Руската федерация редовно ни сурвака с хибридни атаки в деня на националния празник

преди 8 месеца

Технология на медийно-психологическата операция "Здравствуйте, братушки!"

Бързо забравяме. И като народ, и особено като институции. Да започнем отзад напред. Вчера, 5 март 2019 г., си замина руският министър-председател Дмитрий Медведев, който бе на официално посещение у нас ден след националния празник. Дима Медведев е културен човек, юрист, син на професор и поне по поведение – европеец. На никого не се скара, както преди година направи поп-полковник Гундяев, никого не заплаши с най-нови ракети, както редовно скърца със зъби шефът му Путин. Извиването на ръце бе дискретно и с усмивки, на които местните отцепредатели отвръщаха с възторжено раболепие.

Вече споменах, че преди година точно на 3 март под прикритието на патриарх у нас десантира офицерът от КГБ Владимир Михайлович Гундяев, чието военно звание според руски източници е генерал-майор. Върховният поп на Русия така се накара на президента-новобранец генерал-майор о. з. Румен Радев, че Радев не можа да се освЕсти цял месец. И трябваше седмици след заминаването на Гундяев да пуска подбрани епизоди от „диалога“ им, за да обясни на верния си електорат, че все пак е казал нещо и даже „достойно е защитавал българската кауза“.

Патриарх Кирил и престъпният бос Япончик. Твърде сходни черти. Дали не е той? Япончик е „убит“ през 2009 г., когато Кирил 
става патриарх. Бащиното име на Япончик е Кирилович. Такива ми ти работи. Дали е само съвпадение? „Не мисля…“

Искам да върна вниманието на читателя три години назад, когато руската дипломация и хибридна журналистика изпълниха поредната психологическа агресия срещу наивна България и поставиха местните власти в характерното наведено положение, като този път чупката в кръста надмина обичайните деветдесет градуса.

През 2016 г. точно на 3 март руски сайтове и българските им подгласници (чието характерно съдържание навява мисълта, че са създадени само за подобни цели) пуснаха информационна „патица“, че руският президент Путин не е бил поканен за тържествата на връх Шипка по повод 138-та годишнина от освобождението на България от османско владичество, но щял да идва турският президент Ердоган. Демек, българите не само са неблагодарници, но и предатели на квадрат.

Без да се позовават на какъвто и да е източник, български сайтове като Bulgarian times пишат, че България е поканила турския президент Реджеп Ердоган да участва в честванията по случай празника, но не и Путин, президента на страната-освободителка.

Час преди другите на стандартен брифинг в Министерството на външните работи (МИД) на Русия „български журналист“, редовно подпяващ на руските управници, задава невинния въпрос на говорителката Маша Захарова дали знае нещо около писания в български медии, че била отправена покана само до турския президент за тържествата по случай 3 март, а освободителката Русия била пренебрегната. Маша е готова с отговора си: нищо не знае, но осъжда подобна неблагодарност.

Независимо от съмнителната репутация на цитираните български сайтове и без някакви официални потвърждения руски/съветски медии като „Правда”, „Московский комсомолец”, „Израил 24” и „Комсомолская правда” тиражират „новината“ и реват като недоклани нерези. „Комсомолците“ търсят болно място със заглавието: „Братушки, къде ви е съвестта?”(“Где ваша совесть, бл…?!“).

Така се стига до височайшата намеса на Кремъл. В четвъртък, 3 март 2016 г., докато България чества националния си празник, говорителят на Путин Дмитрий Песков на брифинг за журналисти заявява: „Не, досега в Кремъл не сме получавали каквато и да е покана на името на Путин“. И предполага, че може би поканата ще пристигне чрез Външно министерство или че изобщо няма да има покана. Товаришч Песков е повече от снизходителен: „Това е суверенно решение на суверенна България. Отнасяме се абсолютно нормално и с уважение“. Само дето не добавя „И с любов“.

Но Песков е наточил хибридния кинжал и накрая го забива в гърба на евроатлантическа България: „Разбира се, искаме нашите български партньори действително да бъдат свободни от каквото и да е иго и да бъдат суверенни в своите действия и решения, така че те по никакъв начин да не навредят на интересите на страната.“ По сценарий неколцина от присъстващите би трябвало да се просълзят.

Цялото съветско войнство

След като темата е попаднала в полезрението на Кремъл, у нас веднага рукват въпроси към Министерството на външните работи. Говорителят на МВнР Бетина Жотева уточнява, че за официалните събития по случай честването на 3 март не са канени ръководители на други държави. Покани са изпратени само до представители на дипломатическите мисии, акредитирани в София. Госпожа Жотева допълва, че всички слухове за покана, отправена към президента на Турция, са груба манипулация и не отговарят на действителността.

Но зъбните колела на дезинформационната кампания са набрали пълни обороти. Официалната руска държавна агенция ТАСС публикува поне три новини и коментари за „непоканването на Путин в България“. Във всички материали е отбелязано, че говорителят на Кремъл коментира появили се по-рано информации за отправена покана към Ердоган.

Арията на клеветата продължава друг руски дипломат, Леонид Абрамов от Външно министерство. Той пък подхваща опорната точка, спусната от КГБ: „българският народ е приятелски, но си избира лоши управници“. Опитите на някои политици да скарат Русия и България са обречени на провал, заявява Абрамов след молебена в памет на загиналите войници в Руско-турската война от 1877-1878 г. Имало е и такъв молебен по данни на ТАСС.

„Ние помним („И днес йощ Балканът…“ – бел. ред.), че в онези времена победата се раждаше не само в кървави сражения, но в политически  схватки . А от българска страна и тогава е имало дейци, които активно са сътрудничили с османската администрация, но те загубиха“. „И тогава, и сега, те вредят преди всичко на интересите на българския народ“, резюмира Абрамов.

Седмица по-рано външното министерство на Русия определя като „нелеп и абсурден орган“ създадената парламентарна комисия с председател депутата Валентин Радев, която целеше да разследва има ли намеса на Русия и Турция във вътрешните ни работи. Според Москва това било израз на неблагодарност, цинизъм и „неомакартизъм“ (по името на сенатор Джоузеф Маккарти, започнал кампания за изчистване на американските държавни институции от комунисти и агенти на Сталин) от страна на България, която би трябвало да е вечно задължена на Русия за освобождението си.

В отговор МВнР (тогава министър бе Даниел Митов) заяви, че „България е парламентарна демокрация, в която Народното събрание взима суверенни решения, основани върху неговите правомощия и мотивирани от националните интереси на страната“.

Толкоз. Който има очи, да чете, който има акъл – да мисли.

Етикети: * * * * *