Русия на Путин възприе евразийска идентичност

преди 8 месеца

България трябва прецени къде е мястото ѝ в света. Сред високоразвитите Западни демокрации, или там, където предпочитат колективна стабилност, за сметка на индивидуалните свободи.

от Юджийн Чосовски

През следващите години демографските промени ще доведат до все по-голямо отдалечаване на Русия от западните страни. Както политически, така и културно тя ще набляга все повече на своята уникална евразийска идентичност.

Дългото противопоставяне със Запада ще накара Русия да развие по-силни връзки със страните от Далечния и Близкия изток както в областта на икономиката, така и на сигурността, за да постигне по-изгоден баланс на силите между Изтока и Запада

В дългосрочен план обаче възходът на Китай ще възпре руското залитане на Изток и ще доведе до сближаване със Запада. Това маневриране между Изтока и Запада ще спомогне да се формира евразйската руска идентичност.

Чосовски припомня, че в новогодишното си послание до Доналд Тръмп президентът Путин пише, че Русия е „склонна да разговаря със Съединените щати по широк кръг от въпроси“.

Това според автора е доста оптимистично, защото 2018 беше година, в която отношенията между Русия и Запада продължиха да се влошават, и то по няколко направления, и е вероятно конфронтацията да се засили през тази година.

Причината за това е промяната на руската стратегия, дори на руската идентичност по време на управлението на Путин.

„Голямата картина“ според Чосовски

Откакто Владимир Путин дойде на власт преди близо две десетилетия, Русия разви евразийска идентичност, която я направи все по-различна от Запада. Задаващите се демографски промени и руските маневри между Изтока и Запада през идните години само ще консолидират тази идентичност.

Чосовски разказва за прехода от Студената война до „евразийството“

За да разберем тази еволюция, е важно да разберем контекста, в който Путин дойде на власт преди близо 20 години. Когато той бе назначен за временно изпълняващ функцията държавен глава на 31 декември 1999 г., страната му все още се тресеше от хаоса и нестабилността, последвали разпада на СССР.

Икономиката беше съсипана, политическата система – фрагментирана, в Чечня се водеше сепаратистки конфликт, а олигарсите в много аспекти бяха по-силни от държавата.

През последвалото десетилетие Путин овладя олигарсите и възстанови силен централен контрол над цялата територия. Той потуши чеченския конфликт с комбинация от брутална сила и политически заигравания. Благодарение на високите цени на енергоносителите икономиката преживя възход. Консолидацията на властта на Путин помогна на Русия да се превърне отново в основен играч в бившата съветска периферия и отвъд нея.

Завръщането на Русия като регионална сила я доведе до конфронтация със Запада, защото Москва се опитва да спре и дори да върне назад разширяването на Европейския съюз и  НАТО, както и влиянието на Запада в периферията на Европа. Русия се опитва да установи своя зона на влияние и дори полага усилия за алтернативна интеграция на страните близо до своите граници.

Подобна динамика наблюдавахме в Руско-грузинската война от 2008 година, но  тя стана по-интензивна по време на „Евромайдана“ в Украйна през 2014 г. Така се стигна до продължителна конфронтация със Запада, която включваше сблъсъци в Украйна и Сирия. Като прибавим изграждането на  модерен арсенал и санкциите, които Западът наложи, се стигна до най-значимото влошаване на отношенията след Студената война.

През изминалите две десетилетия, откакто Путин е на власт, в Русия бе консолидирана една нова идентичност, наречена „евразийство“

Тази идентичност включва компоненти на политическа идеология и външнополитически доктрини, които се коренят в разположението на Русия както в Европа, така и в Азия. Тя се подчинява на геополитически императиви, които предхождат Путин далеч във времето. Разбирането на тази идентичност е от ключово значение, за да разберем какво мотивира Русия днес и да предскажем какво ще я мотивира през идните години.

Чосовски посочва,че евразийството е политическа идеология

Важна негова характеристика от ерата на Путин е склонността да се търси колективна стабилност за сметка на индивидуалните свободи. Тази характеристика е дълбоко вкоренена в руската традиция.

Според повечето руснаци хаотичният експеримент с демокрацията и капитализма от 90-те години на миналия век е показал, че западните модели не са подходящи за Русия.

Политическата структура, която се появи през годините на Путин, е несъвместима в много отношения с демократичните западни ценности. Затова в очите на Москва подкрепата, която Западът оказва на движенията за демокрация и човешки права в Русия (и околните страни), е опит да се подкопае нейната сигурност и да се отслаби нейната мощ.

Русия се управлява като централизирана държава и Путин представя себе си като силен лидер, който удържа единството на страната, която без него ще се разпадне.

 Макар Кремъл често да потушава протести и да заглушава независими медии, той все пак допуска проявата на  подбрани демонстрации на недоволство, а понякога дори удовлетворява някои опозиционни искания като директни местни избори и спиране на непопулярна пенсионна реформа, ако бъде подложен на достатъчно силен обществен натиск.

При Путин национализмът замести универсалната комунистическа идеология на Съветския съюз.

Но тъй като трябва да инкорпорира повече от 150 етнически малцинства – татари, чеченци, украинци, арменци и т.н., Путин е внимателен с националистичните си призиви.

Путин знае, че православното славянство не е единственото лице на Русия и не иска да поеме риска от дестабилизация, ако отчужди прекалено другите общности. Същото важи за религията. В Русия живеят милиони мюсюлмани, много от които са концентрирани в Северен Кавказ.

