Принципът на Парето или основата на теорията за елитите

преди 6 месеца

Не е нужно да сте два пъти по-добри, за да получите два пъти по-добри резултати. Просто трябва да сте съвсем малко по-добри. Процесът на натрупване на това минимално предимство е скритият двигател, който управлява правилото 80/20.

Или „Защо двадесет процента от хората изпиват 80% от бирата?” (закон на Мърфи)

Вилфредо Парето е италиански социологинженер и икономист. Представител на Лозанската икономическа школа, която изследва главно условията за постигане на пазарно равновесие

В края на 1899 г. човек на име Вилфредо Парето се разхождал в зеленчуковата си градина, когато направил малко, но интересно откритие. Забелязал, че малък брой от граховите шушулки произвеждат по-голямата част от граха. Парето бил доста наясно с математиката. Работил като икономист, а едно от трайните му завещания е превръщането на икономиката в наука, тясно свързана с точните числа и факти. За разлика от повечето икономисти от онова време книгите и статиите на Парето били изпълнени с уравнения.

Грахът в градината предизвикал математическия му мозък да заработи усилено. „Какво ще стане, ако това неравномерно разпределение беше налице и в други области на живота?“, замислил се Парето.

Принципът на Парето

По онова време Парето проучвал богатството на различни народи. Като италианец започнал да анализира разпределението на богатството в Италия. За негова изненада открил, че приблизително 80% от земята в страната е собственост само на 20% от хората. Подобно на градинските шушулки грах, повечето ресурси били притежавани от относително малък брой хора. Продължил да анализира други нации и започнал да се очертава модел.

След като прегледал британските данъчни декларации, забелязал, че 30% от населението във Великобритания печелят 70% от общия доход. Продължава проучването си и установил, че числата никога не са съвсем еднакви, но се наблюдавала тенденция към последователност. По-голямата част от възнагражденията винаги отивали при относително малък процент от хората!

И така идеята, че малък брой неща представляват по-голямата част от резултатите, станала известна като „принципа на Парето“, или правилото 80/20.

Парето публикува откритието си през 1906 г. Правилото не означава непременно, че числата в изследваните области трябва да са точно 80 към 20. Ценното в идеята му е, че по-голяма част от наградите отиват при малцинството от играчите.

Неравенство навсякъде

През следващите десетилетия разработката на Парето се превръща в евангелие за икономистите. След като отваря очите на света за тази идея, хората започват да виждат потвърждение на думите му навсякъде.

Например през сезон 2015-2016 г. в Националната баскетболна асоциация на САЩ (NBA) 20% от отборите са спечелили 75,3% от титлите.

Само два от тях – „Бостън Селтикс” и „Лос Анджелис Лейкърс”,  са завоювали почти половината от всички шампионати в историята на НБА. Подобно на граховите шушулки на Парето, само няколко отбора печелят по-голямата част от наградите.

Принципът на Парето постоянно се появява в спорта. В Националната футболна лига на САЩ  19% от отборите са спечелили 57% от Super Bowls. В Мейджър лигата по бейзбол 20% от отборите са триумфирали в 62% от първенствата.

Числата са още по-екстремни във футбола. Докато 77 национални отбора се състезават за Световната купа, само три държави – Бразилия, Германия и Италия, са печелили 13 от първите 20 световни първенства.

Примери за принципа на Парето съществуват във всичко – от недвижимото имущество до неравенството в доходите на стартиращите технологии.

Превърнете скромните си предимства в съкрушително превъзходство

Моделът доказва валидността си и с негативни примери. През 2002 г. компанията „Microsoft“ анализира софтуерните си грешки и забелязва, че около 20% от тях причиняват 80% от всички останали проблеми, а 1% от грешките причиняват половината от провалите. Тази информация идва от мейл, изпратен до корпоративните клиенти на компанията от Стив Балмър на 2 октомври 2002 г.

През 50-те години на миналия век 3% от гватемалците притежават 70% от земята в Гватемала. През 2013 г. 8,4% от световното население контролират 83,3% от световното богатство. През 2015 г. Google получи 64% от заявките за търсене.

Защо става така?

Защо някои хора, отбори и организации се радват на по-голямата част от успехите в живота? За да отговорим на въпроса, нека да разгледаме няколко примера от природата.

Силата на натрупаното предимство. Екваториалните гори на Амазонка са едни от най-разнообразните екосистеми на Земята. Там учените са открили около 16 000 различни вида дървета. Но въпреки това забележително разнообразие изследователите са установили, че има около 227 „хипердоминантни“ дървесни видове, които съставляват почти половината от дъждовните гори. Само 1,4% от дървесните видове представляват 50% от всички дървета в Амазонка.

Защо?

Представете си, че две растения растат едно до друго и всеки ден се състезават за слънчева светлина и за плодородна почва. Ако едното може да расте само малко по-бързо от другото, то може да се простира по-високо, да улови повече слънчева светлина и да поглъща повече дъжд. На следващия ден, седмица, месец допълнителната енергия позволява на растението да расте още по-бързо и да засенчи конкурентите. Този процес продължава, докато по-силното растение не постигне тотална доминация.

От изгодната си позиция по-силното растение има повече способности да разпространява семена и да се възпроизвежда, което дава на вида още по-голяма мощ в следващото поколение. Процесът се завърта отново и отново и растенията, които са малко по-добри от другите, скоро завладяват почти цялата гора.

Учените наричат този ефект  „натрупано предимство“. С течение на времето скромното предимство се превръща в несъкрушима сила. Едно растение се нуждае само от малко по-добър старт в началото, за да изтласка конкуренцията и да заеме господстваща площ.

