Нашата Македония е върховно предателство на първоначалните принципи на ВМРО!

преди 1 месец

Може да забавим момента, в който ще погледнем истината за себе си в очите, но това забавяне само води до още негативни ефекти.

Известният македонски журналист Бранко Тричковски публикува във Frontline,MK статия под заглавие „Акварел ли е ова или шлакатарник!?“ (Това акварел ли е или цапаница“!) Заглавието в „Приопритети“ е цитат от статията. Вижданията са на автора и не е задължително да съвпадат с трзи на редакцията.

Македония трябва да излезе от сегашното ниво на дебата. Може би и от самия дебат. Да напусне полето, в което възгледите ѝ се основават на нейната историческа легитимност и да се издигне по-нагоре, до нивото, от което може да плюе. Както върху собствените си възгледи така и върхи тези на всички останали.

От поне тридесет години настоявам това да се случи като плод на нашата критична саморефлексия и като плод на нашата визия за нас самите и за света, въпреки че не се намери македонец, който да се откаже от Гоцевците и Янетата. И от България като критична негативна мярка за идентичност и от която трябва да се дистанцираме.

Оказа се, че в новите в геополитически реалности и в условията на демокрация или квазидемокрация, тези наши позиции трудно можем да ги удържим в дългосрочен план. Останахме без Югославия зад гърба ни докато България премина на страната на Запада, но продължихме да вървим по инерция без да забележим, че тези тектонски размествания няма да ни позволят да си пием пиенето в старата компания.

Когато ВМРО-ДПМНЕ сведе македонския идентификационен мит до формата на политическа концепция се видя, че митът е исторически фалшив и  политически катастрофален. Дори смъртоносен! Той ни доведе до упадък. До  вътрешен разпад. За петнадесет години на власт и още толкова в опозиция тази партия обезсили Македония и окарикатури нацията, сърфирайки по вълната на един фалшив образ за Македония и за себе си:

ВМРО, известните герои, Крушевската република, бъра-бъра!

Тази идеологическа ориентация, освежена с бръщолевенето за Александър, както видяхме, не хомогенизира и не мобилизира нацията, а я атомизира, разврати я осмя я и ѝ нанесе си по-големи щети и от най-максималистичните  български искания.

Проектът ВМРО ДПМНЕ означаваше разрушаване на държавата и на нацията и връщане към втапа, за който българите настояват, че е тяхната собствена предвоенна история. Така една кротка нация се прероди от (международен) субект в неопределена колекция от идиоти или в аморфна маса, чието определение тепърва трябва да бъде изяснено. Партията ​​подготвяше нацията така, че тя да се провали на предстоящия изпит. И ето, времето дойде.

Моето настояване да започне процес на „деВМРОвизация“ се приемаше главно като отрицателно отношение и желание да се разправим с ВМРО ДПМНЕ, което не е далеч от истината, Но аз имах предвид нещо повече, а именно освобождение от историческия багаж и културния формат, който закономерно ни доведе в днешната ситуация.

Истинска шизофрения е в българската кауза за Македония да намираш основание за легитимация на отделна нация, която всъщност  става толкова по-отделна, колкото повече се отдалечава от своето месторождение.

По времето, когато беше направен този опит, това беше разбираемо, защото във вселената на историята нямаше друго слънце, около което младата нация да се върти в своя исторически екстаз. Търебст описва добре задачата, възложена на историците от комунистическата партия и номенклатурата. При наличната историческа оскъдица, изборът падна върху лявото крило на ВМРО, което се борело с  върховистите, въпреки че сблъсъкът на тези две течения не се отнася до някакво различно разбиране за Македония като национална държава, а до стратегиите и тактиките на модела на борба за освобождаване на Македония като българска държава или като земя, която България смята за своя, но гледа да не се намесва пряко, за да избегне опсаностите от засилване на Санстефанската травма.

Това означава, че всички свързаности с ВМРО нямат нищо общо с Македония, такава каквато тя е през последните 75 години. Тези свързаности водят само до България. Нашата Македония е върховно предателство на първоначалните принципи на ВМРО. Това сме го писали милион пъти. Много е важно да го признаем, а не да търсим Възраждане на раменете на онези, които не могат да ни възприемат като отделно национално и държавно образувание.

