Путинизмът като последен стадий от разпада на Руската империя

преди 4 месеца

от Игор Яковенко

През хилядолетната си история човечеството нито веднъж не се е сблъсквало с такава смъртна заплаха като путинския режим. Европа неведнъж е била жертва на варварски нашествия от Изток, които са съсипвали цветущи държави и са избивали цели народи, но дори най-страшните диваци не са заплашвали да унищожат целия човешки род.

В средата на миналия век в центъра на Европа се заражда и придобива невиждана мощ чудовищен режим, поставил си целта да  завладее света и да заличи някои народи. Преди 60 години подобен нему режим, изграден върху безумни утопии и противостоящ на западната цивилизация, изправи света на крачка от ядрен апокалипсис. Но човечеството все пак успя да преодолее чумата на нацизма и на сталинския болшевизъм.

Путинският режим е нова заплаха, която се различава и по някои параметри превъзхожда всички предишни кошмари, с които се е сблъсквала нашата планета. Най-сериозната опасност засега е невярната класификация на путинската болест, което влече след себе си неадекватна реакция срещу нея.

Както знаем, генералите винаги се готвят за предишната война. И днес при сблъсъка си с путинизма светът се опитва да го преценява през призмата на миналото, като използва термините „пропаганда“, „корупция“, „война“, „анексия“ и др. Нито едно от тези понятия не отговаря на качествената характеристика на путинския режим и ако отговаря в някаква степен, следва да направим сериозни уточнения.

Империя-зомби, която се „самоизмисля“

Русия е последната империя. В речници и енциклопедии може и да пише, че империята е държава, чийто монарх носи титлата „император“, но подобно определение едва ли си струва да бъде отнесено към съвременна Япония например.

Империалистическата държава поражда и поддържа империалистическо съзнание у населението. Съзнание, което продължава да съществува и след гибелта на империята. В някои бивши империи имперското съзнание продължава да бъде важен политически фактор. Значителна част от обществото и от политическия елит страда от т. нар. фантомна болка. „Болят“ отрязаните колонии, гризе ги изгубеното имперско величие. И скоро се завръщат на власт онези носители на имперско съзнания, които явно или прикрито обещават да възстановят империята.

Възкачването на Путин върху руините на СССР е класически пример за опит да бъде възкресена съветската империя, ловък фокус на илюзионист да докаже, че „има живот след смъртта“. Зомби-империята на Владимир Путин първоначално живуркаше само на думи, като мобилизираше имперското съзнание. От воплите, че разпадът на СССР е „най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век“, до опитите за съживяване на империята разстоянието се оказа само една ръка.

И Путин протегна ръка, като през 2014 г. окупира Крим и част от Донбас. Защитните сили на обществото, започнали формирането си в края на 80-те и през първата половина на 90-те години, се оказаха твърде скромни и бяха пометени от „крим-фашистката“ лавина на имперски шовинизъм.

В днешния свят освен Русия съществуват три държави, които правят опити да възкресят своите империи след клиничната им смърт: Китай, Иран и Турция.

В Турция Ердоган управлява еднолично и не без основания бе наречен суперсултан, сложил край на епохата на Ататюрк, известна с деосманизация, засилване на светската власт и обръщане към Запада. В Турция избуя неоосманизмът, в медиите и в обществото все по-често се чуват гласове, че

„Турция е призвана отново да определя съдбата на света“.

Китай е най-старата и най-дълго просъществувала империя в човешката история: от 5000 години китайска цивилизация на империята се падат 2200. На този фон краткият период през ХХ век, когато Китай не е империя, просто може да бъде пропуснат като исторически миг, останал незабелязан от китайското обществено съзнание.

Но през ХХI век само путинска Русия разполага с целия арсенал от имперски атрибути: авторитарна власт вътре в страната; мощни въоръжени сили и ясно изразена външна имперска политика, декларирана чрез воденето на две агресивни войни срещу Украйна и Сирия.

В  класификацията на Карл Шмит и на Хелфорд Макиндер империите са подредени според формата на експанзия на телурократични (континентални) и таласократични (морски). Русия винаги е принадлежала към континенталните империи заедно с Римската, Монголската, Наполеоновата, Османската и Австро-Унгарската.

