През 2019 г. санкциите ще отдалечат Русия от Запада

преди 9 месеца

В краткосрочен план Москва вероятно ще избегне големи икономически сътресения. В дългосрочен план обаче санкциите ще подкопаят икономически перспективи на Русия

Това прогнозира в свой анализ от 21 февруари Агенция Стратфор

Сенатор Линдзи Греъм (Реп.)

Тъй като „ястребите“ в Конгреса настояват за твърда линия спрямо Москва, а Белият дом залага на по-умерен подход, вероятно санкциите, които ще бъдат наложени, ще са донякъде балансирани.

Европейският съюз също ще засили санкциите срещу Русия, макар и в много по-ограничена степен, отколкото САЩ.

Русия ще успее да овладее преките икономическите последици от санкциите благодарение на мерките, предвидени в нейната стратегия, но в дългосрочен период санкциите ще подкопаят икономическото развитие на страната.


След пет години противопоставяне между Русия и Запада не се виждат никакви признаци за разведряване. На 13 февруари група американски сенатори от двете партии внесоха законопроект за затягане на санкциите срещу Русия поради предполагаемата ѝ намеса в изборите в САЩ и продължаващите „злосторни“ действия в Украйна и Сирия. Междувременно се появиха доклади, загатващи, че не само Съединените щати, но  и Европейският съюз скоро ще приемат цял  нов набор от санкции срещу Русия в отговор на  нападението на руските сили срещу  украинските в Азовско море.

Голямата картина

В своята годишна прогноза за 2019 г. Страфор предположи, че Западът ще наложи допълнителни санкции срещу Русия и противопоставянето между Москва и Запада ще продължи. Пакетът от санкции, предложен неотдавна от Съединените щати и Европейския съюз, показва, че икономическият натиск на Запада върху Русия ще нарасне през следващите месеци на фона на засилващото се напрежение между двете страни.

Потенциалните санкции идват половин десетилетие след началото на противопоставянето между Русия и Запада по повод украинския конфликт, включващ анексирането на Крим от Русия и подкрепата за сепаратистите в Донбас. След 2014 г. западните санкции срещу Русия излязоха от тесния си фокус върху конфликта в Украйна и обхванаха редица въпроси, вариращи от намесата на Москва в политическия живот на САЩ и Европа до контрола над оръжията и Северна Корея. Стратегическата цел на санкциите е да накара Русия да промени поведението си и да преустанови множеството хибридни подривни действия, като се започне от военните операции в Украйна и Сирия и се стигне до ангажирането ѝ с пропаганда в сърцето на САЩ и Европа. Санкциите, наложени от Запада, може и да не успеят да променят поведението на Москва, но ще ѝ причинят икономически дискомфорт, а може и да предизвикат политически разриви в Кремъл, като по този начин отслабят връзките на олигарсите с властта.

Тъй като е малко вероятно Русия да поеме по нов курс в Украйна или в Сирия, засилването на санкциите вероятно само ще разпали напрежението между Москва и Запада.

Конгресът пое инициативата

Сенатор Робърт Менендез

Макар че Европейският съюз и Съединените щати до голяма степен съгласуват плановете си, когато става въпрос за прилагането на санкции, целящи да повлияят на Русия или да я накажат, реалните действия зависят от взаимодействието между различни участници. От страна на ЕС санкциите подлежат на гласуване от всички 28 държави-членки. Някои от тях като Полша и балтийските държави категорично подкрепят мерките срещу Русия, докато други като Унгария и Гърция проповядват умереност и прагматизъм. Много от страните от ЕС гласуваха единодушно за продължаване на санкциите, но обхватът на мерките е по-тесен от този на наложените от САЩ поради дълбоката икономическа обвързаност на Европейския съюз с Русия, особено в областта на енергетиката.

В Съединените щати основният двигател на инициативата са Конгресът, който приема съответното законодателство, и Министерството на финансите, което прилага въпросните закони. Ключов компонент в законодателството относно санкциите е Законът за противодействие на противниците на Америка чрез санкции (CAATSA), приет от Конгреса през 2017 г. на фона на опасенията, че американският президент Доналд Тръмп може да опита да отмени санкциите срещу Русия, за да подобри отношенията си с Москва. Централно място в CAATSA заема разпоредба от Конгреса, която на практика забранява на Тръмп да отменя вече съществуващите санкции срещу Русия без законодателно одобрение.

След приемането на CAATSA Съединените щати предприеха няколко важни мерки срещу Русия. През януари 2018 г. Министерството на финансите представи на Конгреса така наречения Кремълски доклад, в който са посочени редица ключови руски официални лица, олигарси и техните компании като потенциални обекти за санкциониране. Три месеца по-късно Министерството на финансите обяви най-тежките санкции, налагани досега, срещу редица руски физически и юридически лица, включително 17 висши руски правителствени служители, седем руски олигарси и 12 компании, притежавани или контролирани от тях. Сред санкционираните беше „Русал“ – най-голямата руска алуминиева компания, която е втората по големина в света.

През втората половина на 2018 г. в отговор на отравянето на бившия руски шпионин Сергей Скрипал Американският конгрес инициира два важни пакета за санкции – Закона за контрол и унищожение на химическите и биологичните оръжия и Закона за защита на американската сигурност от Кремъл (DASKA). Вносители бяха сенаторите от двете партии Линдзи Греъм и Робърт Менендез. Поводът беше намесата на Русия в изборите в САЩ и ролята ѝ в конфликтите в Украйна и Сирия. Според проектите на санкции бяха подложени по-широки сектори от руската икономика, включително забрана за сделки с долари за големите руски банки и емитиране на суверенни дългове. Стана очевидно, че Съединените щати са готови да окажат голям икономически натиск върху Русия.

