Райна Княгиня – учителка и професионална акушерка

преди 2 месеца

Като заслужил български род Дипчеви са белязани от комунистите и са репресирани в продължение на десетилетия с цялото многообразие и форми на репресия.


Райна Княгиня като учителка във Велико Търново през 1883г.
Оцветена фотография от студиото на Онорий Марколеско. Тя е била подарена лично от самата Райна на Кирушка Друмева, която е племенница на Васил Друмев.

Райна Попгеоргиева Футекова е само на 20 години, когато като учителка в девическото училище в Панагюрище ушива главното знаме на Априлското въстание в Панаюрище. Така завинаги влиза в българската история и става “Райна Княгиня“’. Възпята е дори във фолклора. Заслужава да се посочи оценката на Джанюариъс Макгахан за Райна Попгеоргиева, която посещава лично с Юджийн Скайлър в затвора в Пловдив след потушаването на въстанието. След разговора си с Райна Княгиня, Дж. Макгахан е силно впечатлен и изтъква:

“Много добро възпитание. Може би по-добро от много английски девойки, обучавани в богати училища.“


Райна Попгеоргиева е една от първите три учителки в новооткритата Втора девическа гимназия във Велико Търново, заедно с Марийка Ферадова, завършила в Русия и с Тодорка Илиева, завършила в Румъния. Директор на учебното заведение бил епископ Климент. Той я кани за учителка във Велико Търново. Тя има вече две дипломи от Русия – за учителка и за акушерка, като става първата в България дипломирана акушерка.

Гимназията, в която става учителка във Велико Търново е Втора девическа, защото Първата девическа гимназия е вече открита в София от професор Марин Дринов.
Втора девическа гимназия в началото си имала 119 ученички, разделени в три класа. Райна Попгеоргиева преподава ботаника, история и ръкоделие. В същото време отговаря и за пансиона към гимназията. Във Велико Тъново е учителка три години и оставя много мили спомени за себе си у своите ученички.

По това време Панагюрското училищно настоятелство я моли да се върне в Панагюрище, за да учи техните девойки.

През 1882 г., вече навършила 26 години и смятана за стара мома, тя се омъжва за панагюрския кмет Васил Дипчев – бивш учител и подвойвода в Брацигово, участник в Априлското въстание от 1876г. Той е племенник на митрополит Дамаскин Велешки – един от участниците в първия синод при възстановяването на Българската екзархия, участвал с цялата си душа в църковните и в обществените борби на българите в Македония.

По-късно семейство Дипчеви се преместват в Пловдив. Имат петима синове – Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Райна осиновява и едно момиченце – Гина.

През 1898г. Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Умира скоро след това и Райна остава с шест деца, най-голямото от които е на 13 години.
За да ги издържа, тя работи като акушерка в най-бедните софийски квартали Малашевци и Орландовци. Последните си години преживява в мизерия и макар да се движи мъчително с бастун, не спира да обикаля домовете на дипломатите, за да помага за израждането на децата им. Поддържа и тесни връзки с вдовицата на Христо Ботев – Венета.

Райна Дипчева със семейството си.

Малко преди да почине през 1917г., Райна Княгиня ушива три нови знамена-копия на оригиналното. Извезала ги в чест на 25-годишнината от Априлското въстание. Днес са запазени само две от тях. Едното се намира във Военноисторическия музей в София, а другото – в родния й дом в Панагюрище. Третото знаме е изгоряло при бомбардировките над София по време на Втората световна война.

Райна Княгиня създава цял офицерски род – Дипчеви.

Четирима от синовете й стават офицери – Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев и Асен Дипчев. Всички те са герои от войните за национално обединение на България от 1912 до 1918г., при това участници в най-големите български победи при Одрин, Чаталджа, Тутракан и Дойран. Носители са на много ордени “За храброст“. Благодарение на тях домът на Райна Доипчева е бил истински военен музей на България.

След преврата на 9 септември 1944г. и окупацията на България от Червената армия , свободолюбивите и образовани българи и техните родове, носители на истинския български ген и държавност, са най-голямата опасност за България според Русия. Те подлежат на унищожение и това е руска държавна антибългарска политика от векове.
Заради патриотичното им възпитание комунистическата власт третира синовете на Райна Дипчева като “Врагове на народа“, преследва ги и ги избива систематично и дори садистично с цялата си жестокост.
Като заслужил български род Дипчеви са белязани от комунистите и са репресирани в продължение на десетилетия с цялото многообразие и форми на репресия, привнесени от империята на злото – СССР.

Най-големият син на Райна Княгиня генерал Иван Дипчев, роден в Пловдив през 1885г., който е кавалер на пет ордена „За храброст“ и медали за военни заслуги от войните (1912-1918). Ранен е при комунистическия атентат на 16.04.1925г. в софийската църква “Св. Неделя“, а след преврата на 9 септември 1944г. прекарва години по затвори и лагери, вкл. Богданов дол, изселван е в Дупница, убит е в затвора край Ловеч през 1954г. Не се знае къде е гробът му.

Вторият син Георги Дипчев е военноморски офицер. Името му остава завинаги в летописа на българската военна история. Той е машинистът на миноносеца „Дръзки“ при атаката на турския крайцер „Хамидие“ през Балканската война на 08.11.1912г. Той е основател на Механотехническото училище в Бургас и пръв негов директор. Умира в Бургас през 1950г.

Третият син полковник Владимир Дипчев, роден през 1890г,. който е герой от Балканската война с три ордена за храброст и директор на детската кинематография в следвоенния период. Убит след 9.09.1944 г. от комунистите. Изчезва безследно на път за работа на 10.10. 1944 г., разстрелян без съд и присъда, подобно на хиляди българи по време на червения терор.
Неговият син Христо, роден през 1920г. е бил лагерист в Богданов дол. Не му позволяват да учи. Затова се занимава с техника. През 1996г. издава биография, посветена на знаменитата си баба и на репресираните й синове. Умира през 1997г.

Четвъртият син на Райна Княгиня Асен Дипчев, роден през 1894г. след преврата на 9 септември 1944 г. става жертва на доноси, обявен е за “враг на народната власт“ и дълги години лежи по затворите и лагерите. Лишен е от право на пенсия цели 12 години, като се прехранва от роднини. Не позволяват на синовете му да следват. Умира в Бургас през 1964г.

Текст и снимка от facebook на Yanko Gochev