Приказка за „две червени“

преди 9 месеца

Един бивш македонски дипломат в Австралия и член на опозиционната ВМРО ДПМНЕ постави доста недипломатичен постинг на своята Facebook страница. Под снимката на две банкноти от по 100 динара от времето на някогашна Югославия той написа:

Да не се забравят от общата история с българите. Вeчна им слава.

Малко съвременни българи ще разберат дълбоко вулгарния смисъл на подмятането. Но за всички македонци то е ясно. Вероятно Тасевски припомня за времето, когато според злостните вицове българките стрували „две червени“.

Тасвески съвсем не е единственият македонец, който иска с гордост да припомни времето на „двете червени“ всеки и път, когато от българска страна се посочва очевидното – че поне хиляда години най-многобройното население на територията на днешна Северна Македония е било част от българския народ.

Историческият спомен никога не съвпада напълно с историческата истина. Но понякога несъответствията стават колосални. Повечето македонци са чували от родители и учители, че през вековете е съществувал различен от българския македонски народ и поддържат единството във вярата на тяхната неудържима от научна гледна точка версия на историята със злостния и също изкривен спомен от по-новото време, превърнал се в мита за „двете червени“.

От България можем да отговорим с контраподигравки или с подобен език, но няма да постигнем нищо.

Костадин Тасевски, ако е искал да намекне за цената на българските момичета от онова време,  се е изявил като вулгарен простак. Но демонстрацията му е симптоматична за едно широко разпространено В Македония мислене, което бе породено от реалната история през втората половина на 20 век.

В своята книга „Залезът на демокрацията“ Патрик Кенън припомня защо японците успяват да изпреварят с почти век китайците в адаптацията си към съвременния свят.  При сблъсъка с индустриализиранте западни сили Китай, който вярва, че културата му е най-великата на света, реагира като обидена примадона, която се затваря нацупена в съблекалнята. Япония, която няма подобни фантазии и претенции, реагира като малчуган, когото хулиганите хубавичко са набили и затова се оттегля в задния двор да прави мускули.

От това как ще реагират българите на гадните провокации на хора като Тасевски зависи дали балканската (а и не само балканската) политика на България ще бъде успех или провал.

Заложено е много повече от иначе много важните българо-македонски отношения. Заложена е модерната българска идентичност, българската историческа памет и способността на България да кове съдбата си.

Когато Тасевски прославя „двете югославски червени“, той ясно показва кой период от историята на своята страна смята за „златен век“. Това е времето на Титова Югославия, която, макар и комунистическа, не беше съветизирана и не беше позиционирана в истинския смисъл зад Желязната завеса. Това е и времето, когато, макар модернизацията да беше започнала да разяжда стария патриархален морал, този процес не достигна размерите, наблюдавани в България, където комунистическата индоктринация бе прилагана с много по-голям ентусиазъм от властите. Все пак земята там не беше колективизирана, а малките предприятия в областта на обслужването не бяха национализирани, което запази определено по-високо ниво на гражданска етика. Липсваше типичният за соц. страните дефицит на стоки и повечето хора можеха да пътуват в чужбина. Не бе необходимо за всичко да се търси „вторият начин“, както уви беше у нас.

Същината на съвременната македонска идентичност се състои в трансформацията на значението на понятието „македонци“ от „част от българския народ“ в „един от югославските народи“. Тази трансформация в съзнанието на голямото мнозинство македонци стана възможна, защото повечето от тях имаха основание да вярват, че са „по-добре от българите“, но и „по-добри от българите“.

Ако ние не осъзнаем колко зле бяхме в съветската зона и колко от наследените от предците ни положителни  качества изгубихме именно в онзи момент, няма да направим „мускулите“, които ни трябват, за да се преборим за по-добро бъдеще. Ако не осъзнаем, че най-катастрофалната геополитическа конфигурация е ние да сме в руската зона, а Македония да не е, унизителното положение от онова време може да се повтори.

Партии като АБВ, Атака и други настояват за подписване на анекс към Договора за добросъседство и приятелство, в който да се признае изрично българският характер на предците на македонците, но с това едва ли ще се постигне нещо повече от ново натягане на напрежението между двете страни в момент, в който Македония е решила проблема си с Гърция.

Цел на България трябва да бъде не да накараме македонците да подпишат едно или друго, а да оценят, че няма нищо срамно и обидно в това да приемат историята такава, каквато е била. Но това ще стане само когато повечето от тях се убедят, че времето на „двете червени“ е било случайна аберация, която няма да се повтори никога, а не е естественото състояние на нещата на Балканите.

Днес Северна Македония е на прага на прием в НАТО, след което вероятно ще стане член на ЕС. Най-голямата опасност за нашия народ е да се окажем в ситуация, в която лидерите на Македония са в по-близки отношения с елитите в Европа и Америка и Северна Македония се държи като достоен член на ЕС и НАТО, докато ние, просмукани от зависимости и връзки на североизток, се държим като формален член на ЕС и НАТО, да не кажа, като троянски кон.

Подобно поведение, за каквото се обявяват президентът, БСП, Атака, Воля и други може да ни върне в тъжната епоха на Тито и Живков.  Ако стане така, рано или късно пак ще се появят нови подмятания, че не струваме повече от „две червени“

Етикети: *