В Русия броят на етническите руснаци намалява, а този на малцинствата расте. Според последното преброяване от 2010 г.  етническите руснаци формират около 77% от населението, но по-ниската раждаемост означава, че то ще намалява по-бързо от мюсюлманското население, което има раждаемост от 2.3 деца на жена.

Миграцията от Централна Азия, чието население расте, удовлетворява нарасналото търсене на работна ръка в Русия, но също измества нейната демография.

През идните години Русия ще става все по-малко славянска и православна и все по-азиатска и мюсюлманска. А това ще я отдалечава от Европа и от Запада.  Нуждата от руски национализъм, който по-скоро прославя величието на Русия, а не толкова набляга на характеристиките на етническите руснаци, ще става се по-голяма.

Евразийството като външнополитическа стратегия


Според Чосовски желанието на Москва да контролира бившите съветски републики ще продължи. Може би не де юре, но със сигурност де факто.

Тъй като Русия не разполага с естествени гранични рубежи, през вековете ѝ се е налагало да се стреми да бъде основна регионална сила и да поддържа буферни държави – както на изток, така и на запад, за да брани сърцевината си около Москва и Санкт Петербург.

Не е случайно, че страните, най-близко обвързани с Русия, подписаха Евразийския икономически блок и Организацията за Съвместна сигурност – и двете установени по времето на Путин.

Тези страни споделят с Русия много от евразийските характеристики: силни лидери, икономики доминирани от държавата и предпочитания за стабилност пред демокрацията и човешките права.

Според Чосовски Русия мечтае всяка от страните от бившия СССР да поеме пътя към Евразийския съюз. Но страни като Азербайджан, Узбекистан и Тюркестан препрочетоха да останат неутрални, а други като балтийските държави, а през последните години и Украйна избраха прозападния път.

Целта на Русия е да вкара тези страни от съветската периферия в московската орбита или поне да ги накара да останат неутрални.

Ако ли не, Русия е готова да подрива техните прозападни правителства и усилията им да се интегрират в западните съюзи. Намерението на Съединените щати и техните съюзници от НАТО и ЕС да лишат Русия от сфера на влияние е ключов фактор, който накара Русия да се конфронтира със Запада.

Русия, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Армения формират Евразийския икономически съюз

 На картата сапосочени страните от Евразийския икономически съюз

Чосовски посочва, че евразийството като външнополитическа стратегия не е патент само на страните, разположени непосредствено до Русия.

Тя е възприета от страни, чието поведение не следва западните либерални ценности и/или западното международно поведение и вече включва европейски страни с неолиберални тенденции.

Пример за това е Унгария, която сътрудничи с Русия, за да подкопава европейското единство по много въпроси, например санкциите срещу Москва. Най-общо Русия търси сътрудничеството със страни, които оспорват предвождания от САЩ либерален ред, или най-малкото се стреми да всява разкол сред блоковете, близки до Америка като НАТО и ЕС.

Чосовски обяснява, че

Русия на Путин се стреми  да изгради такива икономически и военни връзки, които не само биха заменили нейните отслабени връзки със Запада, но се стреми и към такава глобална позиция, която да служи като контратежест на Запада и особено на САЩ.

Едно от местата на конфронтация беше Сирия. Руската интервенция в полза на президента Башар Асад беше мотивирана от историческите връзки с тази страна, за запазването на военноморската база в Тартус и стратегическия интерес да ограничи разширяването на „Ислямска държава“.

Но това, което е също толкова важно, е, че Русия искаше да начертае червена линия пред опитите на Запада и най-вече пред САЩ, които искаха да сменят режима в Сирия. Руската интервенция  показа, че Русия е достатъчно силна, за да отстои интересите си в конфликта.

Това позволи на Русия да разшири своята зона на влияние в Близкия изток. Докато икономическите ѝ връзки със САЩ и с ЕС отслабват, Русия положи усилилия да увеличи своята продажба на оръжие в региона. Страни от като Египет и Турция предлагат доста възможности. Русия иска да засили възможността си да притиска САЩ в регион, определен като важен за Вашингтон.

Според Чосовски най-важният партньор за Русия в конфронтацията му със Запада ще се окаже Китай. През постсъветския период двете страни изграждат все по-силни икономически и енергийни връзки.

Въстанието на Евромайдана и последвалата конфронтация със Запада засилиха връзките на Русия с Китай не само в търговията и инвестициите, но и в сферата на сигурност.

Русия и Китай координират своите усилия и в Съвета за сигурност към ООН и гласуват заедно по въпроси, свързани със Северна Корея, Сирия и други места, където се конфронтират с позициите на САЩ и съюзниците му.

И все пак уклонът на Русия към Китай едва ли ще трае вечно. Китай е във възход и иска свои сфери на влияние в Централна Азия и дори в руския Далечен изток и в Арктика, а това рано или късно ще ограничи възможностите им за сътрудничество.

Така може да се отвори пътят за бъдещо сближаване на Русия и Запада, когато Китай се превърне в икономическа и военна заплаха както за САЩ, така и за Русия,

Така или иначе, маневрирането на Русия между Изтока и Запада ще укрепи нейната евразийска идентичност. Кохезията на руската държава и руското обществото и способността на Русия да преодолява предизвикателства, идващи  както от Запад, така и от Китай, са важни фактори, които ще обусловят еволюцията на нейната идентичност.

 

Юджийн Чосовски (Eugene Chausovsky) е анализатор за Агенция Стратфор


Етикети: * * * *