Русия беше по-лесна за подкупване от Англия

преди 3 месеца

Хитлер им каза: „Предлагам ви битки, опасности и смърт" . В резултат на това цялата нация се просна в краката му.

Рецензия на Джордж Оруел за „Mein Kamof“ на Хитлер от 1940 г. Публикация на „Literary Hub“

Джордж Оруел

Колко бързо всичко се променя. Само преди година „Hurst & Blackett“ издадоха  „Mein Kampf“ и вече го редактират, защото изданието представяше Хитлер в благоприятна светлина.  Очевидното намерение на предговора и бележките на преводача бе да омаловажи свирепостта на книгата и да представи Хитлер по възможно най-привлекателен начин. Защото към онзи момент Хитлер все още изглеждаше почтен. Беше смачкал германското работническо движение и затова класите, притежаващи собственост, бяха склонни да му простят почти всичко. И левицата, и десницата приемаха твърде повърхностното схващане, че националсоциализмът е просто версия на традиционния консерватизъм.

Тогава изведнъж се оказа, че Хитлер изобщо не е почтен. И ето че  изданието на „Hurst & Blackett“ беше преиздадено с нова обложка и с обяснение, че всички печалби ще бъдат дарени  на Червения кръст. Въпреки това,  като четем „Mein Kampf“, е трудно да повярваме, че в целите и в становищата на Хитлер е настъпила реална промяна. Когато сравним неговите изказвания отпреди една-две години с тези, направени преди петнадесет години, оставаме поразени от непоколебимостта му и от липсата на всякакво развитие на неговия светоглед.

Това е човек, обсебен от фиксидея, и е малко вероятно тя да бъде променена в резултат от временни маневри, свързани с политическите игри на Великите сили. Вероятно в собственото си съзнание Хитлер разглежда руско-германският пакт само като промяна на графика. Планът, предвиден в „Mein Kampf“,  е първо да премаже Русия с намерението след това да премаже и Англия. Оказа се, че трябва да се справи първо с Англия,  защото Русия беше по-лесна за подкупване. Но едва ли има съмнение, че и редът на Русия ще дойде, когато Англия бъде отстранена от играта. Хитлер вижда нещата по този начин. Друг въпрос, разбира, се e как ще се развият събитията.

Да предположим, че планът  на Хитлер бъде осъществен.

В представите му след сто години ще има една териториално компактна държава, наброяваща 250 милиона германци, която разполага с огромно „жизнено пространство“  (простиращо се някъде до Афганистан). Една ужасна безмозъчна империя, в която по същество нищо не се случва, освен че младите мъже се обучават за война и едно безкрайно отглеждане на пушечно месо.

Но как стана така, че той успя да задвижи такъв чудовищен план?

Лесно е да се каже, че на един етап от кариерата си той бе финансиран от големите индустриалци, видели в него човека, който ще разбие социалистите и комунистите. Но те го подкрепиха едва когато той вече беше създал голямо движение единствено с речите си. И, разбира се, ситуацията в Германия с нейните седем милиона безработни беше благоприятна за демагозите.

Хитлер обаче не би могъл да успее срещу многото си съперници, ако не беше харизмата на собствената му личност, която може да се почувства дори в тромавия текст на „Mein Kampf“ и без съмнение овладява тези, които слушат речите му…

Факт е, че в него има нещо дълбоко, което привлича. Човек може да го почувства дори само като види снимките му – и аз препоръчвам особено снимката в началото на изданието на „Hurst & Blackett“, което показва Хитлер в ранните му дни, облечен в кафявата риза. Това е жалко лице на човек, гледащ като куче, измъчен от непоносими злодеяния. Снимката възпроизвежда изражението от безброй изображения на разпънатия Христос, но е някак по-мъжествено и няма съмнение, че Хитлер гледа на себе си по този начин.

Можем само да гадаем каква е първоначалната, лична причина за неговото негодувание срещу вселената, но във всеки случай негодуванието му е видимо. Той е  мъченикът, жертвата, Прометей прикован към скалата, саможертващ се герой, който се бие с една ръка почти без шанс за победа. Дори когато убива мишка, той знае как да направи така, че да изглежда, че убива дракон. Както в случая с Наполеон, изглежда, че той се бори със съдбата, че не може да победи, но някак изглежда, че заслужава победа.

Тази поза е, разбира се, много, много привлекателна.  Половината от филмите, които гледаме, са базирани на подобна тема.

Той също така е схванал лъжливостта на хедонистичното отношение към живота. Почти всички западни мислители, със сигурност „прогресивните мислители“, след последната война приемат мълчаливо, че човешките същества не желаят нищо друго освен спокойствие, сигурност и начин да избегнат болка. В такъв светоглед  няма място за патриотизъм и за военни добродетели. Социалистът, който намира, че децата му играят с оловни войничета, обикновено е разстроен, но той не може да измисли техен заместител – никой не е измислил оловни пацифисти.

Хитлер, който няма спомени от радостни преживявания, усеща с невероятна сила, че човешките същества искат нещо повече от комфорт, безопасност, кратко работно време, хигиена, планирана бременност  и с една дума – живот, подчинен на здравия разум. От време на време те искат борба и саможертва, да не говорим за барабани, знамена и паради, на които да изливат своята  лоялност. Каквото и да твърдят икономическите теории, фашизмът и нацизмът са психологически далеч по-силни от всички хедонистични схващания за живота. Същото се отнася и за милитаризираната версия на социализма на Сталин. И тримата големи  диктатори са уголемили своята власт, налагайки непоносима тежести на народите си.

Докато социализмът и дори капитализмът по един малко по-злобен начин  казват на хората „Предлагам ви приятно прекарване„, Хитлер им каза „Предлагам ви битки, опасности и смърт“ . В резултат от това цялата нация се просна в краката му.

Вероятно в един момент ще им писне и те ще променят разбиранията си, както се случи в края на последната война. След няколко години кървища и глад „Най-голямото щастие за най-голямото мнозинство“ ще престане да е силен лозунг. Засега печелившият лозунг е „По-добър  ужасен край, отколкото ужас без край“.

Днес, когато воюваме с човека, който го е измислил, не трябва да подценяваме емоционалното му въздействие.

Превод Николай Василев

Етикети: * * *