Проблемът „Радев“ и пасквилът на Андролова

преди 11 месеца

Пасквилът може да има за цел да банализира и дискредитира сериозните критики срещу поведението на държавния глава.


Последният уикенд, прощавайте събота и неделя, преминаха в разискване на един празен пасквил написан от Калина Андролова срещу президента Радев.

В него с много емоция тя излива своето разочарование, че и той не ставал, че бил като другите:

„Слаб политик, лесно манипулируем от неквалифициран персонал и лични обвързаности, тотално некомпетентен в политическите бездни“.

„Не го превръщайте в борец и флагман срещу „мутрите“, защото просто не е“ призовава тя.

И т.н. и т.н.

Нищо конкретно.

Няма анализ  кои са „мутрите“, как те се появиха и защо доминират политическия и социален пейзаж!

Най-големия грях, в който Андролова го обвинява е че: „Президентът няма стратегия и я кара по инерция“

Пасквилът сигурно е всял смут сред симпатизантите на Радев и Андролова.  Тя неведнъж е отричала, че е „лява журналистка“ а и Радев едва ли е смислено да бъде определян като „ляв“ президент. Но е факт, че те са харесвани от един и същ тип хора. Тези, които отричат, че комунистическия режим беше една престъпна идиотщина и тези, които вярват, че България е органично свързана с Русия и колкото и гадно да е поведението на Москва към нас, ние си го заслужаваме. Лошият Запад се опитвал да ограби природите ресурси на Русия, както ограбва нашите, но Русия храбро се съпротивлява. България не го прави. Е как тогава да ни има доверие…

Мнозинството от симпатизантите на Радев  и Андролова не се вълнуват от въпроси от рода на: „Защо по „тошово“ време не си изкопавахме сами несметните златни залежи и не бяхме най-богатата страна на света и защо сега Лукойл ни продава горива на европейски цени, при се, че акцизът у нас е по-нисък.

Пасквилът обаче може да има и друга цел, или несъзнателно да постигне друг ефект.

Да банализира и дискредитира критиките срещу поведението на държавния глава.

Без никакво съмнение много от критиките, които той изрича свързани с корупцията по горните етажи на властта са смислени и точни. Добре е, че припонмя за язви като бедността и липсата на справедливост. Но Радев нито дава обяснение за генезиса на всички отвратителни практики, които наблюдаваме, нито рисува ясен план как по демократичен начин можем да се освободим от тях. Лесно е да нападаш „Управляващите“. Но

кои са „управляващите“?

Да кажем, че са най-вече Партия ГЕРБ? Кой и как формира тази партия и как функционира тя?  Може би „управляващите са „мутрите“ и „олигарсите“. Какъв е техния генезис?

Има ли един единствен репресиран преди 1989 година, който да е станал олигарх.

Не е ли очевидно от пръв поглед, че цялата наша олигархия се корени в структурите и службите на тоталитарния режим и има нерушими връзки на североизток!

Да си въобразяваме, че е възможна борба с олигархията и беззаконията без категорично осъждане на комунистическия режим, лустрация  и еманципиране на България от Москва е наистина празно дърдорене.

Но да открихте нещо подобно в писанията на Андролова?

Борбата с олигархията може да се оглави само от хора, които са доказали, че безусловно спазват буквата и духа на закона.

Такъв човек ли е Радев?

Не заявили той, през 2016 година облечен в униформа, че не приема решения на Министерския съвет и на Народното събрание? И то по важен въпрос – този за съвместния еър-полисинг с нашите съюзници?

Ще се намерят негови симпатизанти, които ще го оправдаят. Той разбирал от бойна авиация. Какво разбирали членовете на МС и на Народното събрание? Но за каква демокрация може да говорим ако подлагаме на съмнение цивилния контрол над въоръжените сили? Част от протестиращите наскоро  призоваха за разпускане на политическите партии и за „експертно“ правителство назначено от президента. Горе долу за същото призовават група академици свързани с ДС. Ако това са елементи от цялостна  стратегия, даваме ли си сметка каква заплаха за демократичния характер на страната се крие в нея?

Андролова не ни обяснява как можем да очакваме борец за отстояване на националните интереси да стане човек, за когото като че ли е най-важното обвързването на България с руските политически мотивирани мегапроекти и свалянето на санкциите наложени от ЕС над някои руски управници. Не ни разказва, че Русия затвори пазарите си за български стоки още през 90 -те години и няма да ги отвори освен ако не демонстрираме пълно покорство.

Слава Богу намерихме други пазари и се освободихме от тази руска зависимост, Но не се освободихме от зависимостта да внасяме горива от там.

Ако можехме да заплащаме за тези горива с износ, то положителното ни салдо при търговията с ЕС щеше да доведе до натрупване на капитали. Но това няма нищо общо със санкциите наложени от Запада на Русия. Има много общо със санкциите наложени от Русия на България. „Санкции“, които нито Първанов, нито Станишев не можаха да премахнат и които Радев също едва ли ще премахне, освен ако не изведе България от ЕС и НАТО с катастрофални за страната последици.

Не можем да гадаем защо Андролова написа своя пасквил.

Изглежда е фрустрирана от това, че Радев може би няма да успее да изпъкни вменената му роля и решително да отклони България от евро-атлантическото семейство и наистина да спечели доверието на Москва.

И все пак в творението на Андролова има и доста ценни твърдения на човек вътре в кухнята, който добре познава Радев и от кампанията му за президент, и след това, след като се настани на „Доиндуков“ 2. Затова сигурно съвсем не е случайно твърдението, че той е“един дърдорещ нещастник, нищо повече“. Ами това, че е „слаб политик, лесно манипулируем от неквалифициран персонал и лични обвързаности“ как да го тълкуваме? Не е ли удар срещу ментора му Иво Христов, срещу съпругата му (Радев е „чехльо“), срещу Корнелия Нинова, която го наложи  едва ли не със сила  като кандидат на БСП? Като удар дори срещу собствения съпруг на Андролова – кървавочервения Петър Волгин? Съмняваме се дали под „неквалифициран персонал“ Андролова е имала предвид чистачките в президентството. 

И заключението на авторката, което споделят все повече хора, че „Нищо не излиза от този президент“ и че разочарованието от него е „убийствено“?

Няма съмнение, че Андролова хвърля тежък камък в блатото и нанесе страхотен удар по имиджа на президента. Толкова тежък, че онемяването сред привържениците на Радев е повсеместно и оглушително. Така си е – от свой да чуеш тези работи  най-боли.

А може би с писанието си Андролова се включва в редовете на вътрешнопартийната опозиция в БСП срещу лидерката Нинова? Войната там до конгреса на 26 януари догодина ще се разгаря и всички средства ще са позволени. 

Ще видим.

Етикети: *