Роксолана изправи Украйна срещу Русия в музеите на Истанбул

преди 3 месеца

За първи път в османската история жена от харема освен че става майка на престолонаследника, получава огромна политическа власт, влияе върху държавните дела, строи сгради и се допитва до народа.

В истанбулските музеи са сменени табелките с данни за Роксолана, легендарната съпруга на султан Сюлейман Великолепни

Тициан. „Роксолана”, 1550 г.

„Веднъж, когато се разхождаше между черкезките и грузинките, девойките, чиято красота в Стамбул се смяташе за класическа, султанът изведнъж се спря пред едно мило и нежно лице. Сведе поглед към дигнатото срещу него лице, лице без видима красота, но с изкусителна усмивка, зелените очи, засенчени от дълги ресници, го гледаха не само закачливо, но и дръзко. И той, който бе виждал толкова погледи, изпълнени със страст, мъка и унижение, неочаквано се поддаде на тези смеещи се очи на момичето, което в харема бяха нарекли Хюрем. Кърпичката, лека като паяжина, остана върху нежното рамо на онази, която целият свят скоро щеше да нарече Роксолана.“

Павло Загребелни, „Роксолана – червенокосата султанка”

„Постепенно възстанавяваме историческата истина… Турските власти смениха табелките с данни за „руския” произход на съпругата на османския султан Сюлейман I Роксолана пред гробницата й в джамията „Сюлеймание” в центъра на Истанбул”, съобщават украински дипломатически и културни източници.  

Верни на хибридния си нрав, руските медии обясниха смяната на историческите данни за Роксолана като „конспиративен” пробив на украинските дипломати, постигнат по подмолен начин. За тях султанската фаворитка остава „рускиня“, чието име и история подлите украинци временно са „приватизирали“.

След феноменалния успех на сериала „Великолепният век” спорът за историческата истина около рожденото място на една от най-популярните и оспорвани личности в легендите и в летописите на Османската империя нито е само научен, нито само културологичен. Става дума за сблъсък на манталитети, на ценности и на похвати за налагането им.

Всеки българин се е чувствал обиден от съветския културен империализъм, когато неграмотни люде са бръщолевили, че „Кирил и Методий са руски славяни, написали азбуката, за да помогнат на бедните българи…” Или безпомощно е наблюдавал безбройните кражби на късчета родна история от ненаситната съветска „школа”, която интерпретираше всяко явление – от пещерния социализъм до полета на Юрий Гагарин, през призмата на пролетарския интернационализъм.

Този път украинските дипломати и учени се пребориха за име, което отдавна е достояние на европейската и на османската култура.

Антон Хекел. „Роксолана и султанът”, 1780 г.

Да припомним, че преди две години френският президент Еманюел Макрон опроверга лъжите на Владимир Путин, който пътьом заяви, че съпругата на френския крал Анри I „била рускиня“. Макрон спокойно, но категорично уточни, че въпросната френска кралица Ана е дъщеря на княз Ярослав Мудрий и е родена в Киевска Рус. Което е доста далечко от Москва. И географски, и исторически.

Сериалът „Великолепният век” събра милиони зрители, след като показа ярък епизод от разцвета на Османската империя. Разбира се, сценаристите и гримьорите обилно поръсват епизодите с розова боя: Сюлейман е толкова щедър и справедлив, че ти се иска да си бил негов поданик; Османската империя носи светлина и прогрес към центъра на Европа, та се чудиш защо толкова пъти европейците се сдружават, за да я спрат, и т. н.

Но добрата актьорска игра, точните детайли в пресъздаването на нрави, традиции, костюми и светоусещане на хората от онази епоха спечелиха безбройна и благодарна публика в Европа и по света.

Дошла като робиня от далечни земи на империята, Роксолана успява да спечели сърцето на султана благодарение на блестящия си ум, желязна воля и физическа красота. От безправна робиня се издига до любима жена и първа фаворитка на Сюлейман Великолепни – най-могъщият османски монарх и завоевател. В отсъствието на падишаха славянката Роксолана месеци, събиращи се в години, хитро и безшумно управлява империята.

Портрет на Роксолана от неизвестен автор

За първи път името на Роксолана е споменато от посланика на Свещената Римска империя в Цариград Огиер Хизелин дьо Бусбек, автор на „Турски бележки”, издадени през 1589 г. на латински език в Париж. Посланикът посочва името на жената като Роксолана, като се позовава на родното й място – Роксолания, както по онова време в Полското кралство (Ржеч Посполита) са наричали земите на днешна Западна Украйна, обитавани от племето роксолани. Самите роксолани населяват Северното Черноморие още от времената на римския историк Страбон.

