Прогресивистки идеи за хубав живот

преди 8 месеца

Транспортът, здравеопазването, обществените услуги и краят на строгите икономии могат да станат силен аргумент за прогресивисткия патриотизъм

От Марк Заксер. Публикация на „International Politics and Society“ под заглавието „Progressive patriotism“

Страхът от социалния упадък е обхванал всички части на обществото. Поради усещането, че са оставени на милостта на анонимните сили на глобализацията, автоматизацията и миграцията, мнозина се затварят в себе си, за да поставят поне собствения си живот под контрол. Но това затваряне кара обществените пространства да се свиват още повече, тъй като хората чувстват, че губят способността, която са имали, да оформят обществената околна среда. Хората все по-малко вярват, че вземайки участие в политиката, могат да влияят на обществото, тъй като са свидетели на оттеглянето на държавата. Мнозина се чувстват изоставени и търсят политически алтернативи извън демократичния център.

Така на сцената се появи десният популизъм: Той предлага защита и стабилност на всички, които вярват, че гласът им не е чут в доминираните от лобисти постдемокрации, че са оставени да се справят сами в пороя от бързи икономически промени и че са игнорирани от плуралистичното общество като цяло и по-специално от либералните елити.

За да се противопоставят на десния популизъм, демократичните политици трябва да положат повече усилия, за да върнат на хората контрола над живота им, чувството им за общност и принадлежността им към обществото. За да стане това, хората се нуждаят от повече материална сигурност. Но им е необходима идентичност, която да им дава гордост, признание и самочувствие, за да могат да взаимодействат с бързо променящия се свят. Следователно социалната демокрация трябва да предложи идентичност на всички, които търсят закрила и принадлежност.

Досега социалната демокрация не успя да се противопостави на нативистката реторика на десни популисти с прогресивна концепция за идентичност. От една страна, прогресивистите се страхуват да отворят кутията на Пандора на национализма и вратите към расизма и ксенофобията. От друга страна, те твърдят, че отдаването на прекалено голямо внимание на идентичността и твърде малко на преразпределението отчуждава бялата работническа класа.

Дилемата на прогресивността

И двата аргумента не са изчерпателни. Първо, социалдемокрацията никога не се избягвала да черпи от емоционалната енергия на колективните идентичности. В дните на работническото движение неговите мрежи – от туристически клубове и хорови групи до спортни отбори, бяха от съществено значение за формирането на осведомеността на работническата класа. Второ, когато разгледаме централните политически конфликти на 21 век – от имиграцията („rapefugees“) до равенството между половете („#metoo“), се вижда, че конфликтите на материалното разпространение се преследват под маската на културата. Ако прогресивистите не могат да изразят позицията си на език, който резонира с тези нови дебати, тогава техните аргументи ще останат нечути. И накрая, оттеглянето на прогресивистите от политиките на колективната идентичност остави полето широко отворено за десните популисти.

Тактическите аргументи по никакъв начин не са единствените, които подкрепят прогресивистката концепция за идентичност. Сърцевината на социалната демокрация – солидарната общност, не може да функционира извън рамката на някаква идентичност.

Ако не е ясно кой принадлежи към общността и кой не, остава неясно и кой с кого трябва да споделя.

Това е основна дилема на всички прогресивистки проекти – преразпределението е по-ефективно между членовете на по-малки, взаимно подкрепящи се общности. Днес обаче се води борба за извличане в обществена полза на  ресурси от капитал, който действа в световен мащаб.

Тази дилема показва различните направления, към които прогресивистите насочват своите проекти. Левите националисти настояват за връщане към националната държава. Стратегически, общата рамка на нацията би трябвало да обедини изолираните борби на отделни групи интереси. За да успеят да използват идеята за нация обаче, левите националисти трябва първо да се преборят за собствеността върху този проблемен термин, който сега е овладян  от дясното.

За тази цел те предлагат различни форми на разграничение. Там, където десните националисти говорят за „народа“ и изключват от него “пришълците”, прогресивистите говорят за “хората” (99%) като ги противопоставят на “елита” (1%). По този начин те се надяват да спасят демократичната национална социална държава от опитите тя да бъде унищожавана от световния капитал и от технократите в Брюксел.

От друга страна, интернационалистите не вярват, че малките национални държави могат сами да преодолеят глобалните предизвикателства. За да отблъснат неолибералната атака срещу социалната демокрация, интернационалистите искат да се организират подобно на глобалния капитал. Естественото заключение на тази стратегия е превръщането на Европа на нациите в космополитна Европейска република.

Прогресивисткото чувство за идентичност

И двете стратегии с сблъскват със силни ограничения. Левият национализъм със сигурност би могъл да спечели нови поддръжници, но също така рискува да отчужди интернационалистите. От друга страна, либертарианските ценности на много интернационалисти отблъскват работническата класа, докато космополитната средна класа изпитва страх от призивите за преразпределение.

Затова една успешна стратегия трябва да се мисли извън националната държава, като същевременно тя трябва да отговаря на нуждите на хората за стабилност, сигурност и принадлежност.

Ето защо опитите за замяна на космополитните чувства на идентичност с по-консервативна позиция се оказват безполезни.

Премахването на еднополовите бракове и на отворените граници и замяната им с традиционните семейни ценности и депортацията не работи и по-скоро заплашва с нови разделения прогресивисткия лагер. Пренебрегването на основните емоционални нужди и фокусирането единствено върху материалното преразпределение е също толкова погрешно. Вместо това прогресивната концепция за идентичност трябва да свързва преразпределянето на материалните блага с културното признание.