Нямаше разбиране.

Нямаше политическа воля.

Може да забавим момента, в който ще погледнем истината за себе си в очите, но това забавяне само води до още негативни ефекти. Македония е ощетена не в резулта от конфликта с България – тепърва ще видим тези резултати – а от самия конфликт. Свидетели сме на борба със собствените си неразбирания, които кой как дойде, може да оспори. Изгубихме тридесет години в боричкания с Гърция за същата щуротия и пропуснахме инерцията, за да поставим условия на България. Опитахме се да сме мили и да не я раздразним. Днешноят дебат не мобилизира националната ни маса за отбрана, още по-малко за напредък, но размива цветовете и превръща националния ни акварел в мацаница. Ще бъда радикален:

В конфликта с българите можем да спечелим само ако открием истината за себе си. Каквато и да е тя. Но едно е сигурно. Тази истина е различна от представата, с която живеем от 80 години насам.

В този смисъл, ако дебатът се проведе разумно, националният произход на Гоце и старите реалности като т.н. Илинденско въстание, ще бъдат без значение по отношение на така нужното освобождение, което разбира се може да бъде травмиращо, дори рисковано, но няма друг начин по който да продължим през Червено море, преди да дойде фараонът на смъртта.

Прочетох статията на Атанас Вангелов за погледа на историческите факти през призмата на Барт и Ницше, за които основното във фактите е човешкото или езиковото въображение, което запълва определени исторически позиции, за да станат те факти. И аз казвам да, доколкото може да ги изоставим. Поне македонците имаме опит с това. Сръбското, турското и българското въображение и интерпретация на фактите са присъствали тук. Понякога някакво тълкуване е идвало чрез учители, какъвто е бил Гоце, а понякога то е донасяно на щиковете. Но с времето донеслите ги е трябвало да напълнят личностите, събитията и явленията с постиженията на своето въображение и своите нужди и интереси. Това е всичко. Тук няма нищо фундаментално. Обикновени истории, които ставали малко по-сериозни, когато вместо Таска Балабанова или Никола Автовски, са били прочитани от някой член на Политбюро.

Македония може би си мисли, че България я поставя в позиция да избира между себе си и Европа, но това не е вярно. Не можем да изберем да браним идентичността, изоставяйки всяка надежда за Европа, защото крахът на европейския стремеж означава по-сигурен крах на идентичността от този предизвикан от какъвто и да било възможен компромис.

Това означава, че до голяма стрпен темата и нивото на конфликта трябва да се отнемат от историците и да се вземата политически решения.

Да кажем нещо за българската позиция.

Тя е израз на най-тежка форма на политически примитивизъм и рецидив. Независимо от фактите. Това е Уайнстийнова злоупотреба с властово положение за секс с една млада нация. Такова поведение е изключително недостойно. То е проява на тормоз от квартални хулигани. Ако продължат да ни блокират, това ще има непредвидими последици за Македония и за България – както за техните взаимоотношения, така и за региона. Вярвам, че Европа ще усети тази болезнена промяна. Ето защо вярвам, че ще има значително смекчаване на максималистичните изисквания. Европейският съюз, по-специално Германия и САЩ, макар и в деликатна позиция предвид изборите, ще допринесат за такова решение.

Но Македония определено трябва да се отърве от чепрегановизма и ахковизма, жезовизма[1] и подобни форми на отбрана. Тяхната роля не беше отрицателна, напротив, но просто е изчерпана.

Ако България признае новата политическа реалност, ако няма териториални претенции и признае правото на самоопределение (както заяви Захариева), моля ви се , имаме добра основа до 10 ноември да се договорим. Както споразумението с Гърция укрепи националното чусвтво на общността и на всеки индивид, така ще стане ако се договорим и с България. Дори ако трябва да им дадем и Гавазова[2].


[1] Авторът прави референция към историци, които през последните години яростно са оспорвали българските коерни на ВМРО и на македонците.

[2] Македонска певица, котято пее за устойчивостта на македонския идентитет.

Етикети: * *