Проблемът „Германия“

преди 11 месеца

Икономическите императиви и геополитичесото положение на Германия са такива, че страната никога не е могла да изгради ясни приоритети. Затова германската политика често е претърпявала резки завои и не веднъж е катастрофирала.

ХДС ще избере днес нов председател и потенциален бъдещ канцлер на Германия. Надпреварата за лидерския пост е ожесточена. Който и да бъде избран, ще се изправи пред огромни предизвикателства. Германия, Европа и света са се променили драстично от времето, когато Ангела Меркел оглави Християндемократическия съюз. Но някои икономически и геополитически императиви са заложили капани пред страната много преди влизането на Меркел в голямата политика.

Предходният лидер на ХДС Хелмут Кол и коалиционният му партньор Ханс Дитрих Геншер положиха огромни усилия да преодолеят последствията от историята, географията и икономическото развитие, за да превърнат Германия в „обикновена европейска страна“. Към април 2000 година, когато Ангела Меркел оглави партията,  изглеждаше, че усилията им са дали плод.

За първи път от повече от век

нито германците мислеха, че някой им е виновен за нещо, нито някой се страхуваше от Германия.

Тя постигна своето обединение и стоеше като икономически гигант в центъра на Европа, заобиколена от по-малки държави, склонни не само да купуват нейни стоки, но и да следват нейното водачество. Съединените щати демонстрираха готовност да гарантират сигурността на континента, а Русия се бе изтеглила далеч зад Днепър и не изглеждаше в състояние да отправя предизвикателства. Турция бе призната за кандидат за членство в ЕС и полагаше усилия да адаптира законодателството си към европейското Acquis communautaire.

Опасенията на Франсоа Митеран и Маргарет Тачър около обединението на Германия като че ли бяха забравени. Единствено сръбските националисти, които обвиняваха Германия за разпада на Югославия, сипеха словесен огън и жупел срещу Федералната република.

Днес, близо две десетилетия по-късно, нито положението на Германия е толкова благоприятно, нито ролята ѝ в европейските и световните дела е толкова еднозначно положителна.

Днес Германия е изправена пред огромни проблеми и самата тя може да се превърне в огромен проблем.

Проблемите са икономически и геополитически.

Германската икономика е в капан. Около половината от брутния вътрешен продукт на страната се генерира от износ. Това създава проблеми и крие опасности.

Английският икономист от края на 18-и и началото на 19-и век Дейвид Рикардо доказва, че е добре за всяка страна да произвежда това, за което има относителни предимства и с приходите от износ да внася онези продукти, за чието производство други страни притежават относителни предимства. Но както забелязва Джордж Фридмън от  агенция Стратфор, Германия изнася много повече, отколкото е необходимо, за да генерира средства за внос онова, което ѝ е нужно.

Така тя трупа капитали, докато търговските ѝ партньори в ЕС затъват в дългове.

Това бе същината на Европейската дългова криза от последните десет години. Фридмън припомня, че всеки, който сочи Гърция (и другите южноевропейски стани) с пръст и ги обвинява, че безотговорно са теглили заеми, трябва да си дава сметка, че на всеки цент, безотговорно взет назаем, отговаря точно един цент, безотговорно даден назаем. Прав е когато заключва, че:

„Гръцката демокрация, както и много демокрации, изисква от държавата да раздава благини за хората, а политиците, които искат да бъдат избрани, трябва да предоставят тези благини. Следователно съществува вграден натиск върху системата да харчи“.

Само че и

„Германците имат интерес да улеснят потреблението и търсенето на техния износ в цяла Европа. Без този износ Германия ще се потопи в депресия.“

Казано просто, за да поддържа днешното ниво на икономическа активност, Германия се нуждае от привилегирован достъп до много пазари. От тук следва, че запазването на Европейския съюз е жизнено важно за Берлин. ЕС прави невъзможно за страните членки да налагат мита за германските стоки и за страните от Еврозоната да обезценяват своята валута. Само че тези страни не могат да поддържат  значително по-ниски заплати, защото работната им ръка ще изтече, а недоволството сред оставащите ще нараства. Така бе генерирана дълговата криза. Единственият изход е Германия и другите богати износители от северна Европа да субсидират покупателните способности на юга и изтока на ЕС.

Това обаче се оказва политически неприемливо за новите поколения германци.

След Втората световна война Германия доброволно дава по-голям  нетен принос за ЕС, отколкото са били мразените и никога неплатени репарации, наложени ѝ след Първата световна война. След като поколението, което помни поражението от 1945 година, оредя, обикновените граждани все по-малко разбират, че този германски принос носи огромни ползи за страната.

„Платихме милиарди на източногерманците, но те поне са германци. Какви ни се падат гърците?“ 

Този въпрос бе задаван често по улиците на Мюнхен, Франкфурт и Хамбург през последното десетилетие.

През второто десетилетие на 21-и век Европейският съюз започна да губи от своята привлекателност. Но ако в островна Англия фантазиите за „глобална Британия“, която ще търгува с множество партньори по света, няма да субсидира бедни европейци и ще упражнява контрол над собствените си граници звучеше правдоподобно, в континентална Германия подобно мислене поражда геополитически кошмари.

Германия няма и никога не е имала „естествени“ граници. 

