Превръща ли се Турция в съюзник на Русия и противник на Запада?

преди 6 месеца

Перспективата Турция, ключов съюзник в НАТО, да попадне под американски санкции е реална.

Публикация на „Свободна Европа“

Путин и Ердоган на последната им среща в Москва
Снимка на „Свободна Европа“

Тайип Ердоган обича да открива и да разобличава външни врагове. Най-новата добавка в дългия списък се оказа “Файненшъл Таймс”. В отговор на материал в британския вестник, че турските банки спешно набират чуждестранна валута чрез краткосрочни заеми в очакване на нова финансова криза, Ердоган обяви на всеослушание, че страната е подложена на атака заради борбата, която е повела с ред несправедливости по света. “Ей, „Файненшъл Таймс“. Какво знаеш ти за Турция, която е приютила 4 млн. бежанци? Колко бежанци има в твоята страна?”

Трудностите у дома

Поведението на турския президент е напълно разбираемо. На местните избори, проведени на 31 март, неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) претърпя редица сериозни поражения. Между тях се открояват загубата на надпреварата за градоначалник на двата най-големи града в страната – столицата Анкара и мегалополиса Истанбул, където е съсредоточена 1/3 от брутния вътрешен продукт на Турция. Проблемите в турската икономика водят до отлив на избиратели към опозицията.

Разбира се, Върховният избирателен съвет (турският вариант на ЦИК) в момента разглежда искане от страна на ПСР за отмяна на резултата в Истанбул и нови избори в началото на юни. Но при всички случаи е ясно, че проблемите в турската икономика водят до отлив на избиратели към опозицията и по този начин подриват властта на Ердоган. Нещо повече. Евентуалната отмяна на изборите може да уплаши още повече международните пазари, което от своя страна да разклати допълнително турската лира. Острите нападки към западния печат, а и към САЩ и Европа като цяло, целят да отклонят вниманието на гражданите от вътрешните проблеми към външните заплахи, реални или въображаеми.

САЩ: „Дълбоки последици“

Тежките думи и обвинения само наливат масло в огъня, тъй като отношенията на Турция и традиционните й външнополитически партньори – САЩ и западноевропейските съюзници в НАТО, са повече от обтегнати. В началото на месеца лидерите на комисиите по външни работи и отбрана към американския Сенат отправиха на страниците на ежедневника „Ню Йорк таймс“ сериозно предупреждение към Турция, че покупката на ракетни комплекси земя-въздух С-400 от Русия може да доведе до отстраняване от консорциума от държави, участващи в производството на изтребителите от пето поколение Ф-35. Освен това, по думите на четиримата сенатори от Републиканската и Демократическата партия, решението на Ердоган по сделката с Москва ще има “дълбоки последици за отношенията със САЩ и мястото на Турция в НАТО.”

Отношенията между Анкара и ЕС също не са в добра форма. В средата на март Европейският парламент (ЕП) гласува преговорите за присъединяване на Турция към Евросъюза да бъдат прекратени. Наистина този вот има символично, а не правнообвързващо действие. За да бъде поставен край на преговорите, е нужно формално решение на 28-те страни-членки в Съвета, където обаче е трудно да се събере мнозинство. Но гласуването в ЕП е барометър за отношението към Турция, която през последното десетилетие направи завой към авторитарно управление. Без да има сериозно разхлабване на режима, не могат да се очакват някакви отстъпки от страна на ЕС – например по турското искане двустранният митническия съюз, в сила още от 1996 г., да бъде актуализиран и разширен, за да се включи свободно движение не само на стоки, но и на услуги.

Отношенията Турция – ЕС

Ердоган не пести и тежките думи по адрес на Европа и нейните лидери. Миналата година например той не пропусна да сравни властите в Германия с нацистите. Тяхното прегрешение? Забраната турският президент да проведе предизборен митинг във Федералната република. Подобна криза се разрази и през 2017 г., този път с Холандия. Стигна се до изгонването на холандския посланик от Анкара. Въпреки че Ердоган бе приет на официално посещение в Германия миналия септември, той пак успя да създаде напрежение, след като на официалната вечеря обвини домакините, че дават убежище на терористи.