През 1548-1551 г. посланикът на Великото Литовско княжество в Кримския хаганат Михалон Литвин пише съчинението „За нравите на татарите, литовците и московитите“, където разказва за търговията с роби и посочва, че „и любимата жена на сегашния турски император и майка на първородния му син, който ще управлява след него, е била похитена от наша земя“.

През 1621-1622 г. поетът и служител в посолството на Ржеч Посполита в Османската империя Самуил Твардовский предава разказите на свои познати от престолния град, че Роксолана била дъщеря на православен свещеник от гр. Рогатин (днес в Ивано-Франковска област на Украйна). Рогатин е част от Галиция (Галичина) в Западна Украйна, която тогава е част от Полското кралство и никога не е принадлежала към Великото Литовско княжество.

В полската литература Роксолана е известна под името Александра като дъщеря на Гаврила Лисовски, свещеник в църквата „Свети Дух” в Рогатин.

В украинската литература от XIX век е популярна с името Анастасия, възприето и от съветските историци и писатели.

Галина Ермоленко пише за стара народна песен от Буковина ( историко-географска област, поделена между Румъния и Украйна) за красива девойка от Рогатин, похитена от кримските татари и продадена в султанския харем в Цариград. Михаил Орлич си спомня бабина песен за „сватбата на Настя с турския султан Сюлейман, където майката на Настя пристигнала с казашка свита”.

Според други автори Настя (Роксолана) била родена в Чемеровец (днес в Хмелницка област на Украйна).

Истината е, че при един от постоянните си набези в украинските земи кримски татари отвличат млади момичета и ги продават като робини в Цариград. След като няколко пъти е препродадена, 15-годишната Роксолана е подарена на бъдещия султан Сюлейман (тогава 26-годишен). В харема сменят името й с Хюрем (от персийската дума „весела“) някъде между 1517 и 1520 г.

Хюрем бързо печели благоволението на султана с ума, красотата и силния си характер. Скоро между нея и тогавашната фаворитка Махидевран, която вече е майка на простолонаследника Мустафа, избухва конфликт. Сблъсъкът е описан от венецианския посланик в доклада му през 1533 г. Двете жени се сбили. Черкезка или албанка, Махидевран къса дрехите и раздира лицето на Хюрем. По-късно, когато е повикана в покоите на султана, ранената девойка отказва да се появи. Султанът прави очна ставка между съперниците и разочарован от Махидевран, прехвърля благоволението си към украинката.

Младата актриса Мерием Узерли с майка германка и баща турчин получи огромна популярност след успеха на сериала

През 1534 г. умира майката на падишаха валиде-султан. През 1536 г. е екзекутиран великият визир Ибрахим паша. Хюрем използва оголеното пространство, за да съсредоточи в ръцете си повече власт и да стане единственият близък и скъп човек за Сюлейман.

След пищна церемония вероятно през 1534 г. любимата жена на султана получава титлата хасеки, създадена от Сюлейман специално за нея.

По време на походите си падишахът-воин получава изобилна кореспонденция от столицата, но смята за най-достоверни писмата на Хюрем-султан, която се превръща в негов основен политически съветник.

Хюрем Хасеки е сред най-ерудираните жени на времето си. Приема чуждестранни посланици, води кореспонденция с короновани особи, с най-способните художници и писатели на епохата. По инициатива на Хюрем в столицата са построени джамии, баня и медресета.

През април 1558 г. Хюрем умира след продължително заболяване. Други твърдят, че е била отровена. Имало е доста желаещи да я убият. Твърде европейска по характер и по сигнали, властта й не се е нравила на мнозина в султанския двор. Година по-късно тялото й е положено с специално построен мавзолей, създаден от най-талантливия османски архитект Мимар Синан.

Мавзолеят на Хюрем Хасеки Султан е украсен с картини от Райската градина, изградени от фини керамични плочки. По стените са изписани и стихове, възпяващи усмивката и благия нрав на султанката

За първи път в османската история жена от харема, освен че става майка на престолонаследника, получава огромна политическа власт, влияе върху държавните дела, строи сгради и се допитва до народа.

Според враговете й Хюрем има пръст в екзекутирането на първия син на Сюлейман Мустафа, както и в смъртта на деца от други жени. Някои от съвременниците й твърдят, че тя просто омагьосала султана и го подчинила на опасния си чар.

Образът на Роксолана като коварна и властолюбива интригантка няколко века шества в западноевропейската литература, коригиран едва през последните десетилетия.

Етикети: * * *