезание.

Някога Гоце Делчев е казал, че светът е поле за културна надпревара между народите. Но научната надпревара е невъзможна, защото, както е установил Карл Попър, ние никога не можем да докажем, че някоя научна теория е правилна. Колкото и опити (или в случая с историята документи) да доказват, че е правилна, винаги може да се окаже, че тя е грешна. Следователно теориите трябва да се приемат за правилни, докато не се установи, че са грешни. Тази теория, която не може да бъде опровергана, не е научна. В обществените науки се приема за вярна теорията, която по-добре и по-елегантно от конкурентните теории обяснява документалните наблюдения.

Като учени членовете на Съвместната историческа комисия трябва да гледат на себе си като на цялостен екип, който трябва да разсее заблудите. А политиците от двете страни трябва да обявят на своите нации, че голяма част от историческите теории, които се преподават в училищата, са неверни, тенденциозни и често фалшифицирани.

Да, това важи в по-голяма степен за Северна Македония, но и България трябва да направи важни корекции.

Гоце Делчев не е българин, отишъл да се бори за Македония, както спомена българският премиер. Той е роден в днешна гръцка Македония и се е борил за автономия и свобода на всички обитатели на географска Македония и на Одринско, мнозинството от които тогава са се определяли като българи.

И двете страни трябва да обективизират историята – не за да угодят на другата, а защото истината е ценност сама по себе си.

Според Пендаровски по политически причини българската страна искала всичко, което се случвало през 19-ти-20-ти век и всички дейци от периода да бъдат третирани изключително като български. След разговори с македонски историци и интелектуалци той решил да даде вятър в гърба на македонския екип в комисията. Да се намери някаква рамка, според която тези лица и събития да се определят не само като български, нито само като македонски, а да са някак споделени.

Предлагането на подобна рамка изглежда политически коректно, но няма връзка с историята като наука. Простата историческа теория, която не противоречи на всички налични факти, би гласяла че:

Част от българския народ – такъв, какъвто е бил през 19-ти век, на една ранна фаза на неговата национална консолидация  пряко нейната воля по силата на договорите от Берлин (1878 г.), Букурещ (1913 г.) и Ньой (1918 г.)  е била откъсната  от българската етнонационална цялост и след дълги  мъчения, перипетии, провали и катастрофи, при невинаги много интелигентно поведение от страна на официална София, особено след като България деградира зад Желязната завеса, е формирала своя македонска етнонационална идентичност.

Ако някой не е съгласен с тази теория, да бъде така добър да предложи такава, която по-добре обяснява наличните документи.

Тук свършва науката и започва политиката. За много македонци е неприемливо да се твърди, че техните предци преди 5-6 поколения са били българи, дори в смисъла на това понятие към края на 19-ти век. Българин от 19-ти век не е българин от 21-ви век – това важи за французите, за англичаните и за всички народи. Така че от изложеното съвсем не означава, че днешните македонци са българи, че са „еничари“, или че „произлизат от нас“. Братовчед ти може да носи друго фамилно име и въобще да не се разбираш с него, но е глупаво да твърдиш, че не ти е братовчед.

Разбира се, признаването на историята има политически импликации, които далеч надхвърлят двустранните отношения. Признаването от страна на македонците, че повечето от предците им са едновременно и техни, и българи (в смисъла отпреди век) подсказва, че Великите сили и останалите балкански държави са извършили огромно злодеяние спрямо българския народ, което е било коригирано с обявяването на независима Македония през 1991 г. Готови ли са те на това? Дали и други сили не оказват влияние върху „преговорите“ в комисията?

А и как съвременните македонци, чиято дълго изграждана отделна идентичност е оживяла към 60-те години на 20-ти век, когато и много отраснали като етнически българи са си казали:

Добре, че не останахме част от България„,

имайки предвид каква беше страната по времето на Тодор Живков!

Как потомците им да кажат:

Това, че ни отделиха от България, беше лошо„?

Това са сложни мисловни главоблъсканици, но историята така или иначе не приема „ако“.

България няма никакъв интерес да блокира приемането на Северна Македония в ЕС и в НАТО.

И със заплаха или с мърморене, че подкрепата ни не била безусловна, не постига нищо. Членовете на комисията, учените, с които се е консултирал президентът Пендаровски, а и самия той знаят каква е историческата истина. Но те ще я признаят и отстояват само когато осъзнаят, че е в техен интерес да го направят. Когато са сигурни, че признаването на историята не застрашава тяхната съвременна идентичност. Когато стане достатъчно престижно да твърдиш, че предците са ти били българи и когато започнат да мислят, че влиянието на България в ЕС и в НАТО е такова, че ако тя се застъпи за Северна Македония, няма кой да ѝ се противопостави.

Вместо да заплашват с вето, което да настройва македонците срещу България, нашите ръководители трябва оказвайки подкрепа на Северна Македония, да положат повече усилия да преобразят своята страна. Тогава македонците сами ще се сетят какви са били дедите им!

Етикети: * *