Ренесансов гений, вечен съвременник на модерния Хомо сапиенс

преди 3 години

Първообраз на ренесансовия човек, всеобхватен гений, художник и скулптор, архитект, градостроител, естествоизпитател и астроном, геолог и математик, физик и химик, поет, музикант и философ, авиоконструктор и филолог, анатом, ботаник, палеонтолог.

Всяко докосване до Леонардо да Винчи успокоява и вдъхва надежда. Надежда, че човечеството има бъдеще, че геният на Ленардо ще се преражда в следващите поколения, които ще множат изобретенията и шедьоврите му.

Първообраз на ренесансовия човек, всеобхватен гений, художник и скулптор, архитект, градостроител, естествоизпитател и астроном, геолог и математик, физик и химик, поет, музикант и философ, авиоконструктор и филолог, анатом, ботаник, палеонтолог…

Повече от пет столетия животът и творчеството на недостижимя тосканец крият загадки, владеят умовете и въображението на учени, художници и писатели.

Незаконно дете на нотариус, 14-годишното момче има късмета да попадне при знаменития флорентински живописец Андреа Верокио и само след 6 години обучение е провъзгласен за майстор.

На 30 години е, когато пише до херцога на Ломбардия Лудовико Сфорца Моро, че може да създаде “изключително леки и неизгарящи мостове; нов метод за разрушаване, без помощта на бомбарда и на всякакви крепости или замъци, при положение, че основата им не е изсечена в камък; подземни проходи и изкопи, прокопавани безшумно и бързо под реки и канавки; покрити каруци, врязващи се във вражеския строй, така че никакви сили да не могат да им противостоят; бомбарди, пушки, мортири и пасаволанти на ново “доста красиво и полезно устройство”; неизвестни дотогава взривни вещества..”

И още:  „конструиране на частни и обществени сгради, изграждане на канали и водопроводи…”

Президентите на Франция и Италия Еманюел Макрон и Серджо Матарела почетоха паметта на Леонардо пред на гроба му в Амбоаз.

Леонардо гледа на науката и изкуството като на единно, неделимо цяло. А светът за него представлява сложен, но хармоничен организъм. Изпълнен с любопитство, художникът-учен иска да разгадае тайните на Всемира, като втъкава елементи от природонаучните си познания в изкуството.

Гениалният учен ни е завещал огромен брой скици, анатомични изследвания, огледално обърнати текстове и строителни планове, проекти за танкове, летателни уреди и дори за леководолазен костюм. Създал е проекти за мостове и даже градоустройствен план. Повечето от идеите му остават неосъществени.

Леонардовите проучвания, свързани с морето, започват около 1470 г. и продължават до смъртта му. Отначало разработва планове и чертежи за изкуствено корито, по което да потече река Арно, както и система от шлюзове с по две врати, които трябвало да се отварят и затварят с помощта на сложно механично съоръжение. Машините, проектирани от Леонардо, изпреварват с цял век промишлената революция в Европа, която дава технически предпоставки за създаването им.

Проект за oрнитoптeр, летателен апарат с размахващи се крила като при птиците. Леонардо измерва крилата на патици и изчислява вероятните размери на крила, с които човек би могъл да се издигне във въздуха.

Във Венеция Леонардо проектира „мистериозен кораб за потопяване на вражески кораби“, както го нарича в записките си. Днес съвсем основателно смятаме този кораб първообраз на подводницата. От идеята му е останала само една рисунка. Предвиждайки ужасните последици от превръщането на подводницата в оръжие, което може да попадне в ръцете на войнолюбци, великият ренесансов учен унищожава разработките си.

Едва в разгара на промишлената революция през 1620 г. се появила първата подводница на холандеца Ван Дребел, а през 1775 г. североамерикански колонисти за първи път използвав подводния апарат Костенурката”, създаден от Дейвид Бъшнъл.

Докато изучава движението на водата, Леонардо самостоятелно стига до идеята гребното колело да бъде използвано за задвижване на корабите. Разработва три конструкции, но не разполага с ефективен двигател. Чак през 1765-1784 г. Джеймз Уат конструира и усъвършенства парна машина, а през 1807 г. Робърт Фултън създава знаменития си параход.

Изследванията му за приливите и движението на водата полагат основите на науката океанография, с което Леонардо изпреварва времето си с 370 години.

Като наблюдава формата и движението на рибите във водата, стига до заключението, че аеродинамичната форма е най-подходяща за корабните корпуси. Проектира кораб с двойни бордове, което значително увеличава здравината и мореходността на съдовете. Идеята на Леонардо изпреварва времето с близо четири века и половина, защото кораби с двойни бордове и двойно дъно, познати днес като катамарани, започнват да се строят в началото на ХIХ век.

Усмихва ли се Мона Лиза?

Най-съвършената картина, която винаги носи със себе си, е световноизвестният шедьовър „Мона Лиза“, днес постоянно посещавана в парижкия Лувър. Светът й се възхищава вече 500 години, но тайната остава неразгадана: коя е Мона Лиза? Дали се усмихва или така ни се струва? След серия експерименти учените стигат до извода, че според 97 % от поклонниците на картината, Мона Лиза се усмихва. Дискретно, едва загатнато.

Според други изследователи, Мона Лиза била феминистка, бореща се за по-голяма роля на жените в католическата църква. Мистериозната усмивка била плод именно на мисълта за общество, в което двата пола имат равни права.

В момента човечеството разполага с 15 платна с доказано авторство на Леонардо. Но той често оставял творбите си недовършени и върху някои вероятно са работили и други художници от ателиетата му. Според оценките на оксфордския професор по история на изкуството Мартин Кемп, в света трябва да има около 20 произведения на ренесансовия майстор. Следователно, някъде се крият още поне пет, които тепърва трябва да бъдат намерени.

Предоследната картина, открита преди „Спасителя”, е „Мадона Беноа”, намерена през 1909 г. Открити са и два подвързани негови ръкописа и рисунка с креда, озаглавена „Красивата принцеса”.

„Спасителят на света” бе поредната сензация

През 2011 г. новооткритата картина на ренесансовия гений „Спасителят на света” потресе почитателите на изкуството. Години наред бе смятано, че творбата Salvator Mundi е дело на един от учениците или съдружниците на Леонардо. Продължителни проучвания доказват, че тя е създадена от него. През годините платното неколкократно е било реставрирано, което е прикривало истинския му произход.

През 1958 г. картината е продадена за мизерните 125 долара според днешния курс. През 2017-а бе купена на търг в Ню Йорк за рекордните 450 милиона долара. С което стана най-скъпото произведение от т. нар. стари майстори, художниците до XIX век.

Етикети: * * *