За германците терминът „Heimat“ (което означава „дом“, но и „чувство за принадлежност“) осигурява тези емоционални връзки. Разбира се, той предизвиква недоверие у онези, които го свързват с дясната популистка идеология. Но тази интерпретация работи в полза на десните популисти – те печелят играта без съперник. „Хаймат“ няма предварително опредено значение. По-скоро значението му се определя от политическите борби за неговото тълкуване.

Нека бъде абсолютно ясно: прогресивисткото тълкуване на „хаймат“ няма нищо общо с шовинизма. Това прогресивистко разбиране на термина трябва да бъде интернационалистическо и европейско. Като такъв социалдемократическият „хаймат“ е място за свободните умове в Европа. Но той, разбира се, може да се комбинира с жизнената култура на местните традиции. Следователно реконструкцията на общите пространства и споделените символи е важна част от това разбиране на „хаймат“.

„Хаймат“ означава да се живее в добро общество

Напоследък се полагат все по-големи усилия да се даде социалнодемократична дефиниция на понятието „хаймат“. Твърде често тя се определя само в културно отношение. Това неизбежно води до конфликти между космополитните и комунитарните идеи в света на социалната демокрация. Следователно социалдемократическата дефиниция на „хаймат“ винаги се нуждае от материален партньор – прогресивисткият „хаймат“ е място, където е възможно да се води добър живот в добро общество.

Доброто общество е невъзможно без обществени услуги. Ако няма автобуси или влакове в селските райони или ако градските улици са затрупани с отпадъци, тогава животът е по-труден. Ако младите родители изпитват притеснения дали ще могат да намерят място за детето си в детската градина, или ако жените, гейовете и бежанците се страхуват да излизат навън, обществото не е добро.

Прогресивисткият „хаймат“ съдържа земи и общности, които придават стойност на живота. Той се корени в местните традиции и в същото време е отворен към света. Прогресивисткият „хаймат“ помага на хората да оформят собствения си живот и общности.

Въвеждането на въпроса за преразпределението на материалните блага в културна рамка е печеливша формула, която може да работи ефективно във възникващата среда на дигиталния капитализъм.

В селските общности, както и в западналите индустриални райони на постиндустриалните градове това означава инвестиране в мобилността чрез разширяване на местния обществен транспорт, в основната инфраструктура чрез предоставяне на пощенски услуги и фиброоптична кабелна инфраструктура, в обществени удобства като плувни басейни и спортни съоръжения, клубове и културни центрове като театри и музеи. Също така е нужна радикална реформа на образователната система, за да се посрещнат предизвикателствата на дигитализацията. А полицията и системите за социално осигуряване трябва да бъдат укрепени, за да се преодолеят страховете на хората.

Всичко това може да бъде постигнато само при наличието на повече финансови ресурси за местните власти и регионалните правителства. Но връщането на държавните инвестиции изисква прекратяване на правилата за балансиран бюджет. С други думи, политическата цел на жизнеспособен „хаймат“ е да освободи обществото от неолибералната хватка на строгите ограничения. В крайна сметка една държава не може да изпълнява основната функция на социалната демокрация – оформяне на обществото, ако ръцете ѝ са вързани. Връщането към правилните публични инвестиции връща на социалната демокрация нейните кейнсиански инструменти. А социалната демокрация със сигурност се нуждае от тях, за да се справи с кризата, причинена от липсата на платежоспособно търсене, която дестабилизира капитализма от десетилетия.

Държавата и Европа

Ангажиментът към Европа не е чисто риторичен, а е съществена материална оферта. За да укрепят Европа, Франция и Италия имат основателни причини да очакват ясен знак от Берлин, но им е трудно да предадат исканията си за трансферен съюз с Германия. Краят на строгите икономии би отворил път за излизане от задънената европейска политика. Преодоляването на ниските нива на инвестиции в Германия не само ще помогне на германската икономика, но и ще реши кризата с еврото. Единственият смислен сигнал за европейските партньори на Германия ще бъде облекчаването на дисбалансите в Европа чрез повече инвестиции и увеличаване на заплатите в Германия.

Инвестирането в обществените услуги в периферията на Европа ще е сигнал за онези, които се чувстват изоставени, че държавата не се е отказала от тях. Укрепването на социалната държава като бастион срещу центробежните сили на световния финансов капитализъм помага за намаляването на страховете от низходяща мобилност.

Подобрената вътрешна сигурност дава възможност на хората да приемат бързите промени в обществото.

Така жизнеспособният „хаймат“ означава контрол и затова е най-добрият начин да се разруши балонът на десния популизъм.

В допълнение, един жизнеспособен „хаймат“ осигурява споделена платформа, където всички направления на социалната демокрация могат да се окажат представени. Укрепването на вътрешната сигурност е ключово изискване на по-консервативните социалдемократи. Промяната на парадигмата в икономическата и социалната политика е основната грижа на левите. В същото време акцентът върху държавните инвестиции в обществените услуги е привлекателен за тези, които са скептични по отношение на преразпределението.

Когато въпросът за преразпределението на материалите блага бъде вписан в културна рамка, се получава печеливша формула, която може да работи ефективно във възникващата среда на дигиталния капитализъм. Следователно един жизнеспособен „хаймат“ е първата стъпка в преосмислянето на значението на социалната демокрация през 21 век.

Марк Заксер оглавява отдела на бранша на Фондация Фридрих Еберт (FES) в Азия. Работил е в регионалния офис на FES в Индия и Тайланд и е координирал проекта „Икономика на утре в Азия“

Етикети: * *