Руската се отличава доста рязко от другите континентални империи поради уникалния характер на политиката си, която може да бъде наречена самоколонизация или вътрешна колонизация. Както твърди В. О. Ключевски:

„Руската история е историята на държава, която се колонизира. Обхватът на колонизацията се разширява заедно с размера на територията.“

Тоест Русия винаги е била едновременно и обект, и субект на колонизация. Според Ключевски „колонизацията на страната е основен факт в руската история“. И още:

Руският национален характер се формира като следствие от тази уникална  самоколонизация, в резултат от която в Русия не съществува разделение между метрополия и колонии, като всички руснаци пребивават в състоянието на „гости в собствената си държава“.

Путинизмът се отличава от предишните исторически форми на Руската империя със замяната на вътрешната колонизация с вътрешна окупация. 

Принципното различие от империята при династия Романови и от Съветския съюз е, че за двете предишни империи регионите са важни и нужни на върховната власт като обект за въздействие и управление, за културно-идеологическа колонизации и насилствена модернизации, за насаждане на православие при Романови, за насилствена урбанизация, индустриализация и насаждение на комунистическа религия в СССР.

Путинският вертикал не предлага на руските региони никакъв културен и модернизационен  проект. Кремъл иска от страната и населяващата я популация само едно – тишина и покорство. Още по-добре, ако от 140-те милиона останат десетина. Колкото да обслужват нефто- и газопроводите.

Това вече не е колонизация, а окупация.

Имперският характер не изчерпва характеристиките на путинския режим. Към края на първото десетилетия от новото хилядолетие режимът придоби напълно завършен фашистки облик. Което е важна страна на путинизма като специфичен вид „зомби-империя“.

Путинизмът е нов вид фашизъм. Фашизъм от ХХI век

За да не се оплетем в множеството термини, ще посоча три смисъла на понятието „фашизъм“. Тясно: идеология и политическа практика на италианския режим през периода 1922-1945 г., свързан с имената на Мусолини, Джентиле и др. Явно не разглеждаме този вид. Според едно много по-широко тълкуване фашизъм има когато момчета играят в двора и някое вика на другото: „Мръсен фашист, ще те убия!“, или когато пенсионер се кара на шофьори, паркиращи на тротоара пред входа му. Този случай също не ни трябва.

Използвам израза „фашистки режим“ в смисъла, посочен от Умберто  Еко в есето „Вечният фашизъм„. Италианският полиглот смята, че ако в дадена държава откриете поне един от 14-те признака на вечния фашизъм, значи можем да говорим за „фашистка мъглявина“. В путинска Русия в различни агрегатни състояния присъстват и 14-те признака на фашизма – от култа към традициите, отхвърлянето на модернизма и опората върху исторически травми до идеята за „световен“ и „вътрешен“ заговор срещу властта, култа към смъртта и всичко останало, което може да се види по руските телевизионни канали и да се чуе в речите на Путин.

Отличителни белези на путинския фашизъм:

1. Не-идеократичен. Фашизъм без идеология и като следствие – без пропаганда.

Путинизмът е фашизъм без идеология. Не може да бъде наречен диктатура, защото за наличието на диктатура е нужна идеология. Пропагандата представлява прокарване на идеология като система от идеи, които рисуват примамливия образ на бъдещето и чертаят пътищата към него.

Всички тоталитарни режими на ХХ век – комунизмът, фашизмът, националсоциализмът и радикалният ислям, се основаваха върху  тоталитарна идеология, въплътена в някакви текстове. Комунизмът бе подреден в „Манифест на Комунистическата партия“, съчиненията на Ленин, „Краткия курс“ на Сталин и т.н. Фашизмът маршируваше в книгите на Мусолини и  Джентиле; националсоциализмът – в „Майн Кампф“ на Хитлер и в книгите на Розенберг. Войнстващият ислям остана в текстовете на Саид Кутба и на аятолах Хомейни. Представете си книга със заглавие „Путинизъм“. Зад кориците ще откриете чисто бели страници. Путинизмът не предлага образ на бъдещето.

