Провалена партия с провалените политици не може да бъде алтернатива

преди 10 месеца

БСП може да бъде само огледален образ на самата себе си. Нищо повече

На четвъртото заседание на 49-тия конгрес на БСП на 26 януари бе взет курс към властта. Подобно на прословутото Окръжно № 4 на ЦК от 26 август 1944 г., с което се призовава за „всенародна борба и въстаническо движение“.

Изпаднали сякаш под влияние на сеанс на Кашпировски, десетки изказали се на форума повтаряха „победа” и „ние сме алтернативата” под благосклонния поглед на лидерката Нинова. Имаше и ставане на крака, и бурни аплодисменти, преминаващи в овации – всички атрибути от конгресите на предшественичката на БСП, на която тя все повече започва да прилича, особено под мъдрото ръководство на сегашния екип на „Позитано” 20.

Но ако него го е налазила склерозата – нормално за една столетница, то би трябвало да му се напомни, че партия, която на два пъти е прогонвана от властта с каманье и дървье, не може да бъде ничия алтернатива, камо ли пък да претендира за властта. Говорим само за времето, когато се прекръсти и стана модерна лява от социалдемократически тип, или обратно, това няма никакво значение.

В началото на прехода тази партия щеше да бъде алтернатива на БКП (а до какво дередже БКП бе докарала България вж. на https://priorities.bg/wp-admin/post.php?post=11601&action=edit). Отказа се от марксизма-ленинизма, от демократическия централизъм, от държавното регулиране на икономиката, от командно-административната система, от всичко друго, но не и от властта. Две стачки бяха достатъчни, да я сдаде.

След това щеше да бъде алтернатива на СДС. Започна да налива пари в провалени държавни предприятия, въведе държавно регулиране на цените, фалира 17 банки, направи пенсиите по 3 долара и заплатите по 10 долара, създаде организираната престъпност. И дойде логичното – бе прогонена от всенародни бунтове и принудена да се откаже от властта на 4 февруари 1997 г.

После пък БСП щеше да бъде алтернатива на царското управление. Предпочете обаче да се коалира с бившия монарх и ДПС, което искаше да я забранява в началото на прехода. Този път устиска властта за един мандат с цената на заменки, батко и братко, спрени или въобще нетръгнали еврофондове – всеки си спомня управлението на тройната коалиция.

През 2013 г. щеше да бъде алтернатива на ГЕРБ. Дойде на власт с държавен преврат, известен като Костинбродската афера. Бе прогонена от почти целогодишни протести, които започнаха две седмици, след като взе властта. И отново спрени еврофондове, отдалечаване от ЕС и НАТО. Добре, че президент бе Росен Плевнелиев, благодарение на когото името на България не бе забравено.

Може ли да бъде алтернатива партия, която и до днес се кланя на бившия диктатор Тодор Живков, полага цветя на паметника му, при все че за 30 години спомените за него би трябвало да са се оттекли в някой от каналите на историята. Както това стана в другите бивши соцстрани.

Нима в Чехия честват Густав Хусак, в Унгария Янош Кадар, а в Полша Владислав Гомулка или Едвард Герек? Едва ли и искат да си спомнят за тях. Да не говорим за Ерих Хонекер в бившата ГДР. В Русия пък отдавна забравиха за Леонид Брежнев, величан като най-великия на своето време от споменатите другари.

С какво Живков е по-различен от тези негови побратими – до един все видни дейци на международното комунистическо и работническо движение? Или може би ние, българите, сме по-различни от чехите, унгарците, поляците, германците?

БСП може да бъде само огледален образ на самата себе си. Нищо повече.

Каква алтернатива може да предложи БСП например на борбата с престъпността? Изборът на Пеевски за шеф на ДАНС? Или на строителството на магистрали? Спирането на „Хемус” още на втория ден на правителството „Орешарски”? Или на  усвояването на еврофондове? Спирани винаги когато БСП дойде на власт?

Вече чувам отговора на „Позитано” 20: ние можем да направим същото, ама по-добре. Защото при нас са по-добри професионалисти. Къде са? От Виденово време все едни и същи провалени лица говорят за икономика, енергетика и престъпност. Явно БСП няма подготвени кадри, щом винаги опира до тях – и когато е в опозиция, и когато дойде на власт – като министри.  

И сега пак ще бъдат алтернатива. Защо това не трябва да се случи, вж. тук: https://priorities.bg/wp-аdmin/post.php?post=11835&action=edit

Бойко Борисов каза, че с тези провалени политици БСП настига ГЕРБ. Премиерът трябваше да отиде още по-нататък и да каже, че и БСП е провалена партия.

А че в столетницата бъка от провалени политици е факт – те всекидневно ни се навират от медиите.

Не е ли провален един политик като Румен Гечев например, който като министър на икономиката в правителството на Виденов бе наричан „Поразяващата уста” и при който фалираха 17 банки и бяха спрени всички помощи и заеми, които България получаваше? Такъв политик, вместо да си посипе главата с пепел и да се скрие вдън гори тилилейски, сега е главен икономист на БСП, главен критик на всичко, което са прави в икономиката.

Не е ли провален политик зам.-министър, който е уволнен по подозрение за корупция, и то от премиера-лидер на собствената й партия? За Корнелия Нинова иде реч. А как в БСП наричат хора, били в лагера на опонентите, пардон на враговете,  възползвали се от омразната Костова приватизация и след това преминали в червените редици? Наричат ги „предатели“. Корнелия не само се пребоядиса от синьо в червено, но и стана лидер на столетницата.

Не е ли провален политик Сергей Станишев, който загуби 13 пъти избори в България? В Европа може и да е успешен, въпреки че под неговото ръководство леви партии бяха разгромени, но у нас тези 13 загуби не се прощават.

Не са ли провалени всички министри от най-провалените правителства на България през последните 30 години – тези на Виденов и на Орешарски? Провалени са, разбира се, но продължават да ни дават акъл за всичко. Те си се знаят кои са.

Може ли да се смята за успешен политик този, който е бил арестуван и разпитван за внос на 215 000 германски марки и 43 000 долара, но делото е смачкано и потъва в прокуратурата след предполагаема намеса от най-високо ниво в държавата (поне така шушукаха в партийните централи). Не може, разбира се, но днес този политик –казва се Кирил Добрев, е зам.-председател на БСП. За БСП обаче става.

Сигурно пропускам някого, но той няма да се обиди, напротив, ще хвърля капа до небето, че е минал метър.

Алтернатива на ГЕРБ БСП не може да бъде. Алтернатива може да стане само обединена десница, ако и когато партиите вдясно  престанат да се държат като ощипани моми и се хванат заедно на хорото. Но това е друга тема.

Етикети: * *