Руската императрица, която цял живот търси любовта

преди 5 месеца

Тя е само на 14, когато става съпруга на руския престолонаследник, не е свикнала с разкоша в руския императорски двор, нито е подготвена за интригите, които я отвращават.

Съдбата не е особено благосклонна към нея – германската принцеса и руска императрица Елизавета Алексеевна, съпруга на цар Александър Първи, цял живот търси любовта. И непрестанно губи най-близки и любими хора. На 24 януари се навършиха 240 години от рождението й. Ефим Шуман прави портрет на Елисавета в Дойче веле.

Императрица Елизвета Алексеевна, родена като принцеса Луиза Мария Августа фон Баден Снимка Дойче веле
 

„Майчице, велики Боже, що за съдба е това – аз съм най-нещастното същество на земята!“ – пише руската императрица Елизавета Алексеевна на майка си в Баден след смъртта на съпруга ѝ Александър Първи, с когото отново била започнала да се сближава след години на отчуждение. Елисавета е напълно отчаяна от тази неочаквана смърт – още една, която е трябвало да преживее.

Момичето със сини очи

Елизавета Алексеевна е родена на 24 януари 1779 година като Луиза Мария Августа фон Баден. Тя е дъщеря на принц Карл Лудвиг фон Баден и Амалия фон Хесен-Дармщат. Луиза е силно привързана към майка си, с която запазва близки отношения чак до смъртта си. Вече като императрица и съпруга на Александър Първи тя й изпраща от Русия около 15 хиляди писма, които са и основният източник на информация за нейния живот. След смъртта ѝ обаче личните дневници на Елизавета са унищожени от цар Николай Първи и неговата майка – императрицата-вдовица Мария Фьодоровна, защото били компрометиращи.  

Цар Александър Първи
Снимка Дойче веле

Животът на Луиза се променя, когато тя е едва на 13 години. По онова време руската императрица Екатерина Велика търси съпруга за любимия си внук Александър и в крайна сметка изборът ѝ пада върху младата баденска принцеса. Екатерина Велика е впечатлена от Луиза, намирайки я за красива, очарователна и мила. Луиза говори блестящ френски език, изучава география, история и философия.

Разкош и интриги

Принцесата научава руски език, приема православието, променя името си от Луиза Мария Августа на Елизавета Алексеевна. Тя е само на 14, когато става съпруга на руския престолонаследник, не е свикнала с разкоша в руския императорски двор, нито е подготвена за интригите, които я отвращават. Към измъчващата я носталгия по родния дом и близките се добавя лошото отношение към нея от страна на Павел, син на Екатерина и бъдещ император Павел Първи, и неговата съпруга Мария Фьодоровна. Елизавета пише на майка си, че единственият човек, който я прави щастлива, е съпругът ѝ Александър. Скоро обаче Александър започва да флиртува с придворните дами и отношенията им охладняват. Той се увлича по полската аристократка Мария Наришкина – техният любовен романс продължава близо 20 години.

В двора упорито започват да се носят слухове за връзка на Елизавета с Адам Чарторийски, приятел на Александър и бъдещ външен министър на Руската империя. Говори се, че 19-годишната императрица е забременяла от него. През май 1799 година тя ражда дъщеря, която в интерес на истината тогавашният престолонаследник Александър припознава за своя. Интригантката Мария Фьодоровна обаче нашепва на съпруга си Павел Първи, че
за разлика от родителите си детето е необичайно тъмнокожо, след което Адам Чарторийски е трябвало незабавно да напусне Санкт Петербург.

Елизавета обожава дъщеря си, но нейното щастие продължава едва малко повече от година – детето умира, а Елизавета преживява смъртта на дъщеря си много тежко, за което свидетелстват и нейните писма до майка ѝ. Това е първата смърт на неин близък и любим човек, но не и последната.

След като Павел е убит от заговорници на 12 март 1801 година и Александър се възкачва на престола, животът на Елизавета става малко по-лек. След дългите години на раздяла в Санкт Петербург пристигат на гости родителите ѝ, сестрите ѝ и брат ѝ. Изглежда че Елизавета не е страдала от факта, че ролята на „първа дама“ не играе тя, а императрицата-вдовица Мария Фьодоровна.

Две страшни трагедии

Елизавета започва да се занимава с благотворителност – една дейност, която по онова време изобщо не е разпространена в Русия. Тя поддържа няколко училища, поема патронажа над приют за войнишки сираци, а по-късно, когато започва войната с французите, организира женско патриотично дружество, което събира помощи за армията, за ранените и в подкрепа на семействата на убитите.

Още преди Отечествената война през 1812 година Елизавета преживява две страшни трагедии: през 1803 година Александър Първи влиза в действащата армия, оставяйки жена си в Санкт Петербург, където неговата метреса Мария Наришкина очаква дете. Нещо повече – тя открито се хвали в двора, че императорът е баща на детето. По същото време Елизавета започва бурна връзка с блестящия щабен офицер Алексей Охотников, чиито страстни писма пази дълги години. Те обаче не са съхранени, а са изгорени заедно с дневниците ѝ.

Елизавета отново забременява – по всяка вероятност от Охотников, но месец преди раждането на детето той е смъртоносно ранен на излизане от сградата на театъра. Посветени в дворцовите интриги смятат, че организатор на покушението е Мария Фьодоровна.

Елизавета преживява много тежко смъртта на любимия. Може би именно затова тя поръчва и паметник на гроба му, който изобразява плачеща жена пред покосено от мълния дърво. Раждането на дъщеря ѝ я връща към живота, но детето се разболява и след година и половина умира. След тази трета загуба на близък човек Елизавета изпада в тежка депресия.

Колкото и да е парадоксално, в тези мъчителни за нея времена я подкрепя Александър. Тя също е опора за мъжа си, който е остро осъждан за сключения мир с Наполеон. Трябва да се отбележи и благородството на императора, който никога на дава и най-малкия повод за съмнение, че е баща на двете починали дъщери. Момичетата обаче не са погребани в императорската гробница в Петропавловската катедрала, а в манастира „Александър Невски“.

От Баден-Баден до Таганрог

След победата над Наполеон Александър взима Елизавета със себе си във Виена. Преди това тя е в Кьонигсберг, в Берлин и навсякъде се радва на небивали почести. По-късно царските съпруги често са пребивавали в Южна Германия, където се заселва и част от руския елит – и най-вече в Баден-Баден, който и до днес си остава „най-руският“ курорт в Германия. В центъра на града има паметник на баденската принцеса и руска императрица.

Елизавета Алексеевна умира на 4 май 1826 година – малко след съпруга си. Тя не успява да преживее и тази четвърта трагична загуба. Още повече, че през последните години преди смъртта му в Таганрог семейният им живот значително се подобрява – Александър прекратява връзката си с Наришкина и искрено се грижи за влошеното здраве на своята съпруга. Двамата пристигат в Таганрог само заради Елизавета – лекарите ѝ препоръчват лечение в Италия, което тя не приема.

В Таганрог двамата съпрузи живеят спокойно и уединено. Когато Елизавета се посъвзема, императорът заминава за Крим, но там се заразява от коремен тиф. Александър Първи не се вслушва в съветите на лекарите – той не успява да се справи с болестта и през ноември 1825 г. издъхва в ръцете на съпругата си. На следващата година в края на април Елизавета заминава за Санкт Петербург. Мария Фьодоровна отива да я посрещне, чака я в Калуга, но Елизавета умира по пътя – още един аргумент за онези, които виждат в царската свекърва най-лошата поличба за Елизавета… 

Етикети: * *