Но въпреки въвеждането на тези мерки санкциите досега са оказали незначителен ефект върху поведението на Русия. Администрацията на Тръмп е имплементирала само първоначалната фаза от санкциите, свързани със Скрипал, забранявайки износ за Русия на чувствителни компоненти, свързани с национална сигурност, докато DASKA все още не е приет от Конгреса. Междувременно през януари Министерството на финансите отмени санкциите срещу „Русал“ и неговата компания-майка „EN+“.

Това се случи след месеци на преговори със собственика на алуминиевия гигант Олег Дерипаска (който между другото продължи да фигурира в списъка за санкции, въпреки че се съгласи да намали собствеността си в „Русал“) и след напрегнати консултации с Конгреса. Оказа се, че санкциите срещу „Русал“ имат негативно влияние върху ЕС и Съединените щати, тъй като водят до повишаване на цената на алуминия в световен мащаб. Стана ясно, че санкциите на САЩ могат да се прилагат само в ограничен мащаб.

Задават се нови санкции

През следващите месеци Съединените щати и Европейският съюз със сигурност ще затегнат санкциите срещу Русия, въпреки че вероятно санкциите, наложени от  Брюксел, отново ще са по-ограничени, отколкото тези, наложени от Вашингтон. Преди края на март блокът вероятно ще наложи санкции, свързани със събитията в Азовско море, както и забрани за пътуване и замразяване на активи на осем руски служители в областта на сигурността, замесени в задържането на украинските моряци през ноември миналата година. Съединените щати вероятно ще поставят повече служители от областта на сигурността в своя „черен списък“ и ще обмислят ограничения срещу руския корабостроителен сектор, ако Русия продължи да възпрепятства свободата на корабоплаването за Украйна.

През тази година САЩ ще обмислят и други по-сериозни ограничения срещу Русия. Някои членове на Конгреса посочват необходимостта от засилване на натиска върху Русия отчасти поради факта, че администрацията на Тръмп все още не е приложила всички предвидени мерки, приети през миналата година. Някои сенатори внесоха ново предложение, което представлява по-строга версия на DASKA. Законопроектът включва санкции срещу руските банки относно емисии на държавен дълг и инвестиции в руски проекти за втечнен природен газ извън страната. Конгресът също така ще увеличи натиска си върху Белия дом, за да гарантира изпълнението на Закона за контрол и унищожение на химическите и биологичните оръжия и да наложи реални мерки като забрана за полети на Аерофлот до Съединените щати, ограничаване на американските банкови заеми за Русия и стесняване на двустранните дипломатически отношения.

Подобен пакет от санкции може да предизвика сериозни последици за руската икономика, но въздействието им ще зависи от степента на тяхното действително прилагане. Ограниченията за емитирането на руски държавни дългови инструменти ще повишат значително разходите за заеми за Русия и ще намалят и без това малкото нови инвестиции в страната. Санкциите срещу руските банкови транзакции биха могли да принудят Руската централна банка да подкрепи закъсали кредитори, но това ще подкопае способността ѝ да стабилизира рублата и да удържа инфлацията в страната.

Но това са най-екстремните сценарии и администрацията на Тръмп вероятно ще откаже да прилага онези мерки, които биха могли да предизвикат негативни ефекти извън Русия като забрана на сделките с големи руски банки и с глобално интегрирани компании. Вместо това Министерството на финансите най-вероятно ще преследва случай по случай повече руски физически и юридически лица, докато преговаря с Конгреса, за да постигне баланс между затягането на санкциите и намирането на начини за натиск върху Кремъл, без да бъдат засегнати цели сектори на икономиката.

През последните пет години Русия взе мерки, за да се  приспособи и да се подготви да противодейства на западните санкции, през което време успя да разработи стабилна стратегия за отслабване на техния ефект. Русия намали външния си дълг до най-ниското му ниво за последните 10 години, натрупа резерви от чуждестранна валута, възлизащи на близо 500 милиарда щатски долара, съкрати обема на притежаваните от нея облигации на американските държавни ценни книжа в полза на еврото, йената и юана и разшири икономическите си връзки с незападни страни, по-специално с Китай. По този начин Русия намали уязвимостта си спрямо действията на Съединените щати и създаде достатъчно голям  буфер в случай на бъдещи икономически сътресения или по-сериозни санкции.

Подобни мерки, както и продължаващото прехвърляне на топката между Конгреса и Тръмп по отношение на обхвата на санкциите, показват, че в краткосрочен план Москва вероятно ще избегне потенциалните големи икономически сътресения. В дългосрочен мащаб обаче санкциите ще подкопаят икономически перспективи на Русия, тъй като тези мерки ще ограничат достъпа ѝ до западните финанси и технологии и ще намалят шансовете за изграждане на значими икономически връзки на Русия със Запада. Това нарастващо икономическо разделение, съчетано с нежеланието на Русия да отстъпи по стратегически спорни въпроси като Украйна и Сирия, само ще изостри противопоставянето на Москва със Запада и вероятно ще станем свидетели на още геополитически противопоставяния като тези, които доведоха до налагането на санкциите.

Етикети: * *