Притчите Макронови и Корнелия

преди 2 месеца

Нинова никога не е била и не е нито комунист, нито социалист. Тя е чиста проба капиталист

Корнелия Нинова вече не посещава Народното събрание.

Преди по-малко от седмица Корнелия Нинова пусна поредната си димка, но критиците ѝ явно са загубили индианския си нюх и не забелязаха какво се крие зад пушилката. Казано е – „Много вожд – малко индианец“.

Лидерът на БСП лаконично съобщи, че заедно с председатели на партии от Вишеградската четворка са подписали общ документ, в който се настоява да въведем европейска минимална заплата и европейска минимална пенсия. Нинова се позова на инициативата на френския президент Макрон, с която той стимулира лидерите на ЕС да търсят нови пътища за развитието на европейския проект.

Прави впечатление, че напоследък Макрон все по-често провокира мисленето на колегите си, с което постига поне две цели – да позиционира Франция редом с, ако не и пред Германия, като водещи държави в ЕС и себе си – като водещ европейски политик, след очакваното слизане на Ангела Меркел от политическата сцена. Той има право на такива ходове заради мощта на френската икономика и заради безкрайните искания  на разните „жълти жилетки“ и синдикати за нови и нови социални придобивки, въпреки че и сега французите са водеща нация като социална защита в света. Макрон не гони ефективни резултати веднага, а провокира мислене, което е основна цел и съдържание на всяка притча от времето на Соломон до днес.

Но за да разберем мислите и целите на Корнелия Нинова, първо трябва да отчетем, че тя никога не е била и не е нито комунист, нито социалист. Тя е чиста проба капиталист с необходимите познания и управленски опит за разлика от повечето български пишман олигарси. Тя е приватизирала,  управлявала и натрупала известен капитал независимо от начина, по който е постигала целите си. Последното проличава в лаконичния й, но реалистичен  коментар, че разликата в стандарта на българските работещи и пенсионери в сравнение с тези в развитите европейски държави е огромна.

В подкрепа на нейната теза ще посоча данните на Евростат за 2018 г., според които минималното заплащане у нас е 261 евро на месец, докато в другите девет източноевропейски държави то се движи между 400 евро в Литва и 503 евро в Полша. За сравнение в Люксембург то е най-високо – 1999 евро, Ирландия – 1614 евро, Франция и Германия 1498 евро и т.н. Още по-трагично е положението с пенсиите.

Така стигаме до фундаменталния въпрос как може да се постигне някакво сближаване на минималните доходи, ако нямаме и сближаване на други основни показатели като производителност на труда, енергийна ефективност, конкурентоспособност и всичко, от което зависи размерът на БВП? В превод въпросът трябва да звучи така: Откъде ще дойдат или ще се вземат парите за лелеяното повишаване на минималните заплати и пенсии и за логичното като следствие повишаване на всички доходи по стълбицата? Пълна мъгла, нали…

Затова тук е моментът да припомня, първо, че капиталистът Корнелия Нинова все пак е лидер на социалистическа партия, която откровено клони към комунистическа. И второ, че преди много години великата британка Маргарет Тачър беше формулирала максимата, че комунизмът свършва там, където свършат парите на другите, чуждите пари! Бих добавил и едно „и  когато“ след „там, където“, но и така всичко е ясно. Както е ясно, че и Корнелия е наясно с цитираната максима.

Нинова може да подписва каквото си иска и с когото си иска. Но какво цели тогава с димката? То е кодирано в нейните заключителни думи – „трябва да се промени моделът на политика в България“. А как – естествено чрез избори, спечелени от БСП, което поне засега е чиста утопия. 

Но има ли изобщо значение за лидерите на БСП една лъжа или заблуда в повече, когато трябва да се мобилизира електорат? Защото единственият начин да се мобилизират извънредни средства за социални цели е рязкото повишаване на данъците. Тема, за която преди избори говорят само политическите самоубийци. Корнелия не е такава. Пред единния и светъл комунизъм тя предпочита да изповядва единен и светъл популизъм като път към личния й капитализъм.

Етикети: *