Какви са последиците от сблъсъка на Ердоган със САЩ и Европа? На прага ли сме на разрив между Турция и Запада? Отговорът е “само донякъде.”

Развод с ЕС не предстои. Интересите на европейците и на Турция са тясно преплетени. Миналото лято лидерите на Евросъюза одобриха нов транш от 3 млрд. евро, с което подновиха Договора от март 2016 г. за сдържане на бежанския поток. Именно допълнителното финансиране беше във фокуса на разговорите на срещата на високо равнище ЕС-Турция, проведена във Варна през март 2018 г. в рамките на българското председателство на Съвета.

На второ място, икономическите проблеми в Турция засягат и нейните търговски и инвестиционни партньори в ЕС . Ключови банки като Инг (Холандия), БНП Париба (Франция), HSBC (Великобритания) , УниКредит (Италия) и ББВА (Испания) имат активи в Турция. Мерките по стабилизацията на финансовия сектор бяха водеща тема при миналогодишното посещение на Ердоган в Германия. Не на последно място, икономическата несигурност покачва популярността на ЕС в Турция. Проучване на общественото мнение, проведено миналата година от социологическата агенция Метропол, показва, че близо 50% са “за” членство и 50% “против”. Но над две трети от анкетираните отговарят положително на въпроса дали желаят те или техните деца да пътуват, учат и работят свободно на територията на ЕС.

Санкции за сътрудничество с Москва

Пълен срив е по-възможен в отношенията със САЩ. Настойчивите опити на Ердоган да договори сделка директно с Доналд Тръмп по чувствителния казус с ракетите С-400 засега удрят на камък. Очевидно е, че дори Белият дом да прояви добра воля за намиране на компромис, няма как да се заобиколи Конгресът. А там Анкара вече не разполага със съюзници. Процесът и осъдителната присъда срещу американския пастор Андрю Брънсън по обвинения за тероризъм нанесоха големи щети, въпреки че накрая той беше освободен и върнат в САЩ.

Пентагонът и военното ръководство, които навремето бяха сред най-силните поддръжници на Турция, са също скептично настроени. Те разглеждат Ердоган като съюзник на Русия и потенциален противник на Америка. Не на последно място, в сила е законодателство, което предвижда санкции за военно сътрудничество с Москва (Countering America’s Adversaries Through Sanctions Act, CAATSA). Лавирането от страна на Анкара с уговорките, че комплексите С-400 няма да бъдат интегрирани в противовъздушната отбрана на НАТО (т.е. няма да събират данни за Ф-35, които да са достъпни за Русия), или пък ще бъдат разположени в приятелски страни като Азербайджан или Катар, не носи политически резултат. Междувременно Ердоган настоява, че покупката на руските ракети е приключен въпрос и доставката предстои това лято.

Перспективата Турция, ключов съюзник в НАТО, да попадне под американски санкции е реална. Това не е без прецедент. След нахлуването в Кипър през 1974 г. САЩ налагат оръжейно ембарго на Анкара. Но този път е вероятно кризата да ескалира. Нищо чудно Турция да излезе от военното командване на Атлантическия пакт подобно на Франция през периода 1966-2009 г. Ердоган ще е изкушен да използва напрежението със САЩ вътрешнополитически, за да покачи отслабващия си рейтинг, надявайки се, че ситуацията в двустранните отношения няма да излезе извън контрол. Тези сметки могат да се окажат непремерени, особено ако се отприщи личностен конфликт с Тръмп. При най-лошия сценарий сблъсъкът между двата популизма ще предизвика прекратяване на турското членство в НАТО, макар че Ердоган със сигурност не желае това и ще търси някакъв изход от ситуацията. Ясно е обаче кой е печелившият от рязкото влошаване на турско-американските отношения – Владимир Владимирович Путин.

Димитър Бечев е старши сътрудник към Атлантическия съвет (САЩ) и преподавател в Университета на Северна Каролина (Чапъл Хил). Специализирал е в Института по икономика в Лондон и в университета „Харвард“, САЩ. Работил е като директор на Софийското бюро на Европейския съвет за външна политика, професор в токийския университет „Хитоцубаши“ и преподавател в „Оксфорд“.

Текстът е написан специално за „Свободна Европа“.

Етикети: * * * *