Когато на Запад възприемат RT („Раша тудей“) като медия, като журналистика, или даже като пропаганда и се опитват да приложат спрямо нея Първата поправка, допускат фатална грешка. Путинските медии нито са журналистика, нито пропаганда. Те са оръжия в информационната война. Оръжия, които стрелят с емоции. С омраза, злоба и отвращение срещу Запада, Украйна и опозицията. И с любов към Путин.

Не-идеократичният фашизъм позволява на путинизма да всмуква като прахосмукачка и да използва сталинистите на Стариков и Зюганов, десните „либерали“ Кудрин и Чубайс заедно с икономическия блок на правителството, както и всевъзможни утайки на евразийско езичество и православие. Дава им и правото изобщо да нямат идеи, като се ограничат с вярна служба в полза на режима.

2. Паразитиращ фашизъм. Режим, паразитно вграден в съвременния свят, създаден по чертежите на Запада.

Путинизмът е бацил, който съществува вътре в икономиката и технологиите, създадени от Запада. За разлика от СССР, който можеше да живее самостоятелно. Ленин, Сталин и Хитлер крояха някакви планове да завладеят планетата и да я прекроят по свой тертип.

Паразитиращият фашизъм няма подобни намерения, доколкото не разполага дори със скици и планове за бъдещето на собствената си страна и камо ли за цялото човечество. Изхвърлен от организма на Запада, той неминуемо загива. СССР бе страна с догонваща модернизация. През първите години от началото на века путинският режим също направи някакви стъпки, имитиращи догонващо развитие. В процеса на превръщането на путинизма в разновидност на фашизма от реториката му отпаднаха думите, че Русия има намерения да догонва някого. Кремъл окончателно се пресели в света на фантастиката, където Русия никого не догонва, а просто оглавява световния прогрес.

3. „Тактика на паяка“: изсмукване на противника чрез метода „външно храносмилане“. Във войните срещу  Грузия, Украйна и срещу Запада се използва разлагане отвътре.

В тялото на противника паякът влива отрова и стомашен сок, за да стане „храносмилане“ на жертвата. И на нарочената държава в собствените й граници. Раздаването на руски паспорти на жителите на Абхазия и Южна Осетия, тоталното просмукване на Украйна с путински телевизионни канали и с агенти за влияние, създаването на „пета колона“ в политиката, икономиката и експертната общност чрез директни подкупи (шрьодеризация), чрез Валдайския клуб и масираната обработка на съзнанието от RT, „Спутник“ и други агенти. Империя, която се специализира в производството и разпространението на бойни отровни вещества за мисълта и за душата и която за първи път се появява в живота на планетата.

4. Лъжата като фундамент на режима. Формулата на Солженицин, че в СССР „лъжата прикрива насилието“ бе преобърната от путинизма – лъжата е в основата на политиката, а информационните войски са главният вид въоръжени сили.

В основата на всички фашистки режими от ХХ век бе положено насилието. При путинския вариант на фашизма в основата е положена тоталната лъжа. Насилието само я прикрива. Затова информационните войски притежават далеч повече относителна стойност, отколкото при другите фашистки режими.

5. Фейков (лъжовен) характер на путинския фашизъм. Путинизмът е двойствен и измамен – проповядват срещу Запада, но държат парите и пращат дечицата си да живеят и да учат в САЩ, Канада и Великобритания. Твърдят, че в Русия властват демокрацията, парламентаризмът и свободата на словото, и в същия миг отричат, че някъде може да има свобода и демокрация.

Сталинският и хитлеристкият елит също не са живели според принципите на собствената си идеология, но путинският елит урежда живота си по правила, диаметрално противоположни на принципите, които проповядва сред населението.

6. Путинизмът е грабителски фашизъм, в чийто фундамент е заложена и корупция.

За разлика от фашистките режими през ХХ век при липсата на идеология единствена цел на елита стана неограниченото обогатяване чрез тотална корупция, която се превърна в стожер на икономиката.