Векове наред страната е била разделена на множество държави, които са воювали помежду си, а околните страни – Франция, Русия и дори Швеция, са водели битки на германска земя. По време на Седемгодишната война руснаците опожаряват Берлин, а половин век по-късно Наполеон задига квадригата (бронзовата колесница) от Бранденбургската врата и я занася като трофей в Париж!

Унижението на германците рефлектира в устрем за създаване на единна национална държава, но когато тя става факт през 1871 година, няма ясна концепция как империята ще гарантира своята сигурност и ще подсигури траен просперитет.

Великият канцлер Ото фон Бисмарк полага неистови усилия да избегне заложения геополитически капан. Германия е най-богатата и най-силната страна в Европа, но е заобиколена от потенциални врагове, които разполагат с повече ресурси. Русия е с континентални размери, а Великобритания и Франция притежават огромни задморски владения. Бисмарк се опитва да накара Франция да преодолее болката от загубата на Елзас и Лотарингия, като подкрепя нейните усилия да изгради колониална империя, но не успява:

„Изгубих две сестри, Вие ми предлагате двадесет камериерки“,

заявява виден френски политик от епохата. На канцлера не му остава друго, освен да влиза във всевъзможни комбинации, за да изолира Франция. Но в крайна сметка това се оказва невъзможно.


Бисмарк се опитва да изолира Франция – карикатура от 19-и век

Опитът на Бисмарк да посредничи между Англия и Русия на Берлинския конгрес води до  катастрофални последици не само за България, но и за Европа.

Когато Голямата война избухва в Европа, Англия и Русия ще са съюзници на Франция срещу Германия.

Кайзер Вилхем почти успява да изгради континентална империя, но е поразен след намесата на Съединените щати във войната. Същата съдба  споделя и Хитлер.

Германски планове за Европа по време на Първата световна война. България изглежда като страна, постигнала своите цели, но едва ли би била нещо повече от васал.

След Втората световна война Западна Германия приема ролята на икономически гигант и на политическо джудже.

Канцлерът Аденауер разбира, че страната му трябва да бъде твърдо закотвена в Западния свят. През 50-те години отказва предложеното му от Сталин  обединение на Германия извън НАТО.  Сигурна зад американския чадър, Западна Германия прелъстява Франция, която по времето на Дьо Гол, а и след него се надява да използва германския икономически мускул и чрез ЕС да възстанови за Франция статута на велика сила. 

Бавно и постепенно тежестта на Германия нараства и на политическите елити в двете страни се налага да извършват множество ритуали, за да прикрият фактическото неравенство. Това се усеща от френското общество и за първи път от десетилетия там се засилват антигерманските настроения.

Разпадът на Варшавския договор и на Съветския съюз дойдоха като неочакван бонус за Германия. Ако до 1989 година Желязната завеса пресичаше средата на нейната столица, днес страната няма „твърда“ граница с нито един от своите съседи, защото дори неутрална Швейцария се присъедини към Шенгенското пространство.

Връщането на контрола по която и да е граница на Германия ще има крайно негативен икономически ефект.

Но най-голямото предизвикателство за Германия идва от Изток. Русия на Путин ясно показа, че не приема новопоявилите се страни от бившия СССР за истински държави. За да омилостиви Москва, още през 2008 година Германия се противопостави на приемането на Украйна в НАТО. Но ако страните в Източна Европа започнат да се сриват, какво ще спре мечката да стигне отново до Берлин, както през 1760 или през 1945 г.? Къде е червената линия, при чието пресичане Германия се ангажира да брани Европа, дори ако това ѝ струва скъпо?

Съществува и доктрина за „естествения“ съюз между Германия и Русия.

Ако германските капитали и умения се съчетаят с руските ресурси, няма ли това да направи този съюз непобедим?

На кого му пука за „малките“ страни, разположени между Русия и Германия?

Руският президент отправи множество привлекателни оферти към Берлин.  „Северен поток“ и евентуалният „Северен поток-2“ са възможност Германия да получава природен газ на по-ниски цени от онези, които плащат останалите членове на ЕС. Това би гарантирало, че германската икономика ще остане конкурентоспособна. Но ще отрови отношенията на Берлин със страните от Източна Европа и в случай, че мечтаният от Путин разпад на Украйна се осъществи, цялата конструкция на модерна Европа ще се срине. Това ще постави Германия в крайно неблагоприятна геополитическа обстановка. Особено ако Съединените щати намалят ангажиментите си към Стария континент.

Фантазиите на Меркел, че може хем да договори директни доставки на природен газ, хем да гарантира, че преносът през Украйна ще продължи,  едва ли са по-креативни от жонглиранията на Бисмарк, когато е искал да запази и Русия, и Австро-Унгария като съюзници.

Икономическите императиви и геополитическото положение на Германия са такива, че страната никога не е могла да изгради ясни приоритети.  Затова германската политика често е претърпявала резки завои и неведнъж е катастрофирала.

Когато младият кайзер Вилхем е уволнил застаряващия Бисмарк от канцлерския пост, Германия поема по опасен път, който не довежда нито страната, нито Европа до нещо добро. Можем само да гадаем накъде ще тръгне Германия след Меркел!


След слизането на Бисмарк от сцената Германия поема по опасен път. Какво ще стане след оттеглянето на Меркел?