Руските подводници отстъпват по надеждност на съперниците от САЩ

преди 2 месеца

През същия период в руския флот са станали далеч повече аварии. Според безпристрастната статистика, на всеки пет-шест години става тежък инцидент с руска подводница: повреда, пожар, експлозия или друго произшествие, при което се дават човешки жертви. При американските подводници подобни аварии стават веднъж на 15-20 години.

Юрий Жигалкин, Радио „Свобода”

Атомната подводница „Юрий Долгорукий“ в Североморск, където е базирана и дълбоководната станция АС-12.

За пожара в дълбоководния апарат от Северния флот и за гибелта на 14 руски военни моряци бе писано достатъчно. Американските анализатори засега не посочват свои версии за причините за аварията. Но самият пожар, предизвикал смъртта на 14 опитни офицери, добавя нови данни към статистиката, според която руските подводници са не толкова надеждни, колкото американските им аналози.

Американските медии отделиха скромно място на инцидента. Което не е случайно, смята Дмитрий Горенбург, военен експерт от вашингтонския аналитичен център CNA, след като западните специалисти разполагат с твърде оскъдна информация за конструкцията и предназначението на руския дълбоководен апарат AC-12.

Станцията притежава възможности да подслушва комуникациите, протичащи по междуконтиненталните подводни свързочни кабели и да ги унищожава при възникване на въоръжен конфликт.

– Подводната станция АС-12 има уникална конструкция с двоен корпус. Външният корпус е изработен от титан, докато вътрешният представлява няколко отделни сфери. АС-12 не е истинска подводница в пълния смисъл на думата, след като за превозването й до работното място се използват големи ядрени подводници като „Оренбург“ или „Белгород“.

Благодарение на ядрения реактор диверсионната подводница може да остане дълго време на дъното на океана и да действа почти безшумно. Според разузнавателни сведения тя е най-тихата подводница в целия руски арсенал. Няма точни данни за истинското й предназначение. Засега не е постъпвала информация, че е била използвана за дълбоководни изследвания.

Според американски военни експерти АС-12 е в състояние да наруши работата на системата SOSUS, която се състои от  хидроакустични сензори, разположени в океанската акватория от Гренландия до Великобритания. Тези сензори следят движението на руските подводници от Норвежко и Северно море към Атлантическия океан. Ако се вярва на руските информационни източници, в момента на аварията подводницата се е намирала в свои териториални води, недалеч от Мурманск, и се е занимавала с „изучаване на морското дъно”, с което би подобрила навигационните възможности на другите руски подводни плавателни съдове.

– Какво е могло да се случи на борда на АС-12, след като 14 души са загинали вследствие на „отравяне с горивни продукти” или с две думи, са се задушили?

– Трудно е да кажа нещо определено. Явно е, че е избухнал пожар, който е бил потушен, но е бил достатъчно сериозен, след като е предизвикал смъртта на 14 офицери. Предполагам, че пожарът не е бил открит навреме и не са били взети мерки да бъде локализиран и потушен. Все пак могло е да стане и по-лошо – да загине целият екипаж, а подводницата да бъде разрушена.

Трябва да подчертая, че пожарите в подводници са доста рядко явление. От 60-те години на миналия век в американски подводници по време на плаване са станали не повече от два-три пожара. Подобни инциденти се срещат далеч по-често по време на ремонт. И още по-често в руски подводници при ремонт.

За спътниковото разузнаване няма скрито-покрито

– Как ще коментирате формулировката „загинали след отравяне с горивни продукти”? Да не би съвременните подводници да не разполагат със системи за пречистване на въздуха? Отдавна се знае, че най-голямата заплаха за човешкия живот са огънят и димът в затворени помещения.

– При подводниците проблемът се усложнява от твърде ограниченото пространство, в което са струпани доста хора. Всяка подводница е снабдена със сложна и надеждна система за поддържане на жизнената способност на екипажа. Изградени са специални помещения, където личният състав се евакуира при опасност. Невъзможно е, без да познавам конструкцията на подводния апарат и събитията, станали на борда, да обясня защо 14-те загинали не са успели да се евакуират от зоната на пожара.  

– Обсъжданият инцидент обогатява ли представите ни за надеждността на руските подводници?

– Само от един инцидент не е възможно да бъдат правени изводи, но ако разгледаме дългосрочните сведения и тенденции, веднага се открояват някои особености. Например през последните 20 години в американските ВМС станаха няколко тежки инцидента вследствие на сблъскване между кораби. И надводни, и подводни. Отчасти авариите могат да бъдат обяснени с големите мащаби и високата плавателна активност на американския военен флот. Но сред причините за инцидентите няма незадоволително техническо състояние на кораби и механизми, отказ на важни системи или технологичен срив.

През същия период в руския флот са станали далеч повече аварии. Не се наемам да съдя дали заради неправилни действия на екипажите, поради конструктивни дефекти или недобро физическо състояние на корабите. Но според безпристрастната статистика на всеки пет-шест години става тежък инцидент с руска подводница – повреда, пожар, експлозия или друго произшествие, при което се дават човешки жертви. При американските подводници подобни аварии стават веднъж на 15-20 години.

– Фактът, че става на атомна подводница, не прави ли случая още по-опасен?

– След като пожарът е бил загасен и подводницата се е върнала на собствен ход в Североморск, значи не е имало радиоактивно заразяване. Съвременните ядрени реактори са проектирани и построени с висок коефициент на надеждност, така че да издържат и по-страшен пожар. Предполагам, че след като не е възникнал  в енергийния отсек, екипажът не е допуснал огъня да стигне до реактора.

Ето и мнението на професор Павел Баев, арктически специалист и служител на норвежкия Институт за изследване на мира (PRIO).

– Как и защо толкова много старши офицери с научни звания са се оказали в дълбоководния апарат, вероятно никога няма да разберем. Моята единствена хипотеза за аварията е, че в момента на пожара дълбоководният апарат „Лошарик“ все още е бил скачен с атомната подводница „Оренбург“, което е позволило част от хората да бъдат спасени.

– Знаете ли нещо за досегашното използване на „Лошарик“? Доколко е уникален този апарат?

– Досега не е публикувана официална информация. Очевидно апаратът е единствен по рода си. Строителството на подводницата, или по-точно на дълбоководната станция, тъй като на борда й не са разположени оръжия, е започнало още в съветската епоха и е завършило четири години след катастрофата на „Курск”. Някъде през 2004 г. Средствата са били осигурени и довършителните работи са били форсирани именно след гибелта на „Курск”.
– Какво е основното предназначение на АС-12? Имаме ли сведения за досегашните й действия?
– Откъслечни данни за плавания в зоната на Арктика с цел „придобиване на научни данни” в интерес на руските претенции да бъде разширен континенталният шелф на Руската федерация в Северния ледовит океан.

– Знаем, че в момента на аварията край бреговете на Норвегия се провеждат военноморски учения на НАТО. Не би ли могла мисията на АС-12 да има връзка с тях?

– Да, в момента протичат планови военноморски учения на НАТО. Северният флот на Русия прояви разузнавателен интерес към тях, но възможностите на „Лошарик“ едва ли биха могли да бъдат използвани в подобна ситуация.

– Западните ВМС разполагат ли с подобни дълбоководни апарати?

– Съединените щати – да. Сведенията за тях също са твърде оскъдни поради високата степен на секретност.

Етикети: * * * *