7. Путинизмът е фашизъм с ядрено оръжие.

Путинизмът е фашизъм с ядрени боеприпаси. Той е първият и единствен фашистки режим в човешката история, способен да унищожи планетата. Което го превръща в най-голямата заплаха за човешкия род. Думите на Путин „Ние ще отидем в рая, а те просто ще пукнат“ са единственият образ на бъдещето, който ни рисува главатарят на господстващия режим.

8. Путинизмът е православен фашизъм.

Формално путинска Русия, както Португалия на Салазар, е светска държава. Но православието е единственият претендент за статута на държавна религия. Върху характера на путинския фашизъм влияе Московската патриаршия, чиято църковна структура е префасонирана от Сталин през 1943 г. и оттогава до днес е напълно подчинена на тайните служби. Когато начело на държавата стои подполковник от КГБ, а патриарх е агентът на КГБ с псевдоним „Михайлов“, подобна симбиоза е наистина уникална версия на православния принцип за симфония на власт и църква, формулиран някога от император Юстиниан. Никой друг фашистки режим не е разполагал с толкова предана и послушна църква като Руската православна църква на Гундяев при режима на Путин.

9. Путинизмът е и чекистски фашизъм.

Властовите позиции на КГБ-ФСБ-ФСО в путинска Русия са несравнимо по-силни, отколкото при другите авторитарни режими. По времето на СССР съветската политическа полиция притежаваше сила и власт, но бе под контрола на политическата партия КПСС в твърде идеологизирана държава. Днес представителите на тайните служби завоюваха и държат абсолютната власт в държавата.

Защо путинизмът е последен стадий от разпада на Руската империя?

Въпреки стряскащите отличителни черти на путинския фашизъм той ще претърпи неминуемо поражение, именно защото е фашистки режим, а фашистките режими винаги търпят поражение.

Причините са две: Първата – фашизмът винаги означава деградация.  При фашизма властта винаги е по-некачествена от населението. Фашистките управници са въплъщение на най-отвратителните и разложителни черти на народа си. Рязкото влошаване на качеството на управляващите и на вземаните решения неминуемо води към повече грешки, към провали и към гибел.

Втора причина – тоталитаризмът е опит за очертаване на някаква определеност. За разлика от демокрацията, която представлява неопределеност, издигната в ранг на институция. В условията на неопределеност демокрацията оцелява и се развива, докато фашисткият режим създава предпоставки са гибелта си.

През 2018 г. Путин създаде именно такива предпоставки:

1. Скъса предишния обществен договор с населението:

„Вие няма да ми пречите да управлявам, а аз ще ви позволя да живеете (както желаете)“.

Днес договорът е прекроен така:

„Дайте всичко, каквото поискам, а в замяна можете да отидете в рая или да пукнете“.

2. Скъса и договора с елита:

Богатство и преуспяване срещу лоялност“.

Сега лоялността към Путин не носи дивиденти. Остана само страхът.

3. Путин скъса и договора със Запада. След агресията в Крим и в Керченския пролив остана заплахата:

„Вие ще ни удряте със санкции, а ние ще ви правим мръсно навсякъде, където сварим“.

Обективната неизбежност от провала и гибелта на путинския режим не значи, че тя ще настъпи автоматично, без никакви усилия от водещите държави в света и от самите руснаци.

При липсата на подобни усилия, преди да се спусне в небитието, путинският режим би могъл да повлече със себе си цялото човечество. 

„За какво ни е такъв свят, в който няма да има Русия?“,

риторично пита Путин и не чака отговор. Защото според неговия светоглед и според приближените му оръженосци „Русия значи Путин и Путин значи Русия“.

Ето защо основният въпрос на съвременността звучи така:

„Как да демонтираме путинския режим и да изпратим Путин в Хага?“

От правилния отговор на въпроса ще зависи не само съдбата на Русия, но и на човечеството.

(Игор Яковенко е бивш председател на Съюза на руските журналисти, авторитетен автор на политически коментари и прогнози в европейския и в руския опозиционен печат.)

                                                                                             Каспаров.ру

Етикети: * * * * * *