Протестите и изходът от кризата

преди 2 седмици

Президентът на републиката се възползва от ситуацията за да издигне юмрук, който да обедини необединими досега представители на разнородната опозиция – проевропейската и проатлантическа, но и прикрито или неприкрито антиевропейска, антидемократична, демагогска и популистка.

С тревога и надежда следим развитието на политическата ситуация през последните дни като следствие на развихрилата се тежка институционална криза. Констатираме силното недоволство на протестиращите граждани от начина на функциониране на политическата система и държавните институции. Защото често те действат не така, както е предвидено в Конституцията и законите на страната. Основен проблем и на тези протести съвсем не е обедняването, вследствие на пандемията, а усещането за липса на справедливост и равенство на всички граждани пред закона. Такъв е основният проблем на протестите още от 1989 г. насам. Следователно това е системен проблем, който не е резултат от демократизацията / както се опитват да го изкарат заинтересованите антидемократични сили/, а рецидив на тоталитарния социализъм със 75 годишна давност.

Никога политическата ситуация в България не е била толкова сложна, колкото днес. Очертанията на противоборстващите страни в протеста не са ясно очертани, те са размити и коя от противоборстващите страни е права съвсем не е толкова ясно. От една страна протестът изригна поради показните действия на прокуратурата /въоръженото нахлуване в президентската институция/. Всъщност точно това взриви дълго трупаното недоверие не само към прокуратурата, но и към всички останали държавни институции, включително и към президента на републиката. Показните, преднамерени и политически мотивирани действия на прокуратурата против представители на евроатлантическата общност не могат да бъдат толерирани. Но трябва да се толерират нейните решителни действия напоследък в борбата и с част от организираната престъпност и мафията, включително достигаща до министри, заместник-министри и съветници на президента Радев. Надяваме се интересът на прокуратурата да се насочи и към основните представители на организираната престъпност и проруската мафия у нас.От друга страна почти пълната независимост на прокуратурата поражда безотговорност, което е много тревожно.

Президентът на републиката се възползва от ситуацията за да издигне юмрук, който да обедини необединими досега представители на разнородната опозиция – проевропейската и проатлантическа, но и прикрито или неприкрито антиевропейска, антидемократична, демагогска и популистка. Така опитът да се счупи системата с лозунга „няма ляво няма дясно“ обслужва единствено и само антидемократичните и антиевропеаски сили, които искат да демонтират не рецидивите на комунизма, а демокрацията.Не за пръв път имаме президент който влиза в остър конфликт с правителството. Но за пръв път имаме президент, който не просто има остър конфликт, но е обявил открито война на правителството и е прекъснал всякакви мостове за комуникация с него (защото го е обявил за мутренско и му е обещал да го „измете“). За пръв път следователно имаме президент, който просто няма как вече да свика консултативен съвет за сигурност, няма как да съгласува политики и няма как да бъде обединител на нацията. За пръв път имаме президент, който говори не като политик, а като партиец, като партийно пристрастен човек, който търси реванш. За пръв път в новата ни история имаме и президент, който е избран и посочен от резидент на чужда държава. За пръв път имаме президент, чиито служители са заподозрени и арестувани за издаване на държавна тайна на същата тази чужда държава.Да вярваме ли, че служебно правителство на този президент ще проведе честни и демократични избори?Не бива да забравяме, че тези протести се провеждат в условия на хибридна война против нашата страна. Новите проруски авторитаристи, вдъхновени от реставрацията на авторитарния режим в Русия се опитват от известно време да демонтират демократичната държава и у нас.

Днес в тяхно знаме се превръща президентската институция. Не са никак случайни издиганите на протеста искания за ново Велико народно събрание, за нова конституция и за президентска република. Тези популистко-демагогски искания целят не демократизация, а институционално разрушаването на демократичната система и ценностите на демокрацията. В България руските хибридчици залагат взривоопасна тема – етническото разделение и противопоставяне. Опитът за това в „Росенец“ се провали, но проруското задкулисие ще продължи да всява омраза и етнорелигиозна нетолерантност. Ако организаторите на протестите не се разграничат от провокаторите, насилието ще е неизбежно, а триумфът ще е за геостратегическите интересите на Кремъл и политическите му слуги в България, не за демокрацията и националния интерес.Българската нация заслужава не само независима съдебна власт, която е надпартийна и подвластна единствено на върховенството на закона. Българската нация заслужава стриктно спазване на разделението на властите, а не единовластие, взаимен контрол и баланс на властите, а не безотговорност и безнаказаност.

Ние подкрепяме българските граждани в стремежа им за повишаване на доверието в демократичната система и насърчаване на върховенството на закона и правото в България. Ние сме парламентарна република и имаме Конституция и закони, които трябва да се спазват. Проблемът е, че в тях има пробойни, които се разширяват при недобросъвестност на упражняващите властта. Това направиха последната седмица и главният прокурор, и президентът, а премиерът натрупа негативите на третото си правителство и за „цялостно творчество“. Така че номенклатурният принцип всички са невинни, защото всички са виновни трябва най-после да се замени на практика с правовия принцип – всички са невинни до доказване на противното. Но Прокуратурата и Съдът трябва да се освободят от политически контрол. Особено държавното обвинение трябва да престане да се държи така, сякаш сме прокурорска република. Но ние не сме нито президентска, нито премиерска, нито прокурорска република. Ние сме парламентарна демокрация. Властимащите не бива да го забравят. Затова предлагам:

1. Тъй като сме парламентарна република, е добре парламентът, а не президентът да управлява страната в състоянието на пандемия и икономическа криза;

2. Затова предлагам едновременно депозиране на оставките на правителство, на президента и на главния прокурор чрез съгласувано общо предварително решение. Това не означава държавата да изпадне в безвластие, а точно обратното – ще доведе до успокоение и предпазване от хаос в ситуация на нарастваща пандемия и настъпваща икономическа криза.

3. В рамките на този парламент политическите сили излъчват ново програмно правителство с конкретни задачи по преодоляване на последствията от пандемията и икономическата криза и с мандат до времето на провеждане на редовни парламентарни избори, не по-късно от месец март 2021 г.

4. В това правителство задължително трябва да участват и доказани представители на протестното демократично движение.5. След изтичане на мандата на програмното правителство се провеждат в срок редовните парламентарни избори едновременно с извънредните президентски избори. Оставката на главния прокурор предполага той да подаде оставка, или до изтичане на неговия мандат да осъществява своята дейност под контрола на Парламента и Конституционния съд.

Етикети: *