Различни тенденции преобладават на Запад и в Русия

преди 3 месеца

Общото, което обединява "жълтите жилетки" във Франция, англичаните, гласували за Brexit и избирателите на Тръмп, е страхът пред бъдещето, скептицизмът спрямо глобализацията, спадът в жизнения стандарт и влошеното социално положение, отрицанието на неолиберализма, опасенията, че децата ще живеят по-бедно от нас и общественият "развод" с елита.

Оливие Ведрин, „Каспаров.ру”

В събота за 29-та поредна седмица във Франция се състояха демонстрации на привърженици на „жълтите жилетки“. Медиите отчетоха най-ниска активност от началото на протестите. Според френското МВР по улиците на Париж са манифестирали около 1500 души, а общият им брой в цяла Франция не надхвърля 10 000.

Постоянно намаляващият брой на участниците говори за упадък в най-масовото протестно движение през последните години, което в края на 2018 г. съумяваше да изведе на улиците повече от 300 000 французи.

В другия край на Европа, в Русия, социалната активност видимо нараства. Струва си двете тенденции да бъдат съпоставени и обяснени.

Бумът на „жълтите жилетки“ бе предизвикан от влошаването на положението в „периферийна” Франция. (Концепцията за периферийна Франции бе публикувана през 2014 г. в есе на географа Кристоф Гийом. Ученият противопостави Франция на мегаполисите, където глабализацията създава богатство и предлага високо платени работни места, на периферийните малки и средни градчета и на обедняващите селски райони.)

Периферийна Франция включва работници, дребни служители, представители на малкия бизнес и социални неудачници, изхвърлени в процеса на глобализацията не само от големите градове, но и от богатите предградия поради скока в цените на недвижимата собственост.

Тези нови несретници намират приют в селища, все по-отдалечени от центровете с висока концентрация на капитали, където държавните служби от година на година работят все по-зле. В сънищата си те са преследвани от кошмари, че твърде скоро ще се окажат културно малцинство в собствената си родина поради нарастващите мигрантски потоци. И най-важното – не усещат и намек, че в близко време ще се появи дори малка искрица светлина в края на тунела.

Това е онази Франция, чийто жизнен стандарт продължава да пада, която се смята за жертва на глобализацията, която разбира, че децата й ще живеят по-зле от нея. „Жълтите жилетки“ са предвестник на края на стария свят или нещо повече – предвестник на турбуленции, в които навлиза Западът, преди да премине към нова обществена формация.

Даже епопеята на Брекзит би могла да бъде анализирана като пряк резултат от неолибералната политика на Маргарет Тачър, която разкъса социалната тъкан в Обединеното кралство и създаде две диаметрално различни Обединени кралства: първото, съставено от хора с гарантирани работа и бъдеще, и второто – от безработна маса в периферията на големите градове и в селските райони, граждани без надежди за що-годе нормално съществуване.

За първите нямаше нищо по-естествено от европейската интеграция и те с готовност гласуваха за Брекзит. За вторите словосъчетанието „евроинтеграция” представлява част от неолибералната система, където не е предвидено място за тях, и те подкрепиха призивите за Брекзит. Мнозина гласуваха с чувство за мъст.

В САЩ Доналд Тръмп също спечели президентските избори върху тайфуна на недоверието спрямо елитите и антиглобализма. През 2016 г. за него гласуваха  78% от американците, които смятаха, че  през последните четири години икономическата ситуация в страната им се е влошила, 63% от избирателите, които бяха сигурни, че следващото поколение ще живее по-лошо от днешното, и 65% от гражданите, които смятаха, че глобализацията носи по-висока безработица.

Погрешно би било да мислим, че растящата неприязън спрямо елитите и ексцесите на ултралиберализма е затворена сред ограничен кръг бедни бели мъже, расисти, необразовани люде и провинциалисти.

Да, Тръмп често се представя като рупор на дребни фермери от дълбоката провинция, но и сред жителите на заможните предградия се срещат все повече американци, които гледат скептично на глобализацията и се страхуват за бъдещето си.

Общото, което обединява „жълтите жилетки“ във Франция, англичаните, гласували за Брекзит, и избирателите на Тръмп, е страхът пред бъдещето, скептицизмът спрямо глобализацията, спадът в жизнения стандарт и влошеното социално положение, отрицанието на неолиберализма, опасенията, че децата ще живеят по-бедно от нас, и общественият „развод“ с елита.

На пръв поглед процесите в Русия приличат на социалното брожение в западните държави, но всъщност са твърде различни.

На Запад хората се надигат срещу влошаването на живота и срещу орязването на базисни права и свободи, извоювани много, много отдавна.

Снимка Ройтерс

В Русия хората се борят за достъп до права и житейски стандарти, получени от западните граждани преди 70-100 години. Закъснението е почти с цял век.

Подобен извод не е само песимистична констатация. По-скоро е повод за оптимизъм. Поради историческата и социално-икономическата изостаналост на Русия борбата на днешните поколения руски граждани най-вероятно ще бъде доведена до успешен край. Защото векторът на промените съвпада с посоката на историческия прогрес.

Но едва ли сегашното популистко движения на Запад ще бъде увенчано с победа. Движението на недоволните западни граждани справедливо посочва социалните недъзи на политическата система, очевидното настъпление срещу гражданските права, посегателството срещу свободата на словото, социалното разслоение, разрастването на бюрокрацията и т.н.

Но протестиращите не предлагат алтернативна програма. А онова, което успяват да формулират, е само носталгичен порив към реставрация на „златните времена“ от 70-те и 80-те години на миналия век.

Може би спадът на участниците в походите на „жълтите жилетки“ не е категоричен показател за окончателния крах на движението. Но ако се съди по тенденцията, парижката бюрокрация постепенно получава надмощие.

Докато в Русия събитията се развиват в обратната посока.

Етикети: * * *