„Победителят взима всичко”

Такива процеси наблюдаваме и в човешкия живот. Подобно на растенията в тропическите гори, хората често се конкурират за едни и същи ресурси. Политиците се състезават за едни и същи гласове. Авторите си съперничат за едни и същи читатели и за място в горната част на списъка с най-продаваните книги. Спортистите си оспорват един и същи златен медал. Фирмите се конкурират за един и същ потенциален клиент. Телевизионните предавания си съперничат за един и същи час (прайм тайм), в който да съберат най-много зрители.

Представете си две плувкини, които се надпреварват на Олимпиадата. Едната може да се окаже само със стотна от секундата по-бърза от другата, но ще получи целия златен медал. Десет компании биха могли да се прицелват в един потенциален клиент, но само една ще спечели проекта. Трябва да сте само малко по-добри от конкуренцията, за да грабнете цялата награда.

Или може би кандидатствате за нова работа. Двеста кандидати могат да се състезават за една и съща позиция, но само малко по-добрият ще я заеме. Ситуациите, при които малките разлики в ефективността водят до неочаквани награди, се наричат „победителят взима всичко“. Те обикновено се появяват в случаи, които включват относително сравнение, където вашето представяне спрямо онези около вас е определящ фактор за успеха.

Разбира се, не всичко в живота е конкурс от типа „Победителят взима-всичко“, но почти всяка област от живота е поне частично засегната от ограничени ресурси. Всяко решение, което включва използването на ограничен ресурс като време или пари, естествено ще доведе до ситуация, при която има конкуренция и по-добрият трябва да спечели.

Печелите само с 1%, с частица от секундата или с един долар, но улавяте сто процента от победата. Предимството да бъдеш малко по-добър не е малко повече награда, а цялата награда. Победителят получава всичко, а останалите – нищо.

От спортното правило, че победителят взима всички награди в индивидуалните състезания постепенно стигаме до извода, че победителят взима всички награди в по-голямата игра – живота.

От изгодната позиция със златния медал в ръка, с пари в банката или от стола на Овалния офис победителят започва процеса на натрупване на предимства, които улесняват още повече спечелването всеки следващ кръг от състезанието. Точно както растението в амазонската екваториална гора.

Анализът на Парето се базира върху факта, че само малко на брой от многото възможни фактори имат основния дял в наблюдаваното въздействие (например 20% от всички видове дефекти водят до 80% от разходите по дефектите)

Онова, което стартира с малка разлика, започва да се развива спрямо правилото 80/20. Ако например даден маршрут е малко по-удобен от друг, все повече хора пътуват по него и повече фирми вероятно ще предпочетат да строят в близост до него. Тъй като се създават повече фирми, хората имат допълнителни причини за използването на същия този път и затова трафикът по него постоянно нараства.

Ако даден бизнес има технология, която е по-новаторска от тази на друг, значи все повече клиенти ще купуват продуктите на първия. Тъй като лидиращият бизнес прави повече пари, се увеличава възможността му да инвестира в нови технологии, да плаща по-големи заплати и да наема все по-висококвалифициран персонал. Докато конкуренцията се мъчи да остане на пазара, водещият бизнес „издухва” съперниците и ги изпреварва с цяло технологично поколение.

Ако определен автор се нареди в списъка за най-продавани книги, издателите ще се интересуват повече от следващата му творба. Когато излезе втората книга, издателят ще отдели повече ресурси и маркетингова мощ за нея, което улеснява навлизането в списъка на най-продаваните за втори път. Скоро започвате да разбирате защо няколко книги продават милиони копия, докато мнозинството се мъчи да продаде няколко хиляди.

Разстоянието между добро и много добро е по-малко, отколкото изглежда. Спечелването на един конкурс подобрява шансовете ви да спечелите следващия. Всеки допълнителен цикъл допълва статуса на този в предния.

С течение на времето личностите, които са малко по-добри, взимат по-голямата част от наградите. Другите, които са малко по-зле, остават без нищо. Тази идея понякога се нарича „ефектът на Матей“, който ни препраща към текст от Библията:

„За всички онези, които имат, ще се даде повече и ще има изобилие. А от онези, които нямат нищо, дори това, което имат, ще бъде отнето.”

Тоест на този, който има, ще бъде дадено още, а от нямащия ще бъде отнето. Липсва елементът християнско милосърдие, но е житейски вярно.

Да се върнем към въпроса, който поставихме в началото: Защо някои хора, отбори и организации се радват на по-голямата част от наградите в живота?

Правилото „1%“

Малките разлики в производителността могат да доведат до твърде неравномерно разпределение, когато се повтарят с течение на времето. Това е още една причина, поради която навиците са толкова важни. Трябва да бъдете само малко по-добри от конкуренцията.

Ако сте в състояние да поддържате лек растеж днес, утре и вдругиден, можете да повторите процеса на победата. И поради правилото „победителят взима всичко“ всяка следваща победа ще ви носи повече награди.

Правилото „1%“ заявява, че с течение на времето по-голямата част от наградите в дадена област ще се натрупват у хора и организации, които поддържат 1% постоянно подобрение спрямо конкурентите.

Не е нужно да сте два пъти по-добри, за да получите два пъти по-добри резултати. Просто трябва да бъдете съвсем малко по-добри.

Правилото „1%“ не е просто позоваване на факта, че малки различия се натрупват и се превръщат в значителни предимства, но също и на идеята, че онези личности, фирми и сектори, които са с един процент по-добри, рано или късно доминират в своите области.

Процесът на натрупване на това минимално предимство е скритият двигател, който управлява правилото 80/20.

jamesclear.com


Етикети: * * * * *