Руската хибридна агресия превзема постепенно държавата ни отвътре

преди 6 месеца

Въпросът е обаче какъв член на НАТО е днес България и какъв ще бъде занапред. Силен и уважаван съюзник или слаб и зависим от Кремъл „троянски кон“...

Снимка АСБ

Изказване на Николай Ненчев, лидер на БЗНС, министър на отбраната (2014-2017 г.) на конференцията на Атлантическия съвет на България „Членството в НАТО – ключ към ЕС“. Заглавието е на „Приоритети”.

Тази година отбелязваме 70 години от основаването на НАТО и 15 години от сбъдването на нашата мечта България да стане член на Алианса. На 29 март 2004 г. България реализира този стратегически приоритет, който отвори пътя ни и за членството в ЕС на 1 януари 2007 г. Членството в Алианса не само реализира една наша стратегическа цел. Това е една сбъдната мечта за свобода, за завръщане на България към семейството на свободните европейски демокрации, от които бяхме насилствено раздели след преврата на 9 септември 1944 г. Мечтата за свобода не угасна и след налагането със сила на комунистическия режим и жестокото убийство на лидера на обединената демократична опозиция Никола Петков на 23 септември 1947 г. Въоръжената съпротива на горяните, едно от най-дългите и героични съпротивителни движения против комунистически режим след края на Втората световна война, завинаги остави в българската историческа памет своята ярка следа. Героично загиналите и репресираните от червения режим горяни доказаха, че  духът на българина не можа да бъде пречупен  от наложения от слугите на Москва терор. Подвигът на горяните никога няма да бъде забравен!

През онези мрачни години обаче, извън пределите на Родината ни, прокудени далеч от родните места и близките си, родолюбиви български патриоти изпълниха едно особено важно дело. Това дело остави трайно символично значение в българския път към свободата и трасира пътя на приемането на страната ни в НАТО през 2004 г. Българската история в НАТО започва далеч преди да падне Желязната завеса и българското правителство и парламент ясно да заявят през 1997 г. волята на страната за присъединяване към Алианса. Сега е моментът да си спомним за Българската национална доброволческа рота в НАТО – рота № 4093. Като част от американските въоръжени сили в Западна Европа, разположена в Западна Германия, ротата съществува от 20 октомври 1951 г. до 30 юни 1964 г. Д-р Г. М. Димитров, лидер на БЗНС, тогава емигрант в САЩ и председател на Българския национален комитет, се заема с организацията и набирането на доброволци. Само за три седмици той успява да убеди над 200 доброволци с думите: „Ние ще бъдем съюзници, а не наемници“.
Български доброволци се набират в Италия, в Турция, в Германия, а напливът от желаещи да влязат в ротата е невиждан. Само в Турция за 30 места се борят близо 400 души! С доброволното си участие в тази рота българските политически емигранти, обявени от престъпния режим за невъзвращенци, показват несломимата си воля да видят България свободна. Тази рота тогава става един от ярките символи на останалата непокорена от Москва част от България. Именно тези български доброволци и патриоти написаха първата страница от нашата история в Алианса! За 13-годишното си съществуване Българската национална доброволческа рота в НАТО показва, че българският народ не е напълно покорен от комунистите и че мястото на България е в Европа, а не в евразийската съветска империя. Това първо българско военно формирование в НАТО е триумф на силата и независимостта на нашия национален дух. На практика с ротата българският народ става част, макар и символична, от военната организация на НАТО много преди 29 март 2004 г., когато официално България се присъедини към Алианса.

Пазейки този светъл спомен, е време да насочим поглед към настоящето. България е част от НАТО. Това е едно от най-значимите достижения в нашата най-нова история. Въпросът е обаче какъв член на НАТО е днес България  и какъв ще бъде занапред. Силен и уважаван съюзник или слаб и зависим от Кремъл „троянски кон“… Поставям на вашето внимание този въпрос, защото днес България е обект на острата хибридна кампания на Москва, чиято цел е да ни отклони от евроатлантическия избор и да ни превърне в инструмент за осъществяване на своите амбиции в рамките на НАТО и ЕС. В тази си стратегия Кремъл днес е мобилизирал всички свои ресурси у нас. Всички свои агенти за влияние – и в политиката, и в правителството, и в държавната администрация, и в службите за сигурност, и в енергетиката, и в бизнеса, и в медии, и в неправителствени структури… Днес е наивно да бъдем самодоволни и в светлината на двете годишнини, които честваме, да се самозаблуждаваме, че от сега нататък сме завинаги защитени от всякакви опасности. Най-вече от руската хибридна агресия, която превзема постепенно държавата ни отвътре. Сега може и да сме покрити от гаранцията на чл. 5 от Вашингтонския договор, що се отнася до външна въоръжена агресия, но ако се оставим да бъдем превзети хибридно отвътре, тогава никой няма да може да ни помогне! Ето защо сега е време сами да си помогнем, като разчитаме и на съвместната работа с нашите съюзници. Свободата трябва да се отстоява ежедневно!